5те общи черти на най-добрите екипи

  1. Надеждност. Членовете на екипа правят нещата навреме и отговарят на очакванията.
  2. Структура и яснота. Високо ефективните екипи имат ясни цели и имат добре дефинирани роли в екипа.
  3. Значимост. Значимостта на общата работа се разбира от всеки член на екипа.
  4. Въздействие. Екипът вярва, че неговата работа е целенасочена и положително допринася за подобряване на резултата от усилията.

    Да, това са четири, а не пет. Последната особеност се различава от останалите:

  5. Психологическа безопасност.Всички сме били на срещи и поради страха да не изглеждаме некомпетентни, сме се въздържали да задаваме въпроси или споделяме идеи. Разбираемо е. Изнервящо е да се чувствате като че ли всичко, което правите или казвате, се вижда от останалите като под микроскоп.

Повече данни от изследването на Google върху 180 екипа с високи постижения в продължение на 2 години ще намерите ТУК. Има още

Хуморът в електронното обучение

Преводна статия в сайта за дистанционно обучение http://www.online-learning.bg/

Не е достатъчно изчерпателна, ако проблемът наистина ви вълнува сериозна, но ще ви свърши работа да се ориентирате как да си организирате по-нататъшните търсения.

 

Зелена класна стая/Зелено училище

В България сродните на този подход имат незаслужено малко известност. Сред тях има индивидуални, за които знаят само учителите и учениците в клъса/училището и малко по-организирани като Био-градинските в детски градини и училища, в които гражданска организация предоставя семена и знанието за отглеждане на растенията.

Ето и едни кратък филм от най-зле справящото се училище в Бронкс (Ню Йорк), където инициативата е започнала със семената за цветя получени по пощата от учителя и няколко саксии в класната стая и днес – училището има има цяла градина за зеленчуци и цветя, които децата отглеждат и носят вкъщи.

 

Инфографики в помощ на гражданското образование за малки и големи (http://smartigraphs.com)

Прекрасен сайт на млади политолози и икономисти, които се опитват да направят сложни политически, социални и икономически проблеми разбираеми за обикновените граждани, като ги превърнат в инфографики.  Разбирането на проблемите е ключът към пълноценно и умно гражданско участие.

Образователна реформа – как се прави? Случаят Сингапур.

Кратко описание на образователна реформа започнала през 1997 и завършена през 2010. Представена заедно резултати проверими по данни от 2015. Има красива име „По-малко преподаване, повече научаване“.

Особено полезни акценти за българските активни в образованието професионалисти и граждани:

  1. Ясни цели, известни на всички – вкл. родителите и учениците – и преследвани от всички за дълъг период. Независимо от политическия цикъл.
  2. Автономията на училищата и подкрепата за учителите. Промяната става отдолу-нагоре. Подкрепата за промяната върви отгоре-надолу.
  3. Техните цели са постигнати само с 10% освобождаване на учебно време за новите занимания и само с 20% освобождаване на проф. време на учителите, за да направят дизайна на новите занимания. А целите са съществени. И българските деца също имат нужда училището им да преследва такива цели.
  4. Мащабите! Въпреки, че са се подготвили по-добре от нас и разполагат с повече ресурси, в Сингапур започват прилагането на реформата в …..29 училища. Никога в историята на българските реформи и преди и след 1989 г. не сме избирали правилния мащаб. У нас винаги нововъведенията се започват в 100% от училищата. И веднага започваме да „поправяме“ още незавършени промени, заради грешки в мащаба на въвеждане (липса на достатъчно средства, липса на достатъчна подготовка, недооценена местна специфика и т.н.)

Директорите на добирте училища имат всяко от качествата, които в Харвад смятат за „най-важни“ за успешното управление в съвременната епоха

От списание Мениджър

8-те най-важни лидерски черти според „Харвард“

Управленските структури в компаниите днес са много различни спрямо тези преди 20 години, най-вече заради средния мениджмънт.

Това смята Рей Карви – изпълнителен вицепрезидент корпоративни науки в Harvard Business Publishing, филиал на бизнес училището към университета „Харвард“ в САЩ. Карви описва съвременния свят на бизнеса като „изменчив, несигурен, много сложен и неясен“. По думите му е от решаващо значение човек да бъде продуктивен в днешните времена.

Harvard Business Publishing наскоро издаде доклад, озаглавен „Лидерство сега: Критично важни способности за един сложен свят“. Според доклада, има 8 ключови умения, които лидерите днес трябва да притежават, за да бъдат успешни. Те са следните:

1. Управляват сложното и обърканото. Ако го умеят, те са способни да разрешават проблеми и да вземат решения в условия на много бързо променящи се мениджмънт системи, посочват от „Харвард“. Дори преди да бъде налична каквато и да е точна информация, ефективните лидери оценяват сложността на ситуацията и избират подходящ курс на действие.

2. Ръководят глобален бизнес. Преди 10 години това условие едва ли би било включено в списъка, посочва Карви, но днес то е факт. Много е важно да се разбират глобалните пазари и да се осъзнава, че компанията се намира в тях. Лидерите трябва да поддържат глобален начин на мислене ежедневно. В това се включва умението да търсят и оценяват какво се случва с клиентите, конкурентите, икономиката и политиката на пазарите, в които те искат техния бизнес да оперира, продължава докладът.

3. Всяко тяхно действие е стратегическо. Ако глобалното мислене е нещо задължително, стратегическото е необходимост. Старите практики в мениджмънта залагаха на развитието на дългосрочни стратегии, а в днешния свят се иска по-продължителен процес: лидерите трябва винаги да бъдат подготвени да променят стратегиите си и да ги пригаждат, така че да хващат нововъзникнали възможности, или за да се справят с неочаквани предизвикателства.

4. Подхранват почва за възникване на иновации. С увеличаващото се равнище на конкуренцията „никоя стратегия не може да задържи компанията конкурентна за вечни времена“, посочват авторите. Колкото и да е успешно нещо днес, винаги може да има акцент върху иновациите. Добрите лидери знаят това и са фокусирани постоянно върху издигането на бизнеса до следващия му етап на развитие.

5. Работят за контакти. Те оценяват по-високо нетуъркинга от напредъка в собствената си кариера. Създаването на контакти разглеждат като начин да спечели цялата компания и да се създават връзки с клиенти, доставчици, стратегически партньори, дори с конкуренти. Както и да се използват връзките, успешните лидери днес трябва да демонстрират талант за сътрудничество, смятат от „Харвард“.

6. С действията си вдъхновяват другите повече да бъдат свързани и ангажирани с компанията. Това е от абсолютно решаващо значение. По този начин лидерът създава сред служителите чувство за стойност. Просто да бъде задържан на работа екипът не е правилната цел. Хората може да останат на работа с години, но няма да създадат стойност за организацията, ако не са заинтересовани от работата си. Работа на лидера е да съумее да убеди служителите си, че правят нещо ценно и важно. Ако няма такова убеждение, има проблем.

7. Развили са лично умение да се приспособяват бързо към новите ситуации. Отново се подчертава колко е важно да бъде разбирана непрекъснатата промяна в бизнеса. Нещо, което може да е работило брилянтно в миналото, днес може вече да не работи. Адаптивните лидери са наясно, че подходът „както винаги сме го правили“ не е добър, дори додегашните практики да са донесли ползи. Разглеждат реалността с отворен ум, за да доловят и да се възползват от ценните възможности.

8. Създават среда за бързо учене. Гъвкавостта при ученето на нови неща е нещо, с което почти всеки служител днес се бори. Бизнесът и моделите за работа много бързо еволюират. Добрите лидери поемат инициативата в откриването на възможности хората да се учат. Измислят нови подходи, използват техники, оприличавани на подхода в rapid prototyping (набор от техники в 3D моделирането, използвани за да се изфабрикува бързо триизмерен модел на физически обект, или за да се сглоби триизмерен компютърен дизайн – б.р.). Освен това, отделят време, за да обмислят опита си досега и да изведат кое в него се е оказало успешно и кое – не.

EU-Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2013 г. относно преосмислянето на образованието (2013/2041(INI))

Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2013 г. относно преосмислянето на образованието (2013/2041(INI))
Европейският парламент ,‐ като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

‐ като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (COM(2012)0669),

‐ като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2013 г.“ (COM(2012)0750),

‐ като взе предвид заключенията на Съвета от 15 февруари 2013 г. относно инвестициите в образование и обучение ‐ отговор на съобщението „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ и Годишния обзор на растежа за 2013 г.,

‐ като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г. относно регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „ЕРАЗЪМ ЗА ВСИЧКИ“ ‐ Програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (COM(2011)0788),

‐ като взе предвид съобщението на Комисията от 10 септември 2012 г. относно Проект за съвместен доклад на Съвета и на Комисията за 2012 г. относно прилагане на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (Стратегия на ЕС за младежта 2010‐2018 г.) (COM(2012)0495) и съответния работен документ на службите на Комисията (SWD(2012)0256),

‐ като взе предвид заключенията на Съвета от 26 ноември 2012 г. относно образованието и обучението в „Европа 2020“ ‐ приносът на образованието и обучението за икономическото възстановяване, растежа и създаването на работни места(1) ,

‐ като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа“ (COM(2011)0902),

‐ като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., относно „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

‐ като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението(2) ,

‐ като взе предвид резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни(3) ,

‐ като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“)(4) ,

‐ като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(5) ,

‐ като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно справянето с преждевременното напускане на училище(6) ,

‐ като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз(7) ,

‐ като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение“ ‐ рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа„(8) ,

‐ като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно ключови умения в променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“(9) ,

‐ като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации – прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“(10) ,

‐ като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 април 2013 г. относно „Преосмисляне на образованието“(11) ,

‐ като взе предвид член 48 от своя правилник,

‐ като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0314/2013),

А.  като има предвид, че една от петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“ е намаляването на дела на лицата, преждевременно напускащи училище, до под 10 % и увеличаване дела на по-младото поколение със завършено висше образование или подходящо професионално обучение на най-малко 40 %;

Б.  като има предвид, че Стратегическата рамка за образование и обучение 2020 г. (ЕСЕТ 2020) включва следните референтни показатели: най-малко 95 % от децата на възраст между четири години и възрастта за започване на задължително начално образование да участват в образование в ранна детска възраст; делът на 15-годишните с недостатъчни умения за четене и недостатъчни познания в областта на математиката и природните науки да е под 15 %; най-малко 15 % среден дял от възрастните (на възраст между 25 и 64 години) да участва в процеса на учене през целия живот;

В.  като има предвид, че насърчаването и прилагането на мобилността е един от основните приоритети на ЕС, и като припомня, че целта на ЕС до 2020 г. е 20 % от завършилите висше образование в ЕС да са прекарали част от обучението си в чуждестранен университет; като подчертава, че мобилността на студентите, преподавателите и служителите в предприятията играе основна роля в европейската интеграция;

Г.  като има предвид, че програмите за младежка мобилност за периода 2014‐2020 г. следва да предоставят реални възможности за придобиване на знания и нови умения, като по този начин спомагат за увеличаване на равнищата на младежка заетост;

Д.  като има предвид, че в Годишния обзор на растежа за 2013 г. Комисията призовава за насърчаване на растежа и конкурентоспособността, както и за справяне с безработицата и социалните последици от кризата чрез солидни инвестиции в образование и обучение;

Е.  като има предвид, че през март 2013 г. процентът на безработицата сред младите хора на възраст до 25 години в ЕС беше 23,5 %, докато същевременно не можеха да бъдат запълнени два милиона свободни работни места; като има предвид, че в няколко държави членки броят на безработните и продължителността на безработицата се увеличават, а ефикасността на посрещането на нуждите на пазара на труда намалява;

Ж.  като има предвид, че продължаващата икономическа криза и мерките за бюджетни ограничения, насочени към фискална консолидация, в няколко държави членки оказват сериозен натиск върху живота на гражданите на ЕС поради безработицата, социалното изключване и бедността; като има предвид, че въздействието на кризата, особено върху младите хора, води в крайни случаи до недохранване или до проблеми, свързани с психичното здраве; като има предвид, че по-специално в държавите членки с по-уязвими икономики бюджетните съкращения в областта на образованието затрудниха достъпа и подкопаха образователните стандарти;

З.   като има предвид, че кризата и политиките за бюджетни ограничения имат пряко отрицателно въздействие върху възможностите на младите хора да получат достъп до системите на образование и заетост и да останат в тях; като има предвид, че разходите в областта на образованието представляват инвестиция в бъдещето и поради това не следва да бъдат засегнати от мерките за строги икономии;

И.  като има предвид, че младите хора срещат все по-големи трудности в прехода от образование към работа и че липсата на официално взаимодействие между образователните институции и пазара увеличава риска от високи равнища на безработица; като има предвид, че висококачественото професионално обучение зависи от тясното сътрудничество между обществения и частния сектор с висока степен на участие на социалните партньори;

Й.  като има предвид, че достъпното, гъвкаво и висококачествено образование и обучение имат жизненоважно въздействие върху личното развитие и реализацията на младите хора, като също така насърчават тяхното активно гражданство и благосъстояние, както и способността им за приспособяване и принос към обществото и пазара на труда; като има предвид, че икономическите и социалните проблеми увеличават евроскептицизма сред гражданите;

К.  като има предвид, че училищният тормоз подкопава благосъстоянието на младите хора и води до ниска успеваемост и ранно напускане на училище;

Л.  като има предвид, че ресурсите за отворено образование (РОО) подобряват качеството, достъпността и равенството на образованието и улесняват интерактивния, творчески, гъвкав и персонализиран процес на обучение чрез използването на ИКТ и нови технологии; като има предвид, че отвореното образование подобрява трайната пригодност за заетост чрез подкрепа на ученето през целия живот;

М.  като има предвид, че въпреки високите общи равнища на безработицата сред младежите, определени сфери като информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и здравеопазването срещат нарастващи трудности при запълването на свободните работни места за квалифициран персонал; като има предвид, че в някои държави членки се наблюдава все по-голямо разминаване между квалификациите на завършилите висше образование и изискванията на пазара на труда по отношение на уменията;

Н.  като има предвид, че нуждите на пазара на труда се променят бързо; като има предвид, че е необходим стремеж към качествено образование и личностно развитие, както и внимателно проучване на бъдещите тенденции в нуждите на пазара на труда, за да може образователните програми и програмите за обучение да се приспособят и модернизират така, че да отговорят на потребностите за осигуряване на база от основни познания и стратегии за учене през целия живот, и да се предложат подходящите умения за подходящите работни места, като например използването на новите технологии и социалните мрежи, без това да води до отклоняване от академичната цел за предаване на познания; като има предвид, че поради промените в модели на обучение преподавателската професия трябва да се приспособява съответно по отношение например на уменията и квалификациите, статута и кариерата;

О.  като има предвид, че уменията, технологиите и работните места се развиват бързо и че на всекиго ще се наложи да се приспособява неколкократно към нови технологии в рамките на професионалния си живот, поради което е важно всеки да има база от основни познания, която да е достатъчно солидна, за да бъде възможно това приспособяване;

П.  като има предвид, че стимулирането на икономическия растеж, производителността и всеобхватността на национално равнище доказа, че има огромно влияние върху пазара на работни места, като броят и качеството на създаваните работни места се увеличава, както и интеграцията на младите хора на пазара на труда;

Общи бележки

1.  Приветства съобщението на Комисията, по-специално силния фокус върху борбата с младежката безработица чрез инвестиране в умения, призива за осъвременяване на системите за висше образование, както и насърчаването на професионалното образование и обучение на световно равнище, гъвкавите модели на обучение, включително чрез поощряване на РОО, обучението чрез участие в работния процес и участието на социалните партньори в тяхното проектиране; освен това приветства действията за преодоляване на недостига на висококвалифицирани учители и преподаватели, като например по-ефективно набиране, задържане и професионална подкрепа на учителите;

2.  Счита, че ролята на образованието е много по-широка от просто изпълнение на икономическите цели на европейските и националните стратегии; във връзка с това отново потвърждава основната мисия на образованието да подготвя хората за живота, както и за активно гражданство във все по-комплексните общества;

3.  Отбелязва, че вследствие на икономическата и финансовата криза много семейства вече не са в състояние да поемат разходите за висше образование, което доведе до увеличаване на процента на напусналите обучението в тази образователна степен; счита, че държавите членки следва да запазят правото на всички хора, независимо от тяхното икономическо положение, на безплатно и всеобхватно висококачествено образование;

4.  Припомня, че увеличаването на езиковите умения допринася за насърчаването на мобилността и подобряването на пригодността за заетост, разбирането на други култури и междукултурните отношения; напълно подкрепя предложението на Комисията за нови сравнителни показатели на ЕС по отношения на езиковите умения, съгласно които най-малко 50 % от 15-годишните следва да имат познания по един чужд език и най-малко 75 % следва да изучават втори чужд език до 2020 г.;

5.  Признава, че недостатъчните езикови умения представляват основна пречка за свободното движение на работници и за международната конкурентоспособност на предприятията в Съюза, особено в области, в които европейските граждани живеят в близост до границата на съседна държава с различен език; припомня, че изучаването на езици се счита за много по-ефективно в ранна възраст;

6.  Настоятелно призовава за гарантиране на студентската мобилност с оглед разширяване на езиковите познания и комуникативните умения на студентите, което е предпоставка за тяхното приспособяване към общия пазар на труда в ЕС;

7.  Призовава за цялостен подход към образованието и обучението, който да е насочен към аспектите както на академичното образование, така на и професионалното обучение, и припомня, че следва да бъде призната по-широката мисия на образованието по отношение на личностното израстване и развитие; настоятелно призовава за по-голяма подкрепа за придобиването и признаването на професионални умения въз основа на неформалното и самостоятелното учене и подчертава ролята на този вид учене като част от една цялостна стратегия за учене през целия живот, имаща за цел изграждането на социално приобщаващо общество на знанието със силни индивиди и активни граждани; изтъква, че осъществяването на такава стратегия ще зависи степента на независимост, която младите хора могат да постигнат;

8.  Призовава държавите членки да направят последователна съпоставка със съответните европейски модели на най-добри практики в областта на образованието и заетостта;

9.  Припомня основните цели, с които ЕС се е ангажирал съгласно стратегията „Европа 2020“, а именно постигането на интелигентно, приобщаващо и екологосъобразно развитие, създаване на силен и иновативен Европейски съюз и насърчаване на социалното приобщаване и по-високо равнище на солидарност, като същевременно гражданите бъдат подготвени за живот, отличаващ се с постижения и чувство на удовлетвореност; привлича вниманието върху водещата цел за влагане на 3 % от БВП в научни изследвания и развойна дейност;

10.  Призовава държавите членки да определят като приоритет публичните разходи и инвестиции в областта на образованието, обучението, научните изследвания и иновациите; припомня, че бюджетните съкращения в тези области имат отрицателно въздействие върху образованието и че инвестициите в тези области са от съществено значение за икономическото възстановяване и конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб, както и за напредъка в постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

11.  Решително подкрепя наблюдението на положението в отделните държави членки и започването на дебат на равнището на Съюза със съответните заинтересовани страни относно ефективността на инвестициите в образованието и обучението и ползите от тях; подчертава, че образованието гарантира устойчивото развитие, което следва да остане приоритет независимо от настоящата криза;

12.  Настоятелно призовава държавите членки да приемат законодателство, забраняващо дискриминацията в областта на образованието на основата на пола, сексуалната ориентация, половата идентичност, увреждания, религия, убеждения и възраст; настоятелно призовава Съвета да приеме възможно най-бързо хоризонтална директива за борба с дискриминацията, която би била от ключово значение за гарантирането на истинско равенство и за борба с предубежденията и дискриминацията, включително в училище;

13.  Приканва държавите членки да гарантират равен достъп до образование и да предложат мерки, които отговорят на нуждите на учащите, по-специално на лицата от уязвимите групи, като например, които са извън образователната системата, нямат работа или не са включени в обучение;

14.  Призовава за създаването на конкретни мерки за установяване на по-добра връзка на образованието и обучението с работната среда с цел увеличаване на конкурентоспособността и предвиждане на бъдещите потребности на пазара на труда; припомня значението на териториалните политики, които насърчават създаването на регионални инкубационни центрове за иновации, обединяващи творчески предприятия, университети, инвеститори и културни институции с цел насърчаване на образованието и обучението;

15.  Препоръчва образованието и науката да бъдат включени като приоритетни области в стратегическите документи на държавите членки за програмния период 2014‐2020 г., с оглед осигуряване на ресурси за развитието на тези области, въвеждане на нови образователни технологии, включително обучението на преподаватели, и повишаване на стандартите на преподаване;

16.  Призовава държавите членки да се стремят към създаване на по-тясна връзка между основните стратегически политически предизвикателства, определени по време на европейския семестър, и дейностите в рамките на отворения метод на координация (OMК), насочени към подкрепа на държавите членки за гарантиране на висококачествено и достъпно образование и обучение, включително във времена на фискални ограничения;

Младежта – инвестиция в бъдещето

17.  Припомня, че младите хора имат голям потенциал и ключова роля за постигане на целите на „Европа 2020“ в областта на образованието и заетостта; припомня на държавите членки тясната връзка между преждевременното напускане на училище, липсата на умения, свързани със заетостта, и младежката безработица; припомня също така, че образованието и грижите в ранна детска възраст и съществената роля на родителите полагат основата за бъдещото учене и развитие на младите хора, но че този вид образование следва да бъде предоставяно изключително под формата на игра без използване на училищни методи или натиск за постигане на определени цели;

18.  Подчертава, че младите хора също така са най-уязвимата част от обществото; подчертава значението на признаването на младите хора като приоритетна група в социалната визия на Съюза, както и на увеличаването на младежката мобилност; призовава държавите членки освен това да насърчават политики за недопускане на тормоз, за да се намали преждевременното напускане на училище и да се гарантира реален достъп до образование за всички;

19.  Призовава за признаване и участие на младежта и организациите на гражданското общество при изготвянето и изпълнението на стратегиите за учене през целия живот; подчертава ролята на младежта и гражданското общество като допълнителни доставчици на образование в областта на неформалното и самостоятелното учене и възможностите за доброволческа дейност, които също така допринасят за това учащите и младите хора да развиват както приложими в различни области умения, така и индивидуални лични способности като творческо и критично мислене, инициативност, обработка на информация и умение за решаване на проблеми, работа в екип и комуникация, както и самоувереност, лидерски умения и предприемчивост;

20.  Призовава за признаването на квалификациите, които младите хора придобиват по време на обучението си в университети в чужбина, и особено на квалификациите, придобити в рамките на програмата „Еразъм“;

21.  Призовава учащите и организациите, в които те се обучават, да участват в процеса на вземане на решения относно образованието, и подчертава факта, че ученето следва да се основава на структуриран диалог с учащите по отношение на учебните програми и методи за насърчаване на подход, основаващ се на учене през целия живот;

22.  Настоятелно призовава държавите членки да популяризират привлекателността и да подобрят адаптивността към пазара на труда на професионалното образование и обучение, да го направят интегрална част от образователната система и да гарантират неговото качество; призовава за силен фокус върху придобиването на основни умения чрез формално и неформално обучение от ранна детска възраст, но също и сред възрастните, както и на умения, приложими в различни области, по-специално чрез въвеждането на обучение по предприемачество и ИКТ в сътрудничество със стопанския сектор и чрез поощряване на креативността, така че да се помогне на младите хора да навлязат на пазара на труда и да се увеличи тяхната пригодност за трудова заетост, както и да развият възможности за започване на собствена стопанска дейност; подчертава необходимостта държавите членки да осигурят механизми за подкрепа на фалиращи нови предприятия и да премахнат бюрокрацията;

23.  Признава значението на развитието и прилагането в цяла Европа на образователни системи, основаващи се на предприемачеството; подчертава, че достъпът на студентите до обучение по предприемачество не е еднакъв и често се определя на равнище институции; поради това призовава държавите членки и местните и регионалните органи в сътрудничество с образователните институции да включват елементи на обучение по предприемачество в учебното съдържание в рамките на основното образование, професионалното обучение и висшето образование; счита, че следва да бъде отделено специално внимание на преодоляването на несъответствията и съществените различия в развитието на обучението по предприемачество, посочени в изследването от 2008 г. относно предприемачеството във висшето образование и потвърдени на симпозиума на високо равнище в Будапеща през 2011 г.;

24.  Подчертава факта, че по-добрите знания и умения са от съществено значение; подчертава необходимостта от повишаване на привлекателността и стойността на предметите от областта на природните науки, технологиите, инженерството и математиката в образованието и в области, в които се предвижда недостиг на работни места в бъдеще и през следващите години ще бъде необходим по-голям брой квалифицирани работници и които вероятно ще осигурят качествени и трайни работни места (например зелената икономика, бизнес услугите, ИКТ, здравеопазването и образованието); признава, че предметите от областта на природните науки, технологиите, инженерството и математиката са от изключително значение за подпомагане на повече млади хора да намерят работа по време на криза, и също така призовава за правилен баланс между придобиването на теоретични познания и на практически умения по време на следването, без да се пренебрегва изучаването на социалните науки;

25.  Призовава държавите членки да осигурят по-ефективно образование с фокус върху уменията, приложими в различни области, владеенето на чужди езици и предприемаческите умения с цел да се постигне по високо равнище на пригодност за трудова заетост в целия ЕС; призовава държавите членки да образоват своите гражданите относно правата, произтичащи от на гражданството в ЕС, гражданските задължения и ангажименти и начините, по които те могат да се възползват от правото си на свободно движение в ЕС; подчертава, че с оглед на развитието на активно гражданство и социална интеграция, в училище трябва да се обръща достатъчно внимание също и на хуманитарните науки;

26.  Подчертава необходимостта от мултидисциплинарност на учебните програми и формирането им по такъв начин, че да осигуряват подлежащи на развитие и преносими умения, както и способност за преминаване от една образователна област в друга; припомня, че следва да се наблегне по-специално на преподаването на предмети и теми, при които съгласно националните и международните статистики за отделните държави членки се наблюдава дефицит;

27.  Подчертава необходимостта от съсредоточаване на вниманието върху връзката между образованието, очакванията на младите хора и потребностите на пазара на труда, за да се гарантира по-лесен и качествен преход от образованието към пазара на труда, с цел също така да се гарантира независимостта на младите хора;

28.  Подчертава важното значение на подкрепата за младите хора, по-специално на онези, които не са обхванати от образователната система, нямат работа или не са включени в професионално обучение, чрез насърчаване на качествените стажове и практики, програмите за предоставяне на втори шанс за образование, утвърдените комбинирани системи за учене и обучение на работното място, както и чрез специални мерки за насърчаване на достъпа до висше образование и тяхната активна интеграция в образованието и труда; счита, че това са ценни стъпки в прехода от образованието към професионалния живот, както и за намаляване на равнищата на младежка безработица;

29.  Призовава държавите членки да предприемат мерки за увеличаване на участието на заетите и безработните лица в програми за професионално преориентиране и преквалификация, за да се намалят рисковете от безработица, особено от дълготрайна безработица, за тази част от работната сила, чиито професионални дейности се търсят все по-малко;

30.  Призовава държавите членки да насърчават работодателите да предлагат повече качествени места за професионални практики, да разработят ясни критерии за качество, насочени към предотвратяване на злоупотреби, и да облекчат административните процедури за предприятията, предлагащи работа или възможност за обучение на младите хора, с цел да се подобрят техните възможности за професионално развитие;

31.  Припомня на държавите членки ролята на програмите на ЕС за насърчаване на образованието, мобилността, езиковите умения, активното гражданство, европейските ценности, културната осведоменост и други ценни умения, тъй като всички те допринасят за подобряване на пригодността за заетост и засилване на междукултурното разбирателство сред младите хора; подчертава необходимостта от по-нататъшната им подкрепа в Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014‐2020 г., като се поставя акцент върху мобилността с учебна цел, сътрудничеството и реформата на политиките;

32.  Обръща внимание на добавената стойност на придобития в чужбина опит, който помага на преждевременно напусналите училище и младите хора без образователна квалификация да намерят работа; счита, че програмата „Еразъм +“ представлява отлична рамка, чрез която може да се даде възможност и на лица от тази категория да получат част от професионалното си обучение в чужбина;

33.  Приветства факта, че отново се набляга на постигането на автоматично признаване на сравними академични степени и неговата цел за поставяне на всички студенти при равни условия, независимо от мястото на придобиване на тяхната квалификация; във връзка с това призовава държавите членки да увеличат усилията си в това отношение;

34.  Подчертава колко трудно би могло да бъде навлизането на пазара на труда след завършване на висшето образование, ако то е последвано от дълъг период на безработица и принудително бездействие, особено в периоди на икономическа криза, какъвто е случаят понастоящем; призовава държавите членки да създадат необходимите политики за подкрепа с цел преодоляване на тези проблеми;

35.  Настоятелно призовава държавите членки да инвестират в механизми за ранно навлизане на младите хора на пазара на труда и заетост, да предлагат възможности за придобиване на професионален опит и да насърчават възможностите за заетост, да създадат центрове за предоставяне на по-добри насоки и специализирани услуги в областта на професионалното развитие и да осигуряват курсове за обучение и опреснителни курсове за млади хора, загубили работата си или завършили формално образование, с цел те да могат да станат независими, да живеят самостоятелен живот и да се гарантира професионалното им развитиие;

36.  Призовава държавите членки да приложат възможно най-бързо европейската гаранция за младите хора, ученето въз основа на работа, професионалните практики и модели за обучение, които са лесно достъпни и са ориентирани към професионално развитие, предлагат подходящи условия на труд, имат силно застъпен учебен елемент и са свързани с квалификационен процес, и да сътрудничат с регионите, за да се гарантира, че инициативата за младежка заетост (ИМЗ) действително ще допълва съществуващите регионални и национални действия за борба с безработицата сред младите хора; припомня, че този тип временна заетост следва да действа като изходна точка за постоянна работа; призовава също така за използването на финансовите инструменти на политиката на сближаване като подкрепяща мярка;

37.  Подчертава, че схемата за гаранция за младите хора не може да замени структурните усилия и реформи, които трябва да подготвят образователните системи и пазарите на труда в някои държави членки за предизвикателствата на бъдещето;

38.  Настоятелно призовава държавите членки да спрат намаляването на разходите за подкрепа на младежката заетост и образование; подчертава, че фондовете и инструментите на системата за гаранция следва да се използват приоритетно за тази цел; счита, че държавите членки следва да използват ресурсите на политиката на сближаване като подкрепяща мярка и че тези ресурси следва да се насочват специално към проекти, които подкрепят младежката заетост и образование;

39.  Призовава за интегриран подход, който да обединява възможностите за финансиране, предлагани от Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд и от национални източници на финансиране за постигане на интелигентен растеж; подчертава ролята на ЕСФ за подпомагане на инвестициите в образованието и обучението, уменията и ученето през целия живот; във връзка с това настойчиво призовава за запазване на минималния общ дял за ЕСФ в размер на 25 % от бюджета, отпуснат за политиката на сближаване; счита, че е важно държавите членки да повишат осведомеността на своите образователни институции по отношение на възможностите за предоставяне на финансиране от ЕС за образователни цели;

40.  Подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността на преподавателите по отношение на основните умения, като например техниките за учене, социалните и гражданските умения, инициативността, културната осведоменост и самоизявата; във връзка с това припомня значението на инвестициите в системите за учене през целия живот за преподавателите;

41.  Припомня, че именно на поднационално равнище може да се получи най-точната и навременна информация за регионалните пазари на труда и точно там местните и регионалните органи могат да изпълняват важна роля за определяне на областите, в които има разминаване между търсената и предлаганата квалификация, осигурявайки подходящи програми за преквалификация и професионално обучение и насърчавайки инвестициите в отговор на местното търсене;

42.  Подчертава, че в много отдалечени микрорегиони и микрорегиони в неблагоприятно положение учащите имат сериозни проблеми с физическия достъп до училищата, което допринася за значителното нарастване на процента на преждевременно напускащите училище; призовава държавите членки, предвид тежката икономическа криза, засягаща по-голямата част от европейските граждани, да предприемат конкретни стъпки за преодоляване на този тип пречки;

43.  Приветства създаването на новия „Европейски алианс за професионална подготовка“; призовава държавите членки да включат практиките по професионално обучение в своите реформи и действия като част от плановете за предоставяне на гаранцията за младите хора, както и да използват европейско и национално финансиране за постигането на тази цел;

Силен фокус върху партньорството

44.  Подчертава факта, че силните партньорства се опират на взаимодействието между финансовите и човешките ресурси и допринасят за споделянето на разходите по ученето през целия живот, което е особено важно в периоди на строги бюджетни ограничения и ще спомогне да се спре намаляването на публичните инвестиции в младежка заетост и образование; припомня, че партньорствата имат също така положително въздействие върху образованието и обучението, допринасяйки за подобряване на тяхното качество и достъпност, като същевременно поддържат целостта и независимостта на образователните институции;

45.  Призовава за подобряване на социалния и гражданския диалог за образованието и обучението както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, и за засилване на ролята на социалните партньори в разработването на политиките;

46.  Счита, че насърчаването на публично-частните партньорства е важна стъпка за гарантиране на споделена отговорност по отношение на образованието и кариерното развитие, като целта е да се помогне на завършващите образованието си да се адаптират по-плавно към изискванията на предприятията и пазара и да се гарантира наличието на допълнителни ресурси, насочени към осъвременяване на образователния процес в отговор на технологичните промени;

47.  Отбелязва, че съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“, не посочва никакви конкретни мерки за изпълнение във връзка със сътрудничеството между образователния сектор и различните социални и бизнес партньори; призовава Комисията активно да търси съдействие и инициативи от страна на частния сектор, както и други форми на сътрудничество с него за подобряване на образованието, с цел да се подготвят по-добре студентите за прехода от образователната система към пазара на труда;

48.  Призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството и партньорствата между предприятията и образователния сектор на всички равнища, включително социалните партньори и работодателите, и студентските и младежките организации, по-специално по отношение на планирането на учебните програми, предоставянето на насоки и осигуряването на образование, обучение и специализация, с набор от програми, които да отговарят по-добре на потребностите на пазара на труда и да допринасят за намирането на устойчиво решение на проблема с несъответствията в уменията; призовава за подобряване на социалния и гражданския диалог както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, и за засилване на ролята на социалните партньори в разработването на политиките;

49.  Приветства съюзите на знанието и съюзите на уменията по сектори, включени в предложението на Комисията относно новата многогодишна програма в областта на образованието, обучението, младежта и спорта; счита, че тези съюзи са новаторски и устойчиви начини за увеличаване на човешкия капитал;

50.  Подчертава споделената отговорност на различните участници в областта на ученето през целия живот, като например образователните институции, държавните органи, предприятията, както и отделните лица, които са отговорни за собствения си живот;

51.  Призовава Комисията и държавите членки внимателно да обмислят концепцията за споделяне на разходите като начин за финансиране на образованието; предупреждава, че механизми за споделяне на разходи не може да бъдат прилагани за сметка на физическите лица; във всяка реформа на системите на образованието и обучението трябва да се разглеждат като приоритет равнопоставеността и всеобщият достъп;

52.  Призовава за засилено сътрудничество между образователните институции и учебните заведения, бизнес сектора, социалните партньори, гражданските организации, местните, регионалните и националните органи и службите по заетостта с цел обмен на най-добри практики, насърчаване на партньорствата и работа за осигуряване на качествени места, практики и стажове като ефективно средство за насочване към свободните работни места и устойчивото интегриране на хората в прехода от образование към работа; подчертава необходимостта от постигане на съответствие между тези практики и мерките и инициативите, предприети на равнището на ЕС; призовава също за по-добро използване на различните програми и фондове на ЕС, по-специално регионалните фондове;

53.  Счита, че е изключително важно да се признае значението на съчетаването на публични и частни инвестиции в образованието и обучението; в същото време подчертава необходимостта от предпазни мерки срещу възможни нежелани странични ефекти, като например затрудняване на достъпа на групи в неравностойно социално-икономическо положение до образование и обучение;

Перспективата на ученето през целия живот:

54.  Отбелязва демографските промени в Съюза като застаряващото население, ниските равнища на раждаемостта, както и изтичането на мозъци и човешки капитал; отбелязва следователно необходимостта от придобиване на нови умения и компетентност през целия живот, така че да се изгради способност за справяне с предизвикателствата на световната икономика и реагиране на новите изисквания на трудовия пазар;

55.  Отбелязва значението на признаването на образованието като човешко право, до което всеки трябва да има достъп с цел лично и обществено развитие и придобиване на умения за живота; настоятелно призовава държавите членки да подобрят свободния достъп до образователни и научни материали с цел намаляване на разходите за образование и научни изследвания, по-специално в светлината на последните бюджетни съкращения в тези области в рамките на Съюза;

56.  Насърчава държавите членки да поощряват сътрудничеството и взаимодействията в областта на ученето през целия живот, по-специално да разширяват достъпа до ученето и да приспособят и осъвременят учебните планове на образователните институции ‐ например като използват бързо нарастващия потенциал на електронното обучение и ресурсите за отворено образование ‐ с цел осъществяване на стремежите на младите хора и справяне с новите предизвикателства на съвременния свят;

57.  Приветства обявената инициатива на Комисията „Отваряне на образованието“, целяща подобряване на ефективността, достъпността и равнопоставеността в образованието, обучението и системите за учене чрез укрепване на интеграцията на ИКТ и на новите технологии в образованието и обучението; призовава всички държави членки да насърчават инициативи за отваряне на образованието;

58.  Отбелязва със загриженост големите различия в наличните ресурси и знания в областта на ИКТ в училищата и висшите учебни заведения между и в рамките на държавите членки; подчертава, че прилагането на инфраструктурите и знанията в областта на ИКТ трябва да се интегрира във всички сектори на образованието и обучението за осигуряване на възможно най-добра подготовка на студентите за цифровата ера;

59.  Припомня значението на висококачественото образование на учителите и обучаващите, което трябва да бъде допълнено с мобилност и професионално обучение на служителите в сферата на образованието през цялата им кариера; подчертава, че подборът и обучението, включително вътрешноведомственото обучение на учителите, са от съществено значение, за да се гарантира качеството на образователната система като цяло;

60.  Подчертава необходимостта от новаторски методи на преподаване и съдържание, което да инструктира учащите за подходи към образованието („да се научим как да учим“), също и като взема предвид учащите от уязвимите социални групи или учащите със специални образователни потребности; отбелязва по-конкретно бързите промени в образованието по ИКТ, цифрови медии и предприемачество; подчертава важната роля на другите образоващи фактори (например специалистите, работещи с младежи, преподавателите за възрастни, кариерните консултанти и родителите) и тяхното ценно сътрудничество в отговор на променящото се естество на образованието;

61.  Настоятелно призовава държавите членки да инвестират в ученето през целия живот за преподавателите, за да подпомогнат тяхното професионално и лично развитие, и също така да подобрят положението на учителите и техните условия на труд; подчертава също така възможните предимства на придобития преподавателски опит в друга европейска страна;

62.  Призовава учителите да бъдат ценени и да получават необходимото признание с цел подобряване на качеството на преподаването, което се предлага на учениците;

63.  Подчертава значението на въвеждането на единни и обективни критерии за оценка на ефективността и ефикасността на работата на преподавателите и тяхното влияние върху академичните резултати и личностното развитие;

64.  Подчертава значението на индивидуализираните модели за обучение с цел да се помогне на хората да актуализират и усъвършенстват своите производствени, социални и икономически умения през целия си живот; счита, че индивидуалното обучение и наставничеството са средство за предаване на знания и опит на обучаващите се, както и за установяване на личните им силни страни и необходимата им компетентност по отношение на конкретна професия;

65.  Счита за ключов приоритет на Съюза необходимостта да се разшири достъпът до обучение, като се обръща специално внимание на тези, които не разполагат с достатъчно равнище на основни умения; насърчава държавите членки да въведат специални мерки под формата на финансова подкрепа за хората с произход от по-ниски социално-икономически слоеве, за да се гарантира на всеки възможността да достигне най-високото възможно равнище на образование, както и да се гарантира, че се зачитат потребностите и благосъстоянието на учащите;

66.  Призовава държавите членки да гарантират, че образователната система е насочена към нуждите на всички потенциални студенти през целия период на тяхното обучение, от неговото начало до завършването му, с цел да се задълбочи и да се запази приобщаваща и интегрирана образователна система и система на обучение и да се предложат съобразени с потребностите схеми и индивидуализирани пътеки, особено на хората от уязвими социални групи, които са изложени на риск от неучастие или изключване, като роми и други малцинства, мигранти и лица с психически и/или физически увреждания и специални образователни потребности;

67.  Подчертава необходимостта от интегриране на принципа на равенство между половете, особено в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, където жените са много слабо представени, за да се преодолее професионалната сегрегация и дискриминацията в трудовото възнаграждение, както и да се премахне дискриминацията на основата на пола и сексуалната ориентация в сферата на образованието, и призовава за политики за привличане в процеса на учене и гарантиране на социалното приобщаване на уязвимите групи и групите в неравностойно положение, включително по-възрастните хора; в този контекст насърчава държавите членки да въведат специални мерки под формата на практическа помощ, финансова подкрепа или допълнително обучение;

68.  Призовава държавите членки да осигурят широк спектър от структури за подкрепа, като стипендии, безвъзмездни средства, студентски заеми при благоприятни условия, помощ чрез уроци, наставничество и подпомагане чрез мрежи за ученици в неравностойно положение по време на тяхното обучение, за да се избегне отпадането им от средно и висше образование, а на етапа на висшето образование да бъдат подпомагани да получат достъп до програмата „Еразъм“, в която понастоящем процентът на участие на студентите, идващи от семейства с ниски доходи, е по-нисък от средното, както и да насърчават достъпа им до качествени стажове в предприятията, публичната администрация и медиите, за да им се даде възможност да придобият подходящ професионален опит и мрежа за подкрепа за бъдещата им успешна трудова дейност, както и да интегрират техните специфични възгледи в институционалната култура;

69.  Настоява да се възприеме целеви подход по отношение на професионалното обучение на деца със специфични образователни потребности и на деца и възрастни хора с увреждания с оглед разширяване на техния достъп до образование, подкрепа за семействата им и предоставяне на възможности за реализация на техния потенциал;

70.  Счита, че всички държави членки следва да положат големи усилия, за да намалят процента на преждевременно напускащите училище, като по този начин постигнат водещите цели на стратегията „Европа 2020“ за равнище под 10 %, като започнат висококачествени програми за образование, за развитие и за полагане на грижи в ранна детска възраст, които са подходящи за възрастовата група, обхващат целия период на ранна детска възраст от раждането до шестгодишна възраст, и да гарантират равен достъп на всички деца до тях;

71.  Припомня, че осигуряването на широк спектър от извънкласни дейности и ангажирането на родителите в образователния процес са от жизненоважно значение, за да се преодолеят неравенствата, произтичащи от неблагоприятното положение в ранна детска възраст, да се избягва предоставянето на образование на учениците в неблагоприятно положение в специални, отделени училища и да се прекрати възпроизвеждането на бедността и социалното изключване през поколенията, което може да се следи чрез участието на съответните заинтересовани страни, като определени местни НПО;

72.  Споделя опасенията на Комисията относно тревожно ниския процент на участие в обучението за възрастни в повечето държави членки, като средното равнище за ЕС е 8,9 %; подчертава необходимостта от фокус върху нискоквалифицираните възрастни и ролята на образованието и обучението на възрастните за достигане до тези групи, както и от фокус върху обучението между поколенията; припомня възможностите, които могат да открият електронното обучение и ресурсите за отворено образование по отношение на достъпа до образование и обучение; припомня нуждата от насърчаване на цифровата грамотност и от осигуряване на достъп до ИКТ и използването им за всички възрастови групи от населението;

73.  Призовава държавите членки за целите на социалната солидарност и справянето с демографските предизвикателства да насърчават доброволните дейности за всички възрастови групи и настоятелно призовава да се насърчават курсове на обучение, от които имат нужда секторите за предоставяне на грижи и подпомагане;

74.  Подчертава възможностите, които масовите отворени онлайн курсове предлагат по отношение на достъпността до висококачествено образование за всички, като позволяват по-гъвкави и креативни начини за обучение и насърчават равнопоставеността на всички учащи, както и по отношение на намаляването на разходите за образование от страна на учащите и от страна на университетите;

75.  Отчита факта, че преодоляването на предразсъдъците, които възпрепятстват младите хора да изберат образование, което обикновено не се възприема като водещо до престижна кариера и позиция в обществото, е от решаващо значение за борба с безработицата и повишава привлекателността на професионалното обучение и неформалното образование; подчертава също така, че във времена на висока младежка безработица студентите трябва да бъдат активно информирани за реалистичните перспективи за заетост въз основа на техния избор на образование; поради това настоятелно призовава държавите членки да насърчават програми, осигуряващи професионално ориентиране и подкрепа за учащите при избора им на кариера;

76.  Счита, че въвеждането на системи за професионално ориентиране и кариерно развитие е важна стъпка за насочване на младите хора към правилния избор на образование и кариера, както и че това ще повиши тяхната мотивация за учене и професионално обучение;

77.  Решително подкрепя създаването на Европейско пространство на умения и квалификации с цел да се постигне прозрачност и признаване на квалификациите, придобити в рамките на професионалното образование и обучение или на висшето образование; предлага, където е подходящо, признаването да се разшири, така че да обхваща и квалификациите, придобити извън системата на формалното образование и обучение, което може да се разглежда като инструмент за оправомощаване, демократично участие, социално приобщаване и като възможност хората да се ангажират или върнат обратно на пазара на труда;

78.  Подчертава значението на своевременното изпълнение и отчитане на изпълнението на инициативи, насочени към подобряване на трансграничното признаване на квалификации в рамките на Съюза, по-специално Европейската квалификационна рамка, Европейската система за трансфер и натрупване на кредити и Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение;

79.  Призовава държавите членки да разработят сравнителна рамка за университетските степени, осигуряваща референтна точка за образованието и уменията, придобити в образователните системи;

80.  Настоятелно призовава държавите членки да извършват редовен мониторинг и да правят оценка, с участието на съответните заинтересовани страни, дали образователната им система и програми са успели да достигнат до хората от уязвимите социални групи, дали са успели да гарантират равен достъп до приобщаващо и качествено образование на всички равнища и дали уменията, предоставени по време на образованието и обучението, действително са повишили пригодността за заетост на студентите, тяхната социална интеграция и активното им гражданско участие; също така призовава държавите членки възможно най-скоро да предприемат действия по препоръките в рамките на европейския семестър и другите препоръки на Комисията, свързани с образованието;

81.  Призовава Комисията да следи дали държавите членки са предприели необходимите мерки за реформиране на своите образователни системи с цел постигане на посочените по-горе цели;

o
o   o

82.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 393, 19.12.2012 г., стp. 5.
(2) OВ C 135, 26.5.2010, стр. 2.
(3) OВ C 372, 20.12.2011, стр. 1.
(4) OВ C 119, 28.5.2009, стр. 2.
(5) OВ C 398, 22.12.2012, стр. 1.
(6) OВ C 165 E, 11.6.2013 г., стp. 7.
(7) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 89.
(8) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 77.
(9) OВ C 161 E, 31.5.2011, стр. 8.
(10) OВ C 45 E, 23.2.2010, стр. 33.
(11) OВ C 139, 17.5.2013, стр. 51.