Архив на категория: Родители

Зелена класна стая/Зелено училище

Вашият коментар

В България сродните на този подход имат незаслужено малко известност. Сред тях има индивидуални, за които знаят само учителите и учениците в клъса/училището и малко по-организирани като Био-градинските в детски градини и училища, в които гражданска организация предоставя семена и знанието за отглеждане на растенията.

Ето и едни кратък филм от най-зле справящото се училище в Бронкс (Ню Йорк), където инициативата е започнала със семената за цветя получени по пощата от учителя и няколко саксии в класната стая и днес – училището има има цяла градина за зеленчуци и цветя, които децата отглеждат и носят вкъщи.

 

Здравословно хранене: тайната е в последователността на приемане на храните

Вашият коментар

Постете, приемайте храните в правилната последователност и забравете за лекарствата

Американският лекар д-р Стенли Бас започва да изследва връзката между последователността на приема на храната и храносмилането още през 50-те години на миналия век. Неговите теории за запазване и възстановяване на здравето чрез правилно хранене са изпробвани и доказани върху редица пациенти, включително и върху него самия. С постене и приемане на храните в правилна последователност, д-р Стенли Бас се е излекувал от болестите си, а не чрез лекарства.

Различните ястия не се смесват
Немският психолог Паул Грюцнер провежда експеримент, давайки на мишки три различни порции храна, първата с черен цвят, втората с бял и третата с червен. Малко след приема на храната били изследвани стомасите на животните, при което се установило, че трите различни храни са подредени в стомаха в реда, в който са били приети, без да са смесени.

Децата ядат правилно
Д-р Бас е провел изследвания със самия себе си. След като ял различни храни в една определена последователност, установил, че най-бързо се храносмилат плодовете, след това смесената салата, после сиренето и най-накрая месото.
Интересен факт е, че децата, оставени сами да изберат какво да ядат, обикновено следват инстинктите си и започват с най-лесно смилаемите продукти – от тях ядат до насита, след което преминават към по-трудно смилаема храна. От нея също ядат толкова, колкото апетит имат и я оставят. Чак накрая ядат протеинови храни, които се задържат най-дълго в храносмилателния канал.

Здравословно храносмилане благодарение на правилната последователност
Нашата храна може да бъде храносмелена добре само когато е приета в правилната последователност. Редът на прием се ориентира по това колко време е нужно за храносмилането на един продукт. По тази логика първо се ядат храните, които се смилат най-бързо, докато трудно смилаемите идват най-накрая.

Пъпеш за десерт? Никога!
Ако ядете например едно парче пъпеш за десерт, това ще доведе до екстремни храносмилателни проблеми – не само при храносмилането на пъпеша, но и на пилешкото с пържени картофи, което сте изяли преди това.
В нормални условия (на празен стомах) пъпешът би бил храносмелен най-късно след половин час. Тъй като обаче в нашия случай той е бил изяден след едно трудно смилаемо ястие, значи остава най-отгоре в храносмилателния канал и трябва да изчака храносмилането на пилешкото с картофи.
Но пъпешът няма да стои търпеливо и да чака реда си. Той, както и всички плодове, изядени в грешната последователност, започва да изгнива. Образуват се газове и алкохол. Тъй като за някои храни са необходими 4-5 часа за пълното им храносмилане (особено при комбинации между протеинови и нишестени продукти), през това време се увеличават газовете, появяват се киселини и тежки храносмилателни смущения.

Как да ядем в правилната последователност
В своята книга „Ideal Health through Sequential Eating“ д-р Стенли Бас описва в коя последователност се храносмила най-добре едно ядене.
Всяка група от храни (плодове, зърнени, месо, сирене, яйца, зеленчуци и т.н.) се нуждае от точно определени храносмилателни ензими. Само когато отделните храни се ядат в правилната последователност, могат да бъдат отделени точно необходимите им ензими, за да бъдат храносмелени оптимално.

Ако например искате да ядете месо, ориз, салата, сирене и плодове на едно хранене, тогава правилната последователност би изглеждала по следния начин:

1. За предястие – плодовете
2. Салата
3. Основното ядене започва с ориз
4. Следва сиренето
5. Чак накрая може да бъде изядено месото

Всеки хранителен продукт образува свой собствен пласт в стомаха – и то в последователността, в която е бил приет. При гореспоменатото ядене плодът ще напусне първи стомаха – след около 30 мин. След това неговото място ще бъде заето от втория пласт, този на салатата, която ще се задържи в стомаха още 30-40 мин. Следва третият слой на ориза, след него идва сиренето и накрая месото.

Край на умората след хранене
Всеки пласт се храносмила отделно, без да се смеси с останалите. Ако е била приета правилно, храната се храносмила бързо и без проблеми. Не се образуват газове и не се появява умора. Точно обратното, човек се чувства бодър и пълен с енергия.

Ако същото онова ядене беше прието смесено – малко от тук, малко от там, храносмилането му щеше да отнеме много часове, придружено от чувство на тежест, газове, киселини и какво ли още не. И всичко това само заради грешната последователност.

А хора с бавно храносмилане изобщо не би трябвало да ядат толкова много различни храни на едно ядене. По-добре е да се хранят по малко и по-често.

Основното правило на точната последователност гласи:
Колкото по-голямо е съдържанието на вода на една храна, толкова по-напред трябва да стои тя в храносмилателната редица. Колкото по-ниско е съдържанието на вода, толкова по-късно се яде. Водосъдържащи храни се храносмилат лесно и бързо отстъпват място на тези с високо съдържание на протеини, въглехидрати и мазнини.

Непоносими храни изведнъж стават поносими
Ако досега сте страдали от стомашни проблеми след консумацията на ядки, авокадо или плодове, вероятно сте мислели, че те не са добри за вас.
В действителност просто сте ги приемали в грешната последователност или в неправилна комбинация с други храни. Ако ядете ядки заедно с плодове, тогава богатите на мазнини ядки пречат на храносмилането на плода. Приети в подходящата последователност, тези два продукта изведнъж стават чудесно поносими и се смилат отлично.

Да вземем за пример прочутата комбинация от шунка с пъпеш, която често се сервира като деликатесно предястие. Пъпешът сам по себе си би бил прекрасен, но мазнините на шунката пречат на храносмилането му, което води до редица проблеми.

Соковете
Случвало ли ви се е да изпиете една чаша плодов сок за десерт? В стомаха ви вече има салата и картофи със зеленчуци, запечени със сирене. Върху всичко това идва и сокът, който иначе би напуснал стомаха за броени минути, а сега трябва да чака реда си с часове. Неговият „гняв“ заради забавянето също се изразява по вече познатите начини.

Най-често допусканите грешки при хранене, предизвикващи неразположение, отпадналост и храносмилателни проблеми:

– Пиенето по време на ядене
– Плодове (свежи или сушени) за десерт
– Смесването на сладки и/или сушени плодове с ядки и семена и евентуално с някакъв подсладител (мед, кленов сироп), както е при повечето видове зърнени закуски и мюсли.
– Смесването на сладки и/или сушени плодове с киселиносъдържащи плодове
– Яденето на сладки и/или сушени плодове заедно със или след висококонцентрирани протеини.

Правилната последователност според д-р Бас:
– Напитките се пият 30-60 мин. преди хранене. Препоръчително е изпиването на две чаши с вода.
– Плодовете се ядат винаги на празен стомах, никога заедно с други храни и никога за десерт. При яденето на плодове има допълнителни особености, на които трябва да се обърне внимание: Пъпешът се яде преди всички останали плодове, следват киселиносъдържащи плодове като цитруси, ананас, къпини, френско грозде, нар, кисели ябълки и т.н. и последни се приемат сладките плодове (круши, сладки ябълки, банани).
– След като сте яли плодове, трябва да изчакате 15 минути преди да ядете нещо друго.
– Зеленчуците се ядат преди храни съдържащи нишесте. Т.е. салати и зеленчукови ястия да стоят на масата винаги преди основното ядене, а не заедно с него.
– Ястия, съдържащи нишесте винаги се ядат преди такива с преобладаваща концентрация на протеини. Въглехидратни гарнитури като картофи, ориз, макарони и др. се приемат ПРЕДИ месото, рибата и яйцата.
– И не на последно място трябва да се има в предвид времето, за което се храносмила дадена храна. Това, което се храносмила най-лесно, се яде първо, а това, което изисква повече време – последно.

Време на храносмилане на някои храни
Диня и зеленчукови сокове: 15-20 минути
Смесени салати от зеленолистни растения: 20-30 минути
Пъпеш, портокал и грейпфрут: 30 минути
Други свежи плодове: 40 минути
Зелена салата: 30-40 минути
Повечето задушени или сварени зеленчуци: 40-50 минути
Зеленчyци със съдържание на нишесте: 60 минути
Житни, бобови растения и леща: 90 минути
Семена: 2 часа
Ядки: 2,5 – 3 часа
Обезмаслено прясно мляко или нискомаслено свежо сирене: 90 минути
Бяло пълномаслено сирене: 2 часа
Твърдо сирене (пармезан): 4-5 часа
Белтъци: 30 минути
Цяло яйце: 45 минути
Лека риба: 30 минути
Мазна риба: 45-60 минути
Пиле без кожа: 1,5 – 2 часа
Телешко или агнешко: 3-4 часа
Свинско: 4,5 – 5 часа
Тези стойности се приемат като ориентировъчни.

Съветите на д-р Бас за правилно и здравословно хранене:
– Дъвчете добре. Недобре сдъвканата храна изисква по-големи усилия, за да бъде храносмелена и въпреки това не успява да бъде усвоена напълно. От друга страна на организма му е необходима и повече енергия, което е причина за умора и отпадналост.
– Малки количества. Колкото по-малко е количеството приета храна, толкова по-малко време е необходимо за храносмилането ѝ.
– Моно вместо мулти. Колкото по-малко храни се смесват на едно ядене, толкова по-леко преминава храносмилането, а и рискът от преяждане отпада.
– Концентрация. По време на ядене не трябва да се гледа телевизия или чете вестник. Яденето заслужава пълното ни внимание. Трябва да се съсредоточим върху вкуса на храната и достатъчното дъвчене. За доброто храносмилане е важно не само тялото, а и духът „да разбере“, че в момента се яде. И в този случай няма риск от преяждане, защото човек добре усеща, кога се е наситил и може съзнателно да се откаже от оставащата храна.
– Естествени храни. Избягвайте храни, съдържащи изкуствени аромати и подобрители на вкуса, защото те пречат на тялото да усети кога е вече сито.

Източник: blog.dalia-probg.com

Умението за задаваш въпроси: как и защо да го постигнете с учениците

Вашият коментар

Защо е важно да можеш да задаваш въпроси? Научно-практическата гледна точка.

Техника за развиване а умението да задавате въпроси Introducing_the_Question_Formulation_Technique

Знаете ли, че учениците учат по-добре като търсят отговор на въпроса  ЗАЩО вместо на въпроса КАКВО??

По-важно е да научите учениците да задават своите въпроси, отколкото да им дадете отговори?

Как да използвате въпросите на учениците, за да насочвате ученето им?

Как да задавате по-добри въпроси?

Как да направите класната стая критично мислеща?

Голямата история: ресурси за ученици за историята на света

Вашият коментар

Изключително обещаващ проект за споделяне на последните научни достижения в множество точни и социални науки с ученици 14-18 г.

„И сега, накрая, ето какво искам. Искам внука ми Даниел, и приятелите му и неговото поколение,по целия свят, да знаят историята на голямата история, и да я познават толкова добре, че да разбират както предизвикателствата, пред които сме изправени, така и възможностите, които имаме. И затова група от нас изгражда безплатна учебна програма онлайн по голямата история,за ученици по целия свят. Ние вярваме, че голямата история ще бъде жизненоважен интелектуален инструмент за тях, докато Даниел и неговото поколение са изправени пред огромните предизвикателства, както и огромните възможности пред тях в този прагов момент. в историята на нашата красива планета.„

Защо децата трябва да участват? И как?

Вашият коментар

Zasho-uchastie-na-decata_webПубликация на Националната мрежа на децата с общ преглед на въпроса за политиките в различните сектори и детското участие.

Изданието е опит да се предостави на професионалистите удобен теоретичен и практически ресурс, който да помогне на тях и техните организации, не само неправителствени, но и държавни и общински структури, да усъвършенстват своите конкретни резултати и да имат едно по-пълноценно и удовлетворяващо взаимодействие с децата и младежите, с които работят.

Публикацията включва още непредставителен преглед на състоянието на детското участие в страната, както и прости стъпки, които всеки човек може да предприеме, ако желае да допринесе за утвърждаването правото на децата на участие в България.

40 безплатни образователни сайта

Вашият коментар

40 адреса на които можете да учите безплатно в най-разнообразни курсове. Все още твърде малко са на български, а преобладаващото множество са само на английски. Но и това полека лека се променя.

Когнитивно развитие на децата, Жан Пиаже

Вашият коментар

Гледната точка на психолозите върху Теорията на Пиаже за когнитивното развитие н процеса на израстване.

Жан ПиажеПрез 50-те години на миналия век се появява основната и най-влиятелна теория на когнитивното развитие, когато работата на швейцарския психолог Жан Пиаже се превежда на английски и става достъпна за света.
Пиаже започва своето изследване на децата чрез създаването на детайлни записки върху развитието на своите собствени деца. Той не само наблюдава тяхното поведение, но и адаптира различни експериментални задачи, с които да може по-добре да разбере детското мислене и моментите, в които то се променя и развива. По този начин той въвежда по-надеждния клиничен метод в изследването на когнитивното развитие, който дава много по-точна информация от чистото наблюдение.

В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са: схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.

Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й. Когато научаваме нова информация, например, ние използваме това знание, за да модифицираме, добавим или променим предварително съществуващите схеми. Едно дете, например, може да има схема за вида на кучетата. Ако единственият опит на детето е с малки кучета, то може да смята, че всички кучета са малки. Когато детето срещне голямо куче, обаче, то ще вземе тази нова информация и ще я добави към съществуващата схема. В конкретната ситуация, разпознаването на кучето и свързването му с категорията „кучета“ се нарича асимилация, а процесът на адаптиране на новия вид куче към старата схема (или създаването на нова схема) се нарича акомодация.
Така например, Пиаже вярва, че бебетата използват уравновесяването на тези механизми, за да се адаптират към средата си. Уравновесяването представлява адаптирането на собствените идеи и вярвания към условията на средата. Например, ако едно дете нарича всички възрастни жени „мама“, то, то трябва да научи, че не всички жени са „мама“. Постигането на равновесие между асимилацията и акомодацията на новата информация обяснява как децата преминават от един към друг стадий на развитие и как те подобряват разсъжденията и мисленето си.

Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и след това. Те са наречени според характерните за тях поведения и мислене: сензомоторен, предоперационален, стадий на конкретните операции и стадий на формалните операции. Всеки период е характерен с придобиването на определени умения.

Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения.
Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения. От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на “проба и грешка“, да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.

Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи.
На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно – количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.

Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.

Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.

Теорията на Пиаже не остава без своята критика. Въпреки това, обаче, тя продължава да бъде актуална и до днес и внася разбиране за това как малките разсъждават и научават за света, защо допускат определени грешки и кога е вероятно те да надраснат определен проблем.
Жан Пиаже остава, дори и толкова години след публикуването на теорията си, най-значимият психолог в развитието и разбирането на когнитивното развитие на децата.

източници

Dyer, J. R. (2002). Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA

Piaget, J. (1983). Piaget’s theory. In P. Mussen (ed). Handbook of Child Psychology. 4th edition. Vol. 1. New York: Wiley