В България сродните на този подход имат незаслужено малко известност. Сред тях има индивидуални, за които знаят само учителите и учениците в клъса/училището и малко по-организирани като Био-градинските в детски градини и училища, в които гражданска организация предоставя семена и знанието за отглеждане на растенията.

Ето и едни кратък филм от най-зле справящото се училище в Бронкс (Ню Йорк), където инициативата е започнала със семената за цветя получени по пощата от учителя и няколко саксии в класната стая и днес – училището има има цяла градина за зеленчуци и цветя, които децата отглеждат и носят вкъщи.

Прекрасен сайт на млади политолози и икономисти, които се опитват да направят сложни политически, социални и икономически проблеми разбираеми за обикновените граждани, като ги превърнат в инфографики.  Разбирането на проблемите е ключът към пълноценно и умно гражданско участие.

Кратко описание на образователна реформа започнала през 1997 и завършена през 2010. Представена заедно резултати проверими по данни от 2015. Има красива име „По-малко преподаване, повече научаване“.

Особено полезни акценти за българските активни в образованието професионалисти и граждани:

1. Ясни цели, известни на всички – вкл. родителите и учениците – и преследвани от всички за дълъг период. Независимо от политическия цикъл.
2. Автономията на училищата и подкрепата за учителите. Промяната става отдолу-нагоре. Подкрепата за промяната върви отгоре-надолу.
3. Техните цели са постигнати само с 10% освобождаване на учебно време за новите занимания и само с 20% освобождаване на проф. време на учителите, за да направят дизайна на новите занимания. А целите са съществени. И българските деца също имат нужда училището им да преследва такива цели.
4. Мащабите! Въпреки, че са се подготвили по-добре от нас и разполагат с повече ресурси, в Сингапур започват прилагането на реформата в …..29 училища. Никога в историята на българските реформи и преди и след 1989 г. не сме избирали правилния мащаб. У нас винаги нововъведенията се започват в 100% от училищата. И веднага започваме да „поправяме“ още незавършени промени, заради грешки в мащаба на въвеждане (липса на достатъчно средства, липса на достатъчна подготовка, недооценена местна специфика и т.н.)

Видео-каналът на И-т Смитсониън

https://www.youtube.com/channel/UC6dyNTnSopdgye2gQBVSNVg/videos

http://news7.bg/predavania/oshte-neshto/vsichki-videa/zashto-da-uchim-detsata-che-imat-pravo-na-izbor/145802#.VUMpNPntmkr

Учебна среда за малки деца, проектирана спазвайки два основни принципа:
а) естествените потребности на децата от движение, светлина, шум и връзка  с външния свят
б) правилата за безопасност и техническите изисквания на японските закони за строителство на съоръжения за деца.

Неочакваното:  повечето решения как да се удовлетворят нуждите на децата не налагат използването на скъпи материали и/или строителни процеси.