Месечни архиви: септември 2015

Хуморът в електронното обучение

Преводна статия в сайта за дистанционно обучение http://www.online-learning.bg/

Не е достатъчно изчерпателна, ако проблемът наистина ви вълнува сериозна, но ще ви свърши работа да се ориентирате как да си организирате по-нататъшните търсения.

 

Зелена класна стая/Зелено училище

В България сродните на този подход имат незаслужено малко известност. Сред тях има индивидуални, за които знаят само учителите и учениците в клъса/училището и малко по-организирани като Био-градинските в детски градини и училища, в които гражданска организация предоставя семена и знанието за отглеждане на растенията.

Ето и едни кратък филм от най-зле справящото се училище в Бронкс (Ню Йорк), където инициативата е започнала със семената за цветя получени по пощата от учителя и няколко саксии в класната стая и днес – училището има има цяла градина за зеленчуци и цветя, които децата отглеждат и носят вкъщи.

 

Инфографики в помощ на гражданското образование за малки и големи (http://smartigraphs.com)

Прекрасен сайт на млади политолози и икономисти, които се опитват да направят сложни политически, социални и икономически проблеми разбираеми за обикновените граждани, като ги превърнат в инфографики.  Разбирането на проблемите е ключът към пълноценно и умно гражданско участие.

Образователна реформа – как се прави? Случаят Сингапур.

Кратко описание на образователна реформа започнала през 1997 и завършена през 2010. Представена заедно резултати проверими по данни от 2015. Има красива име „По-малко преподаване, повече научаване“.

Особено полезни акценти за българските активни в образованието професионалисти и граждани:

  1. Ясни цели, известни на всички – вкл. родителите и учениците – и преследвани от всички за дълъг период. Независимо от политическия цикъл.
  2. Автономията на училищата и подкрепата за учителите. Промяната става отдолу-нагоре. Подкрепата за промяната върви отгоре-надолу.
  3. Техните цели са постигнати само с 10% освобождаване на учебно време за новите занимания и само с 20% освобождаване на проф. време на учителите, за да направят дизайна на новите занимания. А целите са съществени. И българските деца също имат нужда училището им да преследва такива цели.
  4. Мащабите! Въпреки, че са се подготвили по-добре от нас и разполагат с повече ресурси, в Сингапур започват прилагането на реформата в …..29 училища. Никога в историята на българските реформи и преди и след 1989 г. не сме избирали правилния мащаб. У нас винаги нововъведенията се започват в 100% от училищата. И веднага започваме да „поправяме“ още незавършени промени, заради грешки в мащаба на въвеждане (липса на достатъчно средства, липса на достатъчна подготовка, недооценена местна специфика и т.н.)

Директорите на добирте училища имат всяко от качествата, които в Харвад смятат за „най-важни“ за успешното управление в съвременната епоха

От списание Мениджър

8-те най-важни лидерски черти според „Харвард“

Управленските структури в компаниите днес са много различни спрямо тези преди 20 години, най-вече заради средния мениджмънт.

Това смята Рей Карви – изпълнителен вицепрезидент корпоративни науки в Harvard Business Publishing, филиал на бизнес училището към университета „Харвард“ в САЩ. Карви описва съвременния свят на бизнеса като „изменчив, несигурен, много сложен и неясен“. По думите му е от решаващо значение човек да бъде продуктивен в днешните времена.

Harvard Business Publishing наскоро издаде доклад, озаглавен „Лидерство сега: Критично важни способности за един сложен свят“. Според доклада, има 8 ключови умения, които лидерите днес трябва да притежават, за да бъдат успешни. Те са следните:

1. Управляват сложното и обърканото. Ако го умеят, те са способни да разрешават проблеми и да вземат решения в условия на много бързо променящи се мениджмънт системи, посочват от „Харвард“. Дори преди да бъде налична каквато и да е точна информация, ефективните лидери оценяват сложността на ситуацията и избират подходящ курс на действие.

2. Ръководят глобален бизнес. Преди 10 години това условие едва ли би било включено в списъка, посочва Карви, но днес то е факт. Много е важно да се разбират глобалните пазари и да се осъзнава, че компанията се намира в тях. Лидерите трябва да поддържат глобален начин на мислене ежедневно. В това се включва умението да търсят и оценяват какво се случва с клиентите, конкурентите, икономиката и политиката на пазарите, в които те искат техния бизнес да оперира, продължава докладът.

3. Всяко тяхно действие е стратегическо. Ако глобалното мислене е нещо задължително, стратегическото е необходимост. Старите практики в мениджмънта залагаха на развитието на дългосрочни стратегии, а в днешния свят се иска по-продължителен процес: лидерите трябва винаги да бъдат подготвени да променят стратегиите си и да ги пригаждат, така че да хващат нововъзникнали възможности, или за да се справят с неочаквани предизвикателства.

4. Подхранват почва за възникване на иновации. С увеличаващото се равнище на конкуренцията „никоя стратегия не може да задържи компанията конкурентна за вечни времена“, посочват авторите. Колкото и да е успешно нещо днес, винаги може да има акцент върху иновациите. Добрите лидери знаят това и са фокусирани постоянно върху издигането на бизнеса до следващия му етап на развитие.

5. Работят за контакти. Те оценяват по-високо нетуъркинга от напредъка в собствената си кариера. Създаването на контакти разглеждат като начин да спечели цялата компания и да се създават връзки с клиенти, доставчици, стратегически партньори, дори с конкуренти. Както и да се използват връзките, успешните лидери днес трябва да демонстрират талант за сътрудничество, смятат от „Харвард“.

6. С действията си вдъхновяват другите повече да бъдат свързани и ангажирани с компанията. Това е от абсолютно решаващо значение. По този начин лидерът създава сред служителите чувство за стойност. Просто да бъде задържан на работа екипът не е правилната цел. Хората може да останат на работа с години, но няма да създадат стойност за организацията, ако не са заинтересовани от работата си. Работа на лидера е да съумее да убеди служителите си, че правят нещо ценно и важно. Ако няма такова убеждение, има проблем.

7. Развили са лично умение да се приспособяват бързо към новите ситуации. Отново се подчертава колко е важно да бъде разбирана непрекъснатата промяна в бизнеса. Нещо, което може да е работило брилянтно в миналото, днес може вече да не работи. Адаптивните лидери са наясно, че подходът „както винаги сме го правили“ не е добър, дори додегашните практики да са донесли ползи. Разглеждат реалността с отворен ум, за да доловят и да се възползват от ценните възможности.

8. Създават среда за бързо учене. Гъвкавостта при ученето на нови неща е нещо, с което почти всеки служител днес се бори. Бизнесът и моделите за работа много бързо еволюират. Добрите лидери поемат инициативата в откриването на възможности хората да се учат. Измислят нови подходи, използват техники, оприличавани на подхода в rapid prototyping (набор от техники в 3D моделирането, използвани за да се изфабрикува бързо триизмерен модел на физически обект, или за да се сглоби триизмерен компютърен дизайн – б.р.). Освен това, отделят време, за да обмислят опита си досега и да изведат кое в него се е оказало успешно и кое – не.