Никоя крайност не е устойчива, но този пример дава няколко посоки за размисъл.
В продължение на 4 години е наблюдавано едно чартърно училище (частно училище, с договор да покрие държавните стандарти за обучение, за което получава публичните субсидии за обучение), което е взело специфичното решение да дава на учителите си двойно по-големи заплати от обичайните или 125 000 щ.д. годишно вм. 64-76 000 щ.д. годишно. Тези заплати са постигнати със субсидията + увеличаване на числеността на паралелките + намаляване на училищната администрация вкл. директор с по-ниска заплата от учителите. Преподавателският норматив също е по-висок и освен това учителите поемат ангажимент всяка година да участват в 4 седмични програми за професионално развитие.
Сравнението на входящите и изходните резултати от националните тестове между децата от чартърното училище и децата от най-близките публични училища, които са имали същите входящи резултати показва категорично преимущества в резултатите от обучението в чартърното училище равностойни на +1,5 учебна година повече в областта на математиката и по +0,5 учебна година повече в областта на природните науки и езика.
Такъв резултат за 4 години и при съзнателен стремеж на училището да не разчита на частни дарители – т.е. да си осигурява устойчиво учебния план със субсидията е забележителен. Той не е лесен нито за учителите нито за децата. Въпреки двойните заплати, в първите две години всеки четвърти учител е напуснал след първата година работа в този специфичен режим.
Наблюденията върху училището още не позволяват да се прецени дали моделът би работил другаде устойчиво. Но самият пример показва, че възнагражденията на учителите са много важни.
Оригиналната публикация: http://www.fastcoexist.com/3037843/heres-what-happens-when-a-school-pays-its-teachers-a-lot-lot-more-money?partner=rss