Един проект за постоянно актуализиращ се индекс на системите и методите за учене.

Learning Models, Theories, and Technology: A Dictionary For 21st Century Teachers

by Terry Heick and TeachThought Staff

Purpose: Improving our chance for a common language in discussing existing and emerging learning trends, model, and technology in hopes of innovation in classrooms, and collectively, education at large.

Audience: K-12 & higher ed educators, researchers, institutions, and organizations globally.

Form: An index of learning models, theories, forms, terminology, technology, and research to help you keep up with the latest trends in 21st century learning. This page was created and is updated by Terry Heick and TeachThought Staff, who you cancontact directly with suggestions for terms, improved citations, corrections, or additions to the index.

Revisions: Persistently updated. In addition to new definitions, models, and strategies, citations and references will also be added periodically, as will updates, corrections, edits, and revisions.

Ed note: As stated, this is an ambitious work in progress that we’re choosing to share as we proof, revise, iterate, and generally improve for wider dissemination. When you find typos, dead links, missing sentences, inconsistencies, or flat out lies, let us know. ; ^ )

Ed note 2: If you’d like to help update and improve this page, and have the background, curiosity, and/or expertise to contribute, email me. I’ve got 36 terms and 19 revisions that need adding already. I’m only one person. ; ^ )

A Dictionary For 21st Century Teachers: Learning Models & Technology

1:1

A description of a learning environment where there is one “screen” for each student (whether an iPad, laptop, etc.)

Activity-Based Learning

According to Harvard University, “in Activity-Based Learning courses, students do public service, fieldwork, community-based research and internships in conjunction with in-class work. ABL pedagogy aims to enrich students’ academic experience and learning outcomes by connecting theory with practice, and concepts with methods, using data and insight they obtain through engagement with the larger world.” (1)

Andragogy

The study of teaching adults.

BYOD

An initialism that stands for “Bring Your Own Device.” BYOD programs allow students to use their own technology (usually smartphone or tablet) in a classroom. BYOD is often seen as a way of solving budget concerns while increasing the authenticity of learning experiences, while critics point to the problems BYOD can cause for district IT, privacy concerns, and more.

Blended Learning

Blended learning is a learning model that combines digital and face-to-face learning experiences. The Christensen Institute for Disruptive Innovation defines Blended Learning “a formal education program in which a student learns: (1) at least in part through online learning, with some element of student control over time, place, path, and/or pace; (2) at least in part in a supervised brick-and-mortar location away from home; (3) and the modalities along each student’s learning path within a course or subject are connected to provide an integrated learning experience.” It is generally accepted that there are four models of blended learning: Rotation, Flex, A La Carte, and Enriched Virtual. The Christensen Institute clarifies that “the Rotation model includes four sub-models: Station Rotation, Lab Rotation, Flipped Classroom, and Individual Rotation.” (3)

There is some thought that a certain percentage of instruction must be digital to qualify as “blended learning,” but there is no clear industry standard.

Challenge-Based Learning

Challenge-Based Learning is a learning model pushed by Apple that promotes the academic classroom as a think tank to solve authentic problems. It is similar to place-based education and project-based learning as a teaching tool.

Apple defines Challenge-Based Learning as “an engaging multidisciplinary approach to teaching and learning that encourages learners to leverage the technology they use in their daily lives to solve real-world problems. Challenge Based Learning is collaborative and hands-on, asking students to work with peers, teachers, and experts in their communities and around the world to ask good questions, develop deep subject area knowledge, identify and solve challenges, take action, and share their experience.” (5)

Cognitive Apprenticeship

Cognitive apprenticeship focuses on “learning-through-guided-experience on cognitive and metacognitive skills and processes” (Collins, Brown, & Newman, 1989, p. 457), instead of the physically concrete craft or trade that is the focus of traditional apprenticeships.

“The method is aimed primarily at teaching the problem-solving processes that experts use to handle complex tasks. Cognitive apprenticeships are intended to enable apprentices to learn strategies and skills in the context of their application to realistic problems, within a culture focused on and defined by expert practice.” (6)

Communal Constructivism

A learning theory “in which networked learners not only construct and assimilate their own knowledge from their own learning opportunities, but deliberately contribute their own learning to a community resource base.”(Holmes & Gardner 2006). (7)

Connected Learning

A learning model by Digital Media & Learning that emphasizes the role of social interactions as a catalyst for learning. (See “Connected Learning: The Power Of Social Learning Models”.) Characteristics of Connected Learning include: Interest-Powered, Production Centered, Peer-Supported, Shared Purpose, Academically-Oriented, and Openly-Networked. (15)

Constructionism

According to Seymour Papert, constructionism is, put roughly, learning by making.

That Papert is known to struggle with the idea of defining Constructionism by a “pipeline” of knowledge-giving hints at its nature–open-ended, learner-centered, playful, non-institutional, non-academis, and so difficult to describe in an academic context.

Papert explained that, while close in meaning and spelling as Constructivism, it is suitably unique:

“Constructionism–the N word as opposed to the V word–shares constructivism’s connotation of learning as “building knowledge structures” irrespective of the circumstances of the learning. It then adds the idea that this happens especially felicitously in a context where the learner is consciously engaged in constructing a public entity, whether it’s a sand castle on the beach or a theory of the universe.”

Papert went on to describe Constructionism as a kind of learning which “allows full range of intellectual styles and preferences to each find a point of equilibrium. (Papert, Harel 1991) (16)

Constructivism

A learning theory that suggests that “people construct their own understanding and knowledge of the world through experiencing things and reflecting on those experiences” (Christie 2005). (14)

Differentiation

According to differentiation expert Dr. Carol Tomlinson, differentiation is not a teaching strategy, but rather a way of thinking about learning. In terms of application it is the specific design of “content, process, or product” according to a student’s readiness, interest, or learning profile. (Citation needed).

Tomlinson explains that “differentiation does not presume different tasks for each learner, but rather just enough flexibility in task complexity, working arrangements, and modes of learning expression that varied students find learning a good fit much of the time.” (22)

In short, differentiation is the process of personalizing universal learning goals for groups of students. As such, it is closely related to (but different than) personalized learning and individualized learning.

Digital Citizenship

Karen Mossberger, Associate Professor at University of Illinois at Chicago, defines digital citizenship simply as “the ability to participate in society online.” (9)

Terry Heick offers a definition of digital citizenship as “The quality of habits, actions, and consumption patterns that impact the ecology of digital content and communities.” (10)

eLearning

Learning expressly through online courses and related digital resources.

Flipped Classroom

Stated simply, a flipped classroom is one where students are introduced to content at home through digital tools (usually video), and then practice it at school under the guidance of a teacher. This is the reverse of the traditional pattern, where students are introduced to content at school, and then practice it at home without the guidance of the teacher (i.e., More Knowledgeable Other).

Flow

A tenet of Eastern philosophy and thought for millenia, and more recently repopularized by Mihaly Csíkszentmihályi, flow is the complete merging of task and doer–a state of being where a body, mind, and task resonate effortlessly and result in improved performance and extraordinary satisfaction.

A useful example of flow from Diane Ackerman’s Deep Play:

“In Bone Games, climber Rob Schultheis recalls how he felt descending a mountain after a harrowing near-death fall: “The person I became on Neva was the best possible version of myself, the person I should have been throughout my life. No regrets, no hesitation; there were no false moves left in me. I really believe I could have hit a mosquito in the eye with a pine needle at thirty paces; I couldn’t miss because there was no such thing as a miss.”

Game-Based Learning

Learning through games (from physical to digital).

Gamification

The application of game-like “encouragement” mechanics to non-game entities. Put another way, it is making a game out of something that’s not.

Genius Hour

The allotment of a specified amount of time in a formal learning environment for the purpose of self-directed learning. (23)

Google Apps for Education

A collection of software bundled by Google that is available on a subscription model for schools and classroom. Services include Google Drive, Google Docs, Gmail, and more.

Google Classroom

Google describes their Google Classroom as “designed to help teachers create and collect assignments paperlessly, including time-saving features like the ability to automatically make a copy of a Google Document for each student. It also creates Drive folders for each assignment and for each student to help keep everyone organized. Students can keep track of what’s due on the Assignments page and begin working with just a click. Teachers can quickly see who has or hasn’t completed the work, and provide direct, real-time feedback and grades right in Classroom.

Classroom is “available to anyone with Google Apps for Education, a free suite of productivity tools including Gmail, Drive and Docs.”

Heautagogy

A term coined by Stewart Hase, heautogogy is the study of self-directed learning. (Citation needed)

Inside-Out Learning Model

A school model developed by Terry Heick and inspired by Wendell Berry designed to immerse student learning in local communities. Rather than an outcomes-based and standards-driven approach, it instead seeks local accountability, new knowledge types, and overtly “human” learning models.

Individualized Learning

The customizing of universal content (e.g., Common Core) for individual students.

See also Personalized Learning, Differentiated Learning, and Self-Directed Learning.

Informal Learning

Informal Learning has been defined as “any activity involving the pursuit of understanding, knowledge or skill which occurs without the presence of externally imposed curricular criteria. Informal learning may occur in any context outside the pre-established curricula of educative institutions. The basic terms of informal learning (e.g. objectives, content, means and processes of acquisition, duration, evaluation of outcomes, applications) are determined by the individuals and groups that choose to engage in it. Self-directed or collective informal learning is undertaken on our own. Informal education or training is distinguished from such self-directed informal learning only by the presence of some form of institutionally-recognized instructor. (Livingstone 2001). (13)

Learning Simulation

Often (not necessarily) digital, a learning simulation is a recreation of a context which allows a learner to bring strategy, tactics, and skills to experiment, play, or otherwise interact with that context’s manipulatives.

Learning Simulation Clark Aldrich defines a learning simulation as “an abstracted interactive environment (or) structure for education in which a learner can take actions and make decisions, and get ongoing feedback and consequences.”

Learning Through Play

The process of acquiring knowledge, skills, or conceptual understandings through play.

According to Johan Huizinga is the critical anthropological text Homo Ludens, play is “an activity which proceeds within certain limits of time and space, in a visible order, according to rules freely accepted, and outside the sphere of necessity or material utility. The play-mood is one of rapture and enthusiasm, and is sacred or festive in accordance with the occasion. A feeling of exaltation and tension accompanies the action.

See also Flow & Play.

Learning Taxonomies

Any framework for thinking (and thus understanding), including Bloom’s Taxonomy, Heick’s Taxonomy, and Understanding by Design’s 6 Facets of Understanding. These taxonomies can be used to plan units, lessons, assessments, and other teaching and learning processes.

Mastery Learning

According to Vahid Motamedi of Tarbiat Moallem University, “Mastery learning is a method of instruction where the focus is on the role of feedback in learning. Furthermore, mastery learning refers to a category of instructional methods which establishes a level of performance that all students must “master” before moving on to the next unit (Slavin, 1987). Thus, through one or more trials, students have to achieve a specified level of content knowledge prior to progression on to a next unit of instruction.”

“Mastery learning is used in order to advance an individual’s potential for learning. Compared to traditional learning models, sufficient time, attention, and help are afforded to each student.” (11)

MOOC

An acronym for Massively Open Online Course, a digital course that allows asynchronous access to content.

Mobile Learning

The United Nations defines mobile learning as “Mobile learning involves the use of mobile technology, either alone or in combination with other information and communication technology (ICT), to enable learning anytime and anywhere. Learning can unfold in a variety of ways: people can use mobile devices to access educational resources, connect with others, or create content, both inside and outside classrooms. Mobile learning also encompasses efforts to support broad educational goals such as the effective administration of school systems and improved communication between schools and families.” (12)

TeachThought is developing a mobile learning framework and definition that will be released in early 2015.

Model-Based Learning

A learning strategy by Terry Heick in which learners analyze an existing model of some kind, isolate one compelling idea, and then transfer that idea into a new circumstance.

Personalized Learning

The process of designing a learning experience for an individual learner, including content, learning model, assessment forms, and mode of knowledge application.

Personalized learning can arise from any learning experience that is self-initiated and self-directed in pursuit of outcomes that are first personal (e.g., curiosity-based, self-prioritized, etc.)

Place-Based Education

Place-Based Education “immerses students in local heritage, cultures, landscapes, opportunities and experiences, uses these as a foundation for the study of language arts, mathematics, social studies, science and other subjects across the curriculum, and emphasizes learning through participation in service projects for the local school and/or community.” (citation needed) (24)

Play

Play can be described as a pattern of free and joyful experimentation with voluntary barriers.

Rather than a merely recreational activity, Terry Heick describes play as “a state of being” often “characterized by unencumbered, courageous, and joyful interactions with people, objects, interfaces, or circumstances.” Heick goes on to say that play is more a matter of “tone and possibility than form or function.” (citation needed) Through play, learners are able to develop a range of intellectual, moral, strategic, physical, or creative capacities.

In Deep Play, Diane Ackerman describes play as cultural and evolutionary.

“Our culture thrives on play. Courtship includes high theater, rituals, and ceremonies of play. Ideas are playful reverberations of the mind. Language is a playing with words until they can impersonate physical objects and abstract ideas….

For all we know, what we call intelligence may be a characteristic exclusively of primates. It may not be life’s pinnacle at all, but simply one mode of knowing, one we happen to master and cherish. Play is widespread among animals because it invites problem-solving, allowing a creature to test its limits and develop strategies. In a dangerous world, where dramas change daily, survival belongs to the agile not the idle. We may think of play as optional, a casual activity. But play is fundamental to evolution. Without play, humans and many other animals would perish.” (17)

Problem-Based Learning

Similar to challenge-based learning, problem-based learning is a learning framework that uses (ideally authentic and highly personal) problems to frame learning experiences. Problem-based learning, then, uses the problem to necessitate a need to know in the student, which ideally would create a sense of both motivation and context for the learning experience.

Project-Based Learning

A method of framing curriculum that results in students learning through projects (rather than simply completing projects). (3)

ASCD explains that the “core idea of project-based learning is that real-world problems capture students’ interest and provoke serious thinking as the students acquire and apply new knowledge in a problem-solving context. The teacher plays the role of facilitator, working with students to frame worthwhile questions, structuring meaningful tasks, coaching both knowledge development and social skills, and carefully assessing what students have learned from the experience. Advocates assert that project-based learning helps prepare students for the thinking and collaboration skills required in the workplace.” (4)

Question-Based Learning

A learning strategy developed by Terry Heick that encourages learners to form, reframe, and improve questions as they are gather information and adjust their thinking in response.

Scenario-Based Learning

Scenario-based learning is a mode of learning that functions as a social simulation, requiring students to use authentic contexts to solve problems. Sounds a lot like problem-based learning, doesn’t it? It is, but the scenario doesn’t have to be a “problem.” Massey University explains.

“Scenario-based learning (SBL) uses interactive scenarios to support active learning strategies such as problem-based or case-based learning. It normally involves students working their way through a storyline, usually based around an ill-structured or complex problem, which they are required to solve. In the process students must apply their subject knowledge, and critical thinking and problem solving skills in a safe, real-world context. SBL is often non-linear, and can provide numerous feedback opportunities to students, based on the decisions they make at each stage in the process. Scenario-based learning may be self-contained, in that completing the scenario is the entire task, or it may be the first part of a larger assignment requiring the student to complete the scenario, and then provide a written or oral reflection and self-assessment on the process.

As for the research basis, Massey University goes on to offer that SBL “is based on the principles of situated learning theory (Lave & Wenger, 1991), which argues that learning best takes place in the context in which it is going to be used, and situated cognition, the idea that knowledge is best acquired and more fully understood when situated within its context (Kindley, 2002)”

Self-Directed Learning

Self-directed learning is a model of learning where the student designs learning goals, pathways, and application. It can be used both formally and informally, for learning both academic and non-academic, in classrooms, homeschool settings, and workplaces. (See Google’s 80/20 rule, or video game developer Valve for more on what this might look like in a professional setting.)

As a phrase, it is often used interchangeably with self-managed learning or independent learning, where students execute teacher-designed learning processes designed from institutional learning goals.

Note: While at TeachThought we think of self-directed learning as something “whole” and entirely personal, we recognize the subjectivity of language, and the relative obscurity, opaqueness, and ambiguity of much of educational terminology (thus this page). In that way, one person’s “SDL” may be another person’s “independent project,” and we respect our own biases, and thus general impotence in the face of this problem.

See also Genius Hour and TeachThought’s self-directed learning model.

Situated Cognition

A learning theory that emphasizes the absolute and permanent relationship between knowledge and context, or “situation,” situated cognition suggests a taut relationship between what one knows, and what one does with what one knows (i.e., knowledge and behavior).

This creates a problematic collision between “the different instructional goals of ‘knowing what’ and ‘know how’ result in different structures and practices of our education system,” and harmfully “decontextualized learning resulted from separation between learning and doing.” (Brown, Collins and Duguid (1989).

Clancey offers, “The theory of situated cognition…claims that every human thought is adapted to the environment, that is, situated, because what people perceive, how they conceive of their activity, and what they physically do develop together” (Clancey, 1997).

See also, Cognitive Apprenticeship. (19, 20) 

Sync Teaching

A teaching strategy developed by Terry Heick that seeks to merge self-directed learning in an outcomes-based learning environment. Also known as Second-Screen Learning, the idea is to give students freedom to follow their curiosity (while adjusting for their own background knowledge) while still be requiring to “sync” with the teacher as the teacher sees fit (e.g., within a time frame, a learning target, etc.)

In this model, the teacher chooses what, when, and how the students “sync”–which would seem to suggest each student have their own screen, but doesn’t necessarily require it. Imagine a teacher is delivering “Content 1,” and each student or group of students are then accessing 1A, 1B, 1C. The topic could be the causes and effects of war, which could also act as the “sync point.” The students direct their own learning around that idea while the teacher facilitates, and chooses when (in terms of timing), where (in terms of space), and why (in terms of purpose) the “sync” occurs (i.e., students redirect attention from their screens to teacher as guide).

Whether this is done in 4 groups with 4 tablets, or 28 individual students in 1:1 or BYOD classrooms, the big idea is the same: students accessing (or creating) personalized content while the teacher guides and facilitates the core of the lesson. (8)

Team-Based Learning

References & Citations

1. Harvard Education Center For Teaching & Learning

2. Clayton Christensen Institute For Disruptive Innovation 

3. The Difference Between Projects & Project-Based Learning from TeachThought

4. What The Research Says About Project-Based Learning

5. Challenge-Based Learning by Apple

6. Cortland.edu

7. University of East London Research in Teacher Education

8.  The Sync Teaching Method by TeachThought

9. MIT on Digital Citizenship

10. A Definition for Digital Citizenship (Heick 2012)

11. Mastery Learning: An Effective Teaching Strategy via New York University

12. United Nations ICT in Education

13. Adults’ informal learning: Definitions, finds, gaps, and future research

14. Presentation: Constructivism: A Holisitic Approach to Teaching & Learning 

15. 6 Characteristics of Connected Learning

16. Situating Constructionism (Papert & Harel 1991)

17. How To Create Learning Through Play (Heick 2013)

18. Deep Play (Ackerman 1999)

19. Dr. Jennifer Brill at The University of Georgia

20. Brent G. Wilson and Karen Madsen Myers at the University of Denver

21. The Difference Between Personal Learning & Personalized Learning

22. (Understanding Differentiated Instruction: Building a Foundation for Leadership Tomlinson, 2000)

23. Six Principles of Genius Hour in the Classroom

24. promiseofplace.org/ and nrs.fs.fed.us/environmental_literacy/best_practices/

A Dictionary For 21st Century Teachers; A Dictionary For 21st Century Teachers: An ongoing index of emerging learning models and learning theories for progressive teaching.

The Tough Decision to Leave the Classroom

---

By

Josh

. Published on June 2, 2014. 151

More Sharing ServicesShare on facebookShare on emailShare on twitterShare on print

As the title of this post suggests, I have made the tough decision to leave the classroom for good at the end of this school year.

The decision is a painful one — both personally and professionally. It is also a public one, as I’ve been honored as recently as last month by the Waynesboro Rotary Club as its 2014 High School Teacher of the Year, my fourth such honor in six years.

In that respect, I feel an explanation is in order, as well as a prescription for what we — as a community — can do to right the ship.

Every workplace has its imperfections and challenges. I accept that. But public education is painted as a career where you make a difference in the lives of students. When a system becomes so deeply flawed that students suffer and good teachers leave (or become jaded), we must examine how and why we do things.

Waynesboro is small enough that we can tackle some of the larger problems that other school systems can’t. I want this piece, in part, to force a needed, collective conversation.

In doing so, I don’t want to come across as prideful or arrogant. I simply want my neighbors and friends to understand the frustrations at issue and what’s at stake for the next round of teachers and students.

When I came to this area in 2008, I believed I would be a teacher for life. My wife and I signed a lease on an apartment we had never seen and arrived only a few days before school started. Words can’t really express how excited I was to land a teaching job, work with high school students, and invest in teenagers the way one teacher invested in me.

That first year coincided with the first round of school budget cuts. Salaries were frozen and spending was slashed. This basic storyline has repeated itself for the five years that followed.

Over this time, I’ve lost my optimism and question a mission I once felt wholly committed to.

I still care deeply about students. I’ve worked hard to brighten their day while giving them an enjoyable and rigorous environment in which to learn. If this job was just about working with students, I couldn’t ask for a better or more meaningful career.

The job, though, is about much more. And I have very real concerns about the sustainability of public education in Waynesboro (and as a whole).

To make a real difference in the lives of students, raise the quality of life in greater Waynesboro, and attract and keep life-changing teachers, we must address five key areas:

1. Tear Down the Hoops
Our teachers spend far too much time jumping through hoops.

Every year, our district invents new goals (such as “21st Century Skills”), measuring sticks (most recently a “Growth Calculator”), time-consuming documentation (see “SMART goals”), modified schedules (think block scheduling and an extended school day), and evaluations (look in our seventy-two page “Teacher Performance Plan”).

As a district, we pretend these are strategic adjustments. They are not. The growth calculator was essentially brought forward out of thin air, SMART goals are a weak attempt to prove we’re actually doing something in the classroom, etc. Bad teachers can game any system; good teachers can lose their focus trying to take new requirements seriously.

These hoops have distracted me from our priority (students). I’ve concluded it’s no longer possible to do all things well. We need to tear down these hoops and succeed clearly on simple metrics that matter.

Over the past six years, I can’t remember a time where something was taken off my plate. Expectations continue to increase and we play along until we invent new hoops.

On a personal level, with 100+ students a year, a growing family, and two side jobs, I can no longer be a good teacher and do all the system expects of me.

2. Have a Plan for the Future
I stepped into the classroom around the time of a major worldwide recession. As the individuals and institutions responsible for this recession escaped accountability for their actions, school districts like ours went into survival mode.

Six years later, we’re still there. We have no plan for the future.

Earlier this year, the school board held its annual budget meeting. I left my second job early to attend and asked board members one simple question: “Is there any cause for optimism?” Each school board member, searching for a silver lining, effectively answered “no” by the time their reasoning caught up with them.

These basic mantras seem to govern what we do:

Just do the best you can.
We need to do more with less.
There’s no money in the budget for that.
We’re hoping things look better next year.

I don’t fault our district for a worldwide economic downturn. I do fault it for how it’s handled it. For six years in a row, we’ve cut, cut, cut. And for six years in a row, students and teachers have paid the biggest price.

When times are tough, human beings and institutions have the rare opportunity to reflect and refocus, to think differently and creatively. But instead of seizing the opportunity and gathering stakeholders for collective conversations and solution building, we’ve wandered around aimlessly hoping to make ends meet.

We should have a clear plan for sustainability. Instead, we’re really just worried about balancing the budget.

When we have a desperate need like football bleachers that have to be replaced, or turfgrass that isn’t up to par, we somehow find the money. We — through public or private avenues — meet those needs. Why can’t we find funds to address the areas that seem more pertinent to our primary mission?

3. Scrap Obsession with Flawed Assessments
I’ve seen teachers cry over Standards of Learning scores. I’ve seen students cry over SOL scores. I’ve seen newspaper and TV reports sensationalize SOL scores. These are all indications of an unhealthy obsession with flawed standardized tests.

SOL tests are inherently unfair, but we continue to invest countless hours and resources in our quest for our school to score well. This leads me to the following questions:

• Do we care more about student progress or our appearance?
• Why can’t we start a movement to walk away from these tests?
• Why can’t we shift our focus to critical thinking and relevant educational experiences?

It’s tough to acknowledge that people in Washington, D.C., and Richmond (and sometimes decision makers in Waynesboro) develop systems and policies that affect my students and me negatively. But as they retire and sail off into the sunset, we’re the ones left with the consequences of ineffective measurements and strategies.

Our new teacher evaluations focus heavily on test scores. But while teachers are continually under pressure to be held accountable, there seems to be very little accountability for parents, the community, or district offices.

It’s only going to get worse, and it seems that we have no intention of taking a stand or advocating against flawed assessments. Instead, we have submitted ourselves to these tools that misrepresent student growth. It is a game, and it is a game I no longer wish to play.

4. Build a Community That Supports Education
Stop by the high school for a sporting event (and I love sports) and you’ll be impressed with the attendance and enthusiasm. Stop by the high school on a parent-teacher night and you’ll see tumbleweed blowing through the halls.

If parents and local decision-makers really value education (and there is a small portion of the community that does), student and teacher morale would be much different.

Our school and political leaders must help build a community that truly supports education. A real investment from residents across all neighborhoods and groups would change the climate immensely and allow us to truly tackle the challenges that lie ahead.

Unfortunately, the community seems disengaged with such struggles and more concerned with whether or not we’ll ever land an Olive Garden.

Until the community boosts its value of education…

• How can we provide high quality to all students?
• How can we build strong academic programs that meet student needs?
• How can we prepare students to be productive citizens?
• How can we successfully partner with parents and others?

If we can’t reflect the values of our mission statement, then we need to change our mission statement.

We simply can’t move forward when there is such little community connection to our educational goals. And if we can’t move forward together, I don’t want to tread water alone.

5. Fairly Compensate Educators
Compensation alone has not pushed me away from education. At the same time, the years of salary and step freezes have taken a toll.

If educators are as valuable as we claim they are (our district website says we “strive to hire and retain quality employees”), then we would make sure we take care of employees and their families. We must fairly compensate educators.

Keeping a sixth year teacher on a first year salary is not looking out for someone who looks out for students. For those like me, there’s only a $100 difference in our December 2009 and January 2014 monthly paychecks.

My wife and I live on a very strict budget. We are thankful for the quality of life we enjoy compared to other people in the world and try to keep things in their proper perspective. But the only financial reason I can afford to keep teaching is because of two side businesses and the generosity of family and friends. I’m not the only educator who manages extra work to make ends meet. Here are some efforts we’ve made to make this job sustainable:

• We lived with one car (a car that was given to us) for 4 ½ years. During that time, I walked or rode my bike to school to save on gas. We recently bought a second car with money I saved from my web design business.
• We rarely eat out and maintain our own garden to cut down on food costs.
• We bought a $114,000 house that needed lots of work. This kept our mortgage payments in the $700 range, which is about what it would cost to rent a decent apartment.
• We haven’t taken a vacation since I started teaching six years ago.

I love Waynesboro. I’m rooting for Waynesboro’s success. But there needs to be real, quantifiable change if we’re going to create a bright future for everyone.

A love for students and teaching drove me for the past six years. Now I’m watching my own kids grow up and am starting to think more and more about my own family.

What will I have to show for myself 10 years from now when I’ve missed crucial time with my own kids to barely break even and exist in a place where educators aren’t really valued? What happens when I dedicate my life to a place only to discover I’m part of their 10th round of budget cuts?

We need answers. I hope this can move us one step closer to asking the questions that will get us there.

Josh Waldron

Статията описва първите резултати, които публикува през 2014 американски екип от невролози и изследователи на ученето осъществил три годишно изследване върху начина, по който децата се учат да четат. Изследването потвърждава важността на периода 5-8 г. като най-подходящият за пълноценно развитие на четивни умения, изтъква нова неврологична теория за четенето и дава възможност на екипа да продължи търсенето на решения за успешно учене за четене в случаи на дислексия.

Източник: Ню Йорк Таймс

Проектно-базирано учене (ПБУ)

Едно от най-трудните неща в прилагането на ПБУ е да обясните на някого какво е ПБО.

Най-краткият начин да се опише е: ПБУ е процесът на учене, чрез избор на проблем от реалния живот и намиране на негово решение. Интересното е че при този процес учениците показват какво научават и в процеса на търсенето на решение, а не само накрая на раздела, които сте учили с помощта на ПБУ.

Разбира се тази дефиниция не включва много от съществените неща в ПБУ

Защо ПБУ се харесва на учителите:

• Защото при успешно ПБУ учениците забравят най-демотивиращия въпрос към учителите „това сега защо го учим“
• Защото позволява с избора на различни проблеми от реалния живот да се изгони умората от рутината
• Защото повалява много зареждащо сътрудничество с останките колеги (никой проблем от реалния живот през 21 в. няма решение в една единствена учебна дисциплина)
• Защото позволява смислена групова работа на учениците, което е винаги добре за развитието на класа
• Защото дава много по-голяма широта на информацията за оценката която ще поставите от тест или други индивидуално изпитване в точно определен момент

Защо ПБУ се харесва на учениците

• Защото е свързано с реалния живот (най-често срещаната ученическа критика към учебното съдържание е, че не виждат как „това нещо“ би им послужило на практика).
• Защото позволява за известно време и за определен учебен материал да има връзка между разните предмети и истинска история на научаването (определяне на проблем, търсене на решение, избор на най-добро решение, представяне на възможното решение)
• Защото може да е бъде супер забавно да се вършат учебни неща в групи
• Защото оценяването не зависи от един ден и в каква форма с точно в момента на изпитването.

Типично ПБУ използва следните активни дидактически подходи, но моля не се плашете не е нужно да използвате всички едновременно:

• Ролеви игри
• Сценарии от реалния живот
• Различни жанрове писане
• Различни видове четене
• Истински оценки
• Истински аудитории
• Експертиза от реалния свят, доведена в класната стая
• Етапи/части които предполагат оценяване на различни умения (не само памет или функционална грамотност по четене)
• Етапи части, които предполагат търсене и разбиране на информация от различни сфери
• Право на избор на учениците (значително по-широко от стандартния тип лекционно преподаване)
• Сътрудничество
• Множество форми на комуникация (писмена, устна, визуална, презентациоони форми и т.н.)

Според учители с успешен опит от ПБУ едно от най-съществените му предимства пред други дидактически техники, е че позволява едновременно да учат деца с различни таланти и за които различни начини на учене са ефикасни. Тази група учители смята, че дори само това предимство е достатъчно, за да оправдае допълнителните усилия, които ПБУ изисква от учители при подготовката на учебен материал за учене чрез ПБУ.

Важно: ПБУ НЕ предполага да си смените учебното съдържание. Иска да му създадете нова ракета носител до умовете и телата на учениците. Ако си представите ПБУ като театрална постановка, то математиката, литературата, химията или каквото преподавате е сценографията на всяко действие да падането на финалната завеса.

ПБУ е история на ученето, която създавате с учениците си. Да, вие я планирате и задавате тона и правилата за създаването на историята. Но бъдете сигурни, че след като им връчите инструкциите и задачата да напишат историята на това учене, накрая ще имате книга много по-голяма, от каквото сте си представяли.

По материали от предстояща публикация на английски език  DIY Project-Based Learning for ELA and History, due out for Routledge in June, 2015.

Публикация описваща стъпка по стъпка проектно базираното обучение, както е организирано в американско училища което се гордее че предоставя на учениците си „100% проекто базирано обучение“ и смята че това мотивира учените в гимназиален етап мтого повече от другите техники за учене.

Вижте също и

Груповия договор на учениците учениците при ПБО от същото училище edutopia-stw-manor-pbl-bestpractices-groupcontract.

Начини за оценяване на учениците при ПБО

Повечето семинари и курсова по ИКТ за учители са фокусирани върху определен ресурс – софтуер, обучително средство, ел. образов. съдържание и в тях липсва най-същественото – различните възможности за интегриране на съответните образов. ресурси в преподаването на учителите. В България има няколко примера и за обратното – курсове и семинари основно посветени на възможностите за интегриране на ИКТ в преподавателската работа на учителите и различните дейности в клас.

Тук ще намерите няколко описания на други добри практики за успешно и/или индивидуализирано обучение на учителите за използване на ИКТ,  които могат да ви дадат идеи:

Използване на годишните обучения по ИКТ за създаавне на индивидуализирани цели за всеки учител в областта на ИКТ

План за сътрудничество между ИКТ обучителите на регионално ниво и индивидуалните учители (инфографика)

Статия на англ. ез. предлагаща осъществими идеи как да се използват възможностите за търсене на информация в глобалната мрежа за учене в училище.

Inquiery-in-Learning_2014-Paper

Български превод

Кутия с проблеми за разрешаване

Насочете вашите ученици да създадат съвместно и украсят кутия с прорез в горната част, с етикет „Проблеми за решаване“. Оставете то кутията или върху самата нея (ако размерът позволява) просто указание, че в нея се поставят анонимно проблеми за решаване от класа, на които ще търсите решение заедно всеки път когато намирате време, но винаги ще намирате време да потърсите решение на поне 2 проблема седмично.

 

Верижно писане

Прилага се в групи от най-малко трима ученици и изисква да имате подготвени шаблони. Шаблонът е началото на упражнението – кратък текст, който може да бъде начало на изложение на научените неща (в часа или през седмицата) или въпрос/идея за която насърчавате учениците да изразят собственото си мнение (за какво си заслужава човек са бие, кога убийството е оправдано и т.н.). Всеки ученик пише 2 минути и предава листа на съседа си, който трябва да прочете началото и написаното от предишния и да допише своя принос. Това е начин да проверите степента на разбирате на наученото, способността на учениците да изразяват чнения и – да запълните полезно времето, когато сте приключили по-рано от предвиденото с тестовете или учебният час не върви по други причини. Упражнението развива обикновената и функционалнага грамотност на учениците ви, независимо колок несполучлив е конкретният час.

По подробно описание на метода ТУК

 

Четирите ъгъла

Използва се когато учениците дават противоположни мнения за наученото (най често – за ново понятие). В четирите ъгъла на класната стая слагате етикети напълно съгласен, съгласен, несъгласен, или силно несъгласие. Учителят определя, кое мнение ще се използва за отправна точка за упражнението  и учениците са поканени да се групират в ъглите които носят етикета с мнението  най-близко до тяхното. Започва групово обсъждане между групите в отделните ъгли. Това е упражнение за учене в сътрудничество. Шумно е. Не е много подходящо ако целият клас не е ангажиран с него. Не давайте на учениците решения на спора им за понятието/идеята. Но и не забравяйте за приключите спора между групите в четирите ъгъла с обобщение, което поставя на място основните акценти от наученото.

 

Експертен панел

Изберете пет ученици да бъдат експерти по критична концепция. Оставете ги да се подготвят, за да обсъдят целево съдържание, докато останалата част от класа подготвя въпроси към панелистите. След 10-15 минути проучване и подготовка на въпроси, поканете „панелистите“ да заемат местата си и да представят за по 3 минути  своите гледни точки. Остават ви още 15 до 20 минути за въпроси от публиката. Това е упражнение за учене в сътрудничество, което може да се прилага и за нов учебен материал и за  обобщителни уроци.

 

Изучаван текст през филтъра на Туитър.

Накарайте учениците за опишат в реплики от по 140 знака разговор между двама герои от изучаваното произведение. Според правилата на училището можете да изпълзвате реалните си регистрации в Туитър или оф-лайн форми. Упражнението може да бъде интересно домашно. Не забравяйте в този случай да определите минималния достатъчен обем.

 

Напишете ел. писмо

Ако учениците ви имат позиция по спорен въпрос от обществен (а не личен) интерес, накарайте ги да напишат и изпратят ел. писмо до вземащия решения по този въпрос (директор, кмет, министър, нар.представител и т.н.) в което за защитят своята позиция. Поискайте да ви изпратят  скрито копие от своите ел. писма.

 

Почистване на дъската

Накарайте група ученици да напишат всичко което знаят  по даден въпрос на дъската. Накарайте ги след това да прочетат на глас написаното. Това е упражнение за проверка на разбирането и устойчивост на наученото. Върши добра работа за обобщение с участието на учениците в края на час за нови знания.

 

Текстове

Дръжте по ръка няколко вдъхновяващи кратки текстове или аудио/видео клипове с вдъхновяващи текстове, на които можете да посветите свободна дискусия, ако остане свободно време.

 

Дебат за успеха и провала

Посветете свободното време на обсъждане на следните въпроси:

Какво е „провал“? Какво е „успех“? Кое определя всяко от двете? Как се справяте с провал във вашето  семейството, в училището, извън  училище, сред приятели, и във вашата общност? Кои от тези, определения и начини за справяне с провал ви изглеждат най-справедливи или най-добри за вас?  Защо?

Източник: Едутопя

1. Връзката образование-икономика/пазар на труда ще продължи да е доминиращ фокус на политически активности на всички възможни нива. Специфичните инвестиции на ЕС за а)по-тясно свързване на науката и бизнеса и б)за решаване на проблеми на младежката безработица има вероятност да сложат начало на чисто нов вид решение на въпроса: каква е адекватната (работеща) връзка между двете през 21 в.?

Ще продължи спорът как и къде да се срещат предприемачите и преподавателите, за да построят и/или поддържат надеждни образователни пътеки, които водят младите хора към удовлетоворителни работа/кариера/творчество/начинания. И през 2015 спорът няма да стигне до разумно решение, защото предприемачите и преподавателите ще продължат да се замерят с аргументи относно защо каквото иска отсрещната страна „не става“. Кариерните консултанти ще стигнат нови висоти на своята креативност, в опита да хвърлят мост между образование и бизнес. Рейтингите на университетите ще продължат да губят тежест, застигнати от общата инфлация на висшето образование като цяло. В замяна на това тежестта на третата гледна точка – че такава среща между предприемачите вече не е необходима и/или не е възможна през 21 в., ще надмине тежестта на всички останали гледни точки. Очаква ни много добра година за ученето през целия живот, в която непознати и чудновати форми на учене, придобиване на практически опит и квалификация ще бъдат забелязани дори от социалните и професионалните медии, докато търсят истории за личен успех.
В България: отново няма да използваме предимството на изоставащия (несъществуващият спор между предприемачи и преподаватели и мързеливото алиби „държавата да реши проблема“) и ще подминем уникален шанс да реконструираме икономиката И образователната си система В СИНХРОН, какъвто шанс няма нито една друга държава в ЕС. Ще пропилеем за пореден път целевите средства за решаване на проблема с младежката безработица за зле маскирани форми на социално подпомагане и реклама на държавни служби, които не се нуждаят от такава. Но на отделни места отделни преподаватели, училища и катедри ще научат отделни млади хора на честност, точни намерения, умения за учене и умения за решаване на проблеми. Оглеждайте се. В тези отделни места, в ръцете на тези отделни преподаватели, училища и катедри са възможностите на всички ни за по-добър живот. Помогнете им с каквото можете. За да стане по-бързо и да го усетим всички.

2. ИТ индустрията ще продължи да увеличава натиска си върху образователните системи. Към вече познатите: електронни ресурси за учене и валидиране на умения, безплатни и несвързани с останалите степени на образование ИТ училища и сертифициращи система за ИТ умения, ще се добави и сериозно законодателно лобиране за гарантиране на специфични изисквания на ИТ индустрията към образованието и на деца и на възрастни.
През 2015 натискът на ИТ индустриите върху образователните системи ще се покачи с още едно ниво: ще продължи експоненциално да расте броят на он-лайн ресурси за учене (вкл. сертифицирано), броят не безплатните ИТ училища ще се умножи поне по 2, броят на сертификатите за ИТ компетентости – повече от 2 пъти, броят на корпоративно -социалните дейности на ИТ индустрията в полза на образованието – също. Възможно е да се появи първата разбираема за обикновени граждани информация за обществената отговорност на ИТ индустриите. Повече от крайно време е за разбираемо послание от тяхната камбанария в това отношение, иначе претенциите им образователните системи да се пренастроят спрямо техните нужди ще продължат да изглеждат трайно на мнозинството граждани като опит за частно използване на публичен ресурс – т.е. несправедливост.
В България: през 2015 ще видим по-отчетливо отколкото останалите развити страни натиск на ИТ индустрията в областта на училищното образование и някои специфични нейни изисквания към ученето на деца е възможно да попаднат дори в основното законодателство. Доколко и какви резултати ще има това в специфичната област учене на деца ще разберем през 2019 най-рано. Добрата новина е, че българската ИТ индустрия заявява открито склонност да си сподели И ресурсите с образователната система. Лошата новина е – че дигиталната пропаст поради жизнен стандарт съществува в България и откъм неблагоприятния й край, до който образователната система не достига, е много по-голяма част от гражданите, отколкото във всяка друга страна от ЕС.
3. Гражданската грамотност ще направи огромна разликата в начина, по който свободните демократични общества ще преминат през много напрегнатата икономически и политически 2015 г. Куп иновации ще се появят в гражданското образование за малки и големи през 2015, в резултат на опита да се поправят грешки и пропуски в качеството на гражданското образование през последните 30 години.
2015 ще бъде политически и икономически много напрегната година в глобален мащаб, което ще изтика сред първите 5 условия за обществено благоденствие качественото гражданското образование. Критична маса лидери на мнение и управляващи ще споделят убеждението, че само общества с преобладаващ брой граждански грамотни граждани могат да успеят да се справят прилично с уникално сложната задача: удовлеторяващ живот в нерастяща икономика и да комбинират умно инициатива и преразпределение така щото да имат резултат – устойчиво развитие. В обществата подценявали хронично гражданското образование през 2015 ще има ескалиращи социални конфликти и лесно запалимо улично насилие по неочаквани поводи. 2015 ще е година на големи иновации в гражданското образование за малки и възрастни граждани в цяла Европа. Най-накрая университетите ще обърнат по-системно внимание на гражданските умения на своите студенти, а училищата ще преоткрият невероятните предимства на доброто гражданско образование и организацията на училището като среда за практикуване на гражданство от деца.
В България: както през последните 10 години граждански неграмотни политици и публични служители ще похарчат 90% време и енергия в ненужно емоционални дебати за реформи и 10% време и енергия – за правене на реформи, след което ще гледат с недоумение разните форми на гражданско недоволство от липсата на резултат от техните иначе 100% усилия. Нещо повече – през 2015 има сериозна опасност гражданското образование да бъде обявено от 43 НС за отделна „наука“ и да бъде насила наместено като отделен предмет, задължение на отделен учител в българското училище (НС разглежда такъв законопроект), вместо сегашния образователен стандарт, според който всеки учител има към учениците задължения в областта на гражданското образование.

4. Публичното/субсидираното с публични средства образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.

2015 ще е много напрегната година за публичното/субсидираното с публични средства образование. От една страна очакванията към него продължават да растат и да се разширяват (в две противоположни посоки 1. да решава социални проблеми и едновременно 2. да осигурява на гражданите адекватни умения за живот във високотехнологично и отговорно към екосистемата на планетата общество на знанието, колкото е възможно в по ранна възраст), от друга страна – инвестициите в него не могат да последват очакванията заради ограниченията, които ни налага близкия до 0 икономически ръст в почти всички общества с големи традиционни системи за публично/субсидирано с публични средства образование. Предстои поредният цикъл на измерване на функционалната грамотност при 16 годишните (PISA 2015). В оперативно изпълнение влизат специалните мерки на ЕС (държавите с най-стари и най-достъпни системи на публично образование) за изграждане на нов вид връзка между наука и бизнес и за преодоляване на младежката безработица. Тези мерки представляват значими нови инвестиции в образование и наука и още през 2015 в поне европейските страни общественото внимание и натиск ще се насочат към въпроса: какви резултати и как? Така че, публичното/публично субсидираното образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
В България: ще изгубим годината в непропрционални усилия да приемем нов закон за училищното образование, без да сме направили предварителна оценка на въздействието и упорствайки да отричаме, че предвидените промени имат нужда от допълнителни инвестиции, каквито не сме предвидили за следващите 3 години. Картината която представя рейтингът на университетите ще продължи да се разминава драстично с картината която представя НАОА за състоянието на висшето образование. Възможно е и други частни висши училища да се откажат от участие в рейтинговата система след първия напуснал в края на 2014. Извънредно скъпият пилотен проект за дуално образование ще продължи да се опитва да създава илюзии, че дуалното образование би могло да е работещо решение в България, напук на изключително ограниченият брой бизнеси, които имат интерес и възможност да участват в модела. Добрите училища и университети ще използват нови и креативни форми да покажат резултатите си и в това отношение 2015 ще е изключително силна година за образованието в България. Системите за самооценка в образователните институции ще бъдат усъвършенствани и настроени да произвеждат разбираема за широка публика информация за резултатите на институцията. Много е вероятно също през 2015 специализираното звено за външна оценка към МОН (ЦКОКО) да промени начина по който публикува резултатите от външните оценки и да предостави на публиката по-детайлни данни и анализи.

Гледната точка на психолозите върху Теорията на Пиаже за когнитивното развитие н процеса на израстване.

Жан ПиажеПрез 50-те години на миналия век се появява основната и най-влиятелна теория на когнитивното развитие, когато работата на швейцарския психолог Жан Пиаже се превежда на английски и става достъпна за света.
Пиаже започва своето изследване на децата чрез създаването на детайлни записки върху развитието на своите собствени деца. Той не само наблюдава тяхното поведение, но и адаптира различни експериментални задачи, с които да може по-добре да разбере детското мислене и моментите, в които то се променя и развива. По този начин той въвежда по-надеждния клиничен метод в изследването на когнитивното развитие, който дава много по-точна информация от чистото наблюдение.

В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са: схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.

Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й. Когато научаваме нова информация, например, ние използваме това знание, за да модифицираме, добавим или променим предварително съществуващите схеми. Едно дете, например, може да има схема за вида на кучетата. Ако единственият опит на детето е с малки кучета, то може да смята, че всички кучета са малки. Когато детето срещне голямо куче, обаче, то ще вземе тази нова информация и ще я добави към съществуващата схема. В конкретната ситуация, разпознаването на кучето и свързването му с категорията „кучета“ се нарича асимилация, а процесът на адаптиране на новия вид куче към старата схема (или създаването на нова схема) се нарича акомодация.
Така например, Пиаже вярва, че бебетата използват уравновесяването на тези механизми, за да се адаптират към средата си. Уравновесяването представлява адаптирането на собствените идеи и вярвания към условията на средата. Например, ако едно дете нарича всички възрастни жени „мама“, то, то трябва да научи, че не всички жени са „мама“. Постигането на равновесие между асимилацията и акомодацията на новата информация обяснява как децата преминават от един към друг стадий на развитие и как те подобряват разсъжденията и мисленето си.

Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и след това. Те са наречени според характерните за тях поведения и мислене: сензомоторен, предоперационален, стадий на конкретните операции и стадий на формалните операции. Всеки период е характерен с придобиването на определени умения.

Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения.
Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения. От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на “проба и грешка“, да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.

Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи.
На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно – количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.

Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.

Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.

Теорията на Пиаже не остава без своята критика. Въпреки това, обаче, тя продължава да бъде актуална и до днес и внася разбиране за това как малките разсъждават и научават за света, защо допускат определени грешки и кога е вероятно те да надраснат определен проблем.
Жан Пиаже остава, дори и толкова години след публикуването на теорията си, най-значимият психолог в развитието и разбирането на когнитивното развитие на децата.

източници

Dyer, J. R. (2002). Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA

Piaget, J. (1983). Piaget’s theory. In P. Mussen (ed). Handbook of Child Psychology. 4th edition. Vol. 1. New York: Wiley