„Човечеството дължи на децата най-доброто, което може да даде…“
( уводните думи от декларацията за правата на детето на обединените нации)
Философия на преподаване
Бързото и динамично време, в което живеем налага по същия начин да се променят и усъвършенстват методите на преподаване. Да си добър учител трябва да имаш желанието да си такъв. Дори и след много години практика да не преставаш да се вълнуваш от предстоящия час в класа, да си всеотдаен в работата си, да мотивираш учениците, да подхранваш желанието им за развитие. За добрия учител образованието е едновременно и изкуство и наука и за да достигне съвършенство в работата си трябва да владее и двете. Високата професионална подготовка и непрестанното повишаване на квалификацията, използването на иновативни методи и технологии са неизменна част от визията на добрия учител. За мен учителската професия е призвание и ми носи истинско удовлетворение. Смятам че трябва да се провокира гъвкавост на мисленето на учениците, логика, концентрация, позитивизъм, самостоятелност. Диалогът учител-ученик е изключително важен, и в часовете, и извън тях. Усилията ни трябва да са насочени към по-задълбочена работа с родителите.
Преподаването е призвание, мисия, отговорност.
Целта на образованието е да поставя в центъра ученика. Аз вярвам във фокусирането върху индивидуалните потребности на учениците в процеса на учене. Смятам, че всички ученици имат силни страни и целта на образованието е да ги идентифицира и надгражда. Отчитам ролята на семейството и смятам, че трябва да работим върху развиването на индивидуалните потребности на ученика. Трябва да работим в посока за активно включване на учениците в учебния процес.
Добър е НЕ този учител, който пише на учениците си желаните оценки, а този който съумее да предизвика интерес към предмета си.
