Тази презентация от ТЕД 2011 е подходяща както да вдъхнови размисъл за начина на общуване и мотивиране между хората с различни религиозни възгледи, така и за отделно занимание по ОНГО с тийейджъри посветено на религиозното и светското и как в публичното пространство те могат да съществуват без конфликт и без да пречат на вярващите граждани и гражданите атеисти да вършат полезни неща заедно като граждани.
Под това име са обединени различни методики, които имат обща цел: да насочат самоподготовката на учениците към първо запознаване с учебен материал, а времето за работа в клас – да посветят на овладяването на материала с помощта на учителя и ред практически дейности – т.е. с много по-голяма доза активност от страна на учениците. Преобърната класна стая е част от активните дидактически подходи. Тя е относително нова методика, подходяща е за ученици над 15 г. възраст, изисква много добро познаване на учениците в класа (вкл. как се справят със самоподготовката си), добре сплотени класове и е трудна за прилагане в българската образователна система заради големия брой различни ученици, с които един учител работи, ако не преподава двата основни предмета – БЕЛ и МИИТ.
Реферетни материали (на англ. ез.):
Как технологиите помагат на прилагането на преобърната класна стая
Мрежа на учителите използващи методи за преобърнато учене
Експертиза и обучание по преобърнато учене
Пет стъпки за формиращо оценяване в преобърната класна стая
Развенчаването на митовете за домашната работа
Аргументи за и против „преобърнатата класна стая“
Реферетни материали
I was recently in a third grade classroom and was struck by the presence of rules that were posted for how to have a conversation. The poster said, „Each person must contribute to the discussion but take turns talking. Ask each other, ‘Would you like to add to my idea?’ or ‘Can you tell us what you are thinking?’ Ask questions so that you understand each other’s ideas. Say, ‘Can you tell me more about that?’ or ‘Can you say that in another way?'“
Having visited many middle and high schools, I think these same rules could – and probably should – be posted there as well.
Maybe you have also observed how common it is nowadays for students to not know how to have a conversation. Perhaps this owes to a preponderance of talk shows in which people with different opinions rarely listen to each other, instead preferring to out-shout their opponent. Maybe it is due to changed dinner habits where more families are eating on the go rather than sitting down together and catching up on each other’s day. It could be about how texting and tweeting now trump talking and listening as today’s preferred forms of communication.
While it is impossible to know all of the reasons, there is no doubt that learning to listen and talk is an extremely important way to broaden knowledge, enhance understanding and build community. Perhaps this is why the core standards in English-language arts include an important emphasis on developing speaking and listening, the basic tools for conversation. The eight tips below can be used regularly to help your kids learn good conversational skills.
Make a point of having one-to-two minute interactions, one-on-one, at least a few times each week with students who struggle conversationally. Share information about yourself as you might when meeting a friend or acquaintance, and show interest in the student by asking questions about his or her interests. Conversation enhancers include responses and prompts like:
If these students don’t or won’t share easily at first, don’t give up.
Identify procedures for having a conversation that includes appropriate non-verbal behavior. For example, you might teach a strategy like S.L.A.N.T. (Sit up straight. Listen. Answer and ask questions. Nod to show interest. Track the speaker.)
For example, if a student says, „I think what she did was really stupid,“ challenge with „How else can you say that without being hurtful?“ If the student seems unaware, teach an alternative like, „I disagree with that.“ Ask the student to repeat what you said and then move on to:
These are questions without one correct answer, questions that stimulate discussion and can be a very powerful way to reinforce the idea that there are different views of an issue, or a set of beliefs that can be equally valid. For example: „So if Columbus came knocking on your door and told you that sailing to the New World would be an amazing adventure and there might be lots of riches there, but you might never arrive because the world was flat, would you go?“
When asked a question, don’t accept „I don’t know.“ Tell students that you don’t require them to „know“ but that you do expect them to „think.“ Teach them how to wonder aloud, speculate, guess or give the best answer they can. („I’m not sure about that, but I think _____ .“)
Before class begins or in the hallway, ask students about their other classes, what they think about a current event, or how they feel about the outcome of a game. Share your thoughts as well. („I thought it was more that the Jets lost the game than anything the Eagles did to win. How did you see it?“)
When a student is speaking in class and you are listening, give him or her your eye contact. However, gradually scan away from the speaker and direct your gaze and movement towards other students. This will often get the speaker to redirect his or her talk toward peers, and it invites peers to get and stay involved with what’s being said.
Use an object, such as a talking stick, as a signal for turn-taking. Teach your students that when they have the object, it is their turn to talk or pass while others are expected to listen.
How do you help your students become better speakers and listeners? Please share your strategies in the comments section below.
09-12-2014 Проф. Танев пред Дарик (наука)
https://www.youtube.com/watch?v=U7b9g2TGwyE#t=32 Клип на репортер от БТА Люба Филипова (резервен линк в Блиц)
Социалната и емоционалната интелигентност са доста назад в приоритетите на всеобщото задължително и безплатно за ученика училищно образование, което е силно фокусирано върху академичните постижения на учениците и е постоянно измервано и оценявано именно чрез тях. От ср. на 20 в. непрекъснато нараства броят на пед. специалисти и изследователи, които настояват че доброто образование е онова, което позволява на учениците да придобият разумно балансиран капитал от академични, емоционални и социални умения. По-радиклно настроените настояват дори, че училището, което заема голямата маст от активното време на децата по същество може да изкриви израстването до пълноценни хора, ако не осигурява в достатъчна степен условия за равнопоставеното развитие на социалната и емоционалната им интелигентност, редом с академичната. В много държави, с висока степен на училищна автономия учителите имат възможност да конструират учебните занимания така,че да включват емоционалната и социална интелигентност сред целите си постепенно като преценяват нуждите на своите ученици и възможностите си като професионалисти. Този процес е несравнимо по-бавен в държавите с ниска степен на училищна автономия и централизирано определени учебни програми. Тук са събрани 5 „урока“ за учители, които могат да се изпълнят от всички професионалисти в училище или от отделен педагог. Те са предназначени за изграждане на емоционална информираност, лична организираност, социална чувствителност и управление на връзките.
1. Упражнявайте разпознаване на емоциите
Прекарайте час или ден в наблюдение на собствените си емоционални реакции. Може, например, да забележите че пристигате в училище с чувство на безпокойство за нещата които искате да подготвите преди децата да пристигнат. Просто забележете това и да си кажете: „Има безпокойство.“ Може да забележите, че когато преминават край стаята на конкретен колега чувствате удоволствие, защото тя/той ми е приятел. Забележете това, „доволен/а съм.“ Ключът е да забележите емоцията и да я наречете без да трябва да я свързвате с някакво решение и/или действие. Ако искате можете да си водите бележки, така ще имате регистър на вашето емоционално пътешествие в продължение на период от време. Може да има моменти, когато не знаете как да назовете това, което чувствате и това е нормално. Нахвърляйте всички думи, които идват на ум в този момент.
2. Забележете физическите реакции
Усъвършенстването на способността да разпознаваме как тялото ни реагира на емоции е още една стъпка. Телата ни често изразяват чувства и ако можем да осъзнаем реакциите си, те ни дават полезна информация. Например, може да забележите че се усмихвате от сърце, когато родител довежда детето – и след това може да забележите чувството, което е в основата на тази усмивка „Благодарност. Тази майка винаги е толкова положително настроена.“ Или можете да забележите, че когато говорите с администратор раменете ви се напрягат, коремът ви се свива и дишането става плитко. И тогава може да сте в състояние да признаете, че изпитвате „тревога и нужда да се защитете“
Когато имаме възможност да разпознаваме емоциите си можем да вземаме решения за това как искаме да се държим. Например, ако забележим чувство на тревожност, когато говорим с администратор, бихме могли просто да поемем дълбоко дъх и не отпускаме нашите рамене. Като забелязваме и назоваваме нашите емоции ние преставаме да реагираме на автопилот. Това обикновено ни прави много по-уверени в действията ни.
3. Бъдете любопитни
След като сте забелязали и назовали емоциите си, поинтересувайте се от тях. Изследвайте. Проследете. Ако забележим тревожност, когато говорим с администратор можем да поразсъждаваме върху това: „Дали винаги съм се е чувствал по този начин? Кога е започнало? Как се чувствам, когато говоря с друг администратор? Какво предизвиква този колега у мен? Откъде идва това?“ Целта не е да копаете дълбоко в собствената си психологическа история, а да извадите на повърхността опита си с въпроси, чудене и любопитство. Това може да разхлаби хватката на емоциите и да ви даде по-ясна перспектива към вашия собствен опит, която може да бъде полезна.
4. Наблюдавайте емоциите си
Ние не сме нашите емоции. Ако можем да се погледнем от високо както изпитваме емоции, ще забележим, че сме по-склонни да вземаме решения, които не произтичат от тях. Ще забележим, че понякога емоциите са мощни и увличащи, а понякога те са по-леки и по-малко грабващи. Това ни помага да не се привързваме към емоции. Те просто са емоционални състояния и идват и си отиват – и не забравяйте, че ние имаме някакъв контрол върху тези състояния. Понякога визуализирането на емоциите ни е като прогнозата за времето: има бури и спокойно небе, силен дъжд, и леки ветрове. Те винаги се променят. Аз самата се виждам като дърво изпитва тези емоции, които идват и си отиват.
5. Забележете ефекта на вашите емоции върху другите
Без да навлизате в самоосъждане, започнете да забелязвате как вашите емоционални състояния влияят на другите. Ключът е да мислите като учен: „О, това е интересно! Никога не съм забелязал, че…. Я гледай какво се случва с X, когато се чувствам ______.“ Например, може да забележите, че винаги поздравявате един от учениците си с голяма усмивка и топло приветствие и че се чувствате наистина щастлив, когато го видите. Може би след това ще забележите, „Леле, след като го поздравя по този начин, виждам как лицето му се отпуска, усмивката му се разширява, и той спокойно сяда на чина си.“ Или можете да забележите, че когато сте уморени и тревожни и рязко попитате секретарката на училището за формуляр, раменете й се свиват и ви отговаря сухо в замяна. Като си отбелязвате тези случки, старайте се да се въздържате от самокритика. Просто отбелязвайте. Назовавайте. Наблюдавайте.
Ето моята фантазия: всички възрастни професионалисти в училище участват в тези практики няколко седмици или месеци. Като правят това, те обсъждат опита, забелязаното и наученото. Това може да отнеме само 10 минути на седмица (в началото на заседанието на персонала или по време на дейностите за професионално развитие, например) или може да се предвиди времето, което наистина заслужава – един час или повече на седмица. Тези уроци ще разширят нашия речник за емоциите (това е набор от умения, което липсва в много възрастни), както и ще усъвършенстват и допълват на нашите инструменти за това как да отговорим на трудни емоции. И за да довърша моята фантазия, бих се радвала да видя всички учители и всички ученици в училище, участващи в този живот заедно.
Това би било начало – един много мощен старт за осигуряване на възрастните в училище със социалното и емоционално учене, което заслужаваме. Другото което знам е, че ще направим нашите училища спокойни и по-щастливи места.
Автор: Елена Агилар
Източник Едутопия
Вероятно започва поредният дебат за оценяването в училище (четвърти или пети по ред от 60-те години на 20 в. досега ) във Франция.
„За какво служат оценките в училище“ (на фр. език)
„Справедливи ли са оценките в училище?“ (на фр. език)
Природните науки могат да се преподават изключително забавно и да бъдат толкова лесни за запомняне като най-интересните исторически митове.
Ако не вярвате вижте този млад учител
Using-Video-for-Professional-Learning-Research-Based-Practices_Final (слайд-шоу)
Уебинар организаран от TeachChannel na 3/12/2014
Запис http://event.on24.com/eventRegistration/console/EventConsoleNG.jsp?uimode=nextgeneration&eventid=900054&sessionid=1&username=&partnerref=&format=fhaudio&mobile=false&flashsupportedmobiledevice=false&helpcenter=false&key=A50A5AAF4B3663EEF57E2B27B39B0810&text_language_id=en&playerwidth=1000&playerheight=650&overwritelobby=y&eventuserid=109154214&contenttype=A&mediametricsessionid=86107869&mediametricid=1381734&usercd=109154214&mode=launc
Един от инструментите на педагозите изобретен през първата половина на 20 в., който още служи много добре за:
– умно конструиране на урок и определяне на адекватни познавателни цели;
– изработване на ефикасни учебни планове и програми (вкл. българските);
– конструиране на най-разнообразни средства за измерване на резултат от обучение.
Представлява класификация на познавателните нива (6 нива), подредени на принципа „от просто към сложно”. Прилага се за три области в учебно-възпитателната работа:
– познавателна (Cognitive);
– емоционална (Affective);
– психомоторна (Psychomotor).
В България за сега таксономията на Блум се използва единствено в познавателната област на учебно възпитателната работа. Тя е в основата на съществуващите учебни програми и стандартите за оценяване. В познавателната област на ученето според таксономията на Блум, за да се усвои едно от 7 нива, трябва да е овладяно предишното. Подходът дава възможност за измеримост на знанията, уменията и отношенията на ученика. Те са представени във вид на стандарти в Учебната програма по всеки учебен предмет. Таксономията на Блум се използва за класификация на целите в процеса на обучение.
Share