Вече има редица изследвания, които обясняват защо добрите ни намерения от началото на новата година обикновено остават неизпълнени. Затова, вместо добри намерения, ви предлагаме нови неща, които можете да опитате в училище през 2015 с вашите ученици и колеги. Вдъхнови ни предложението на Едутопия.

Ако имате на разположение 5 дни…

1. Подобрете връзката с родителите – обадете им с е малка добра новина, свържете се с тях през социалните мрежи измислете хаштаг на класа и ги поканете да следят неформалната информация, за случващото се във вашия клас. Други идеи в Списъка с връзки между дома и училището.

2. Разнообразете ученето, като допуснете малко хумор в класната стая

Още идеи ще намерите тук

Изключително обещаващ проект за споделяне на последните научни достижения в множество точни и социални науки с ученици 14-18 г.

„И сега, накрая, ето какво искам. Искам внука ми Даниел, и приятелите му и неговото поколение,по целия свят, да знаят историята на голямата история, и да я познават толкова добре, че да разбират както предизвикателствата, пред които сме изправени, така и възможностите, които имаме. И затова група от нас изгражда безплатна учебна програма онлайн по голямата история,за ученици по целия свят. Ние вярваме, че голямата история ще бъде жизненоважен интелектуален инструмент за тях, докато Даниел и неговото поколение са изправени пред огромните предизвикателства, както и огромните възможности пред тях в този прагов момент. в историята на нашата красива планета.„

Министър Танев пред БНТ 04-01-2015 И Коментарна рубрика на ТВ7 06-01-2015.
Интерес към четенето ЦКОКО + Заедно в час – 11-01-2015

Какво променя новият закон за образованието. Блогърско мнение – нищо. 14-01-2015

Учител стана мъж на годината. 13-01-2015

Публично финансиран е за частно образвоание – М.Дамянова

Опитът на малките училища в борбата с отпадането. Роми. Амалипе. Капитал 15/0/2015

Поредната „патриотична“ акция на К.Костодинов от Варна 22/01/2015л Б

Малки истории „Катастрофата в образованието“ Предаване без мярка 20-02-2014

Съвместно изследване на ЦКОКО и Заедно в час в. Труд  23-02-2015

Оставка на МОН? – Лице в лице 09-03-2015
Оставка на МОН – https://www.youtube.com/watch?v=ri1GB6oXRXQ

Министър Танев за проверките н МОН и учебниците – 14-04-2015 + видео

Министър Танев за мъртвите души – 31-07-2015 БТВ

Министър Танев за ЗПУО 07-09-2015

Дарин Маджаров за Уча се и своят личен път БНР 14-09-2015

Новото и старото в новата учебна година Дарик 14-09-2015

Движение за защита на образованието 11-09-2015

1. Връзката образование-икономика/пазар на труда ще продължи да е доминиращ фокус на политически активности на всички възможни нива. Специфичните инвестиции на ЕС за а)по-тясно свързване на науката и бизнеса и б)за решаване на проблеми на младежката безработица има вероятност да сложат начало на чисто нов вид решение на въпроса: каква е адекватната (работеща) връзка между двете през 21 в.?

Ще продължи спорът как и къде да се срещат предприемачите и преподавателите, за да построят и/или поддържат надеждни образователни пътеки, които водят младите хора към удовлетоворителни работа/кариера/творчество/начинания. И през 2015 спорът няма да стигне до разумно решение, защото предприемачите и преподавателите ще продължат да се замерят с аргументи относно защо каквото иска отсрещната страна „не става“. Кариерните консултанти ще стигнат нови висоти на своята креативност, в опита да хвърлят мост между образование и бизнес. Рейтингите на университетите ще продължат да губят тежест, застигнати от общата инфлация на висшето образование като цяло. В замяна на това тежестта на третата гледна точка – че такава среща между предприемачите вече не е необходима и/или не е възможна през 21 в., ще надмине тежестта на всички останали гледни точки. Очаква ни много добра година за ученето през целия живот, в която непознати и чудновати форми на учене, придобиване на практически опит и квалификация ще бъдат забелязани дори от социалните и професионалните медии, докато търсят истории за личен успех.
В България: отново няма да използваме предимството на изоставащия (несъществуващият спор между предприемачи и преподаватели и мързеливото алиби „държавата да реши проблема“) и ще подминем уникален шанс да реконструираме икономиката И образователната си система В СИНХРОН, какъвто шанс няма нито една друга държава в ЕС. Ще пропилеем за пореден път целевите средства за решаване на проблема с младежката безработица за зле маскирани форми на социално подпомагане и реклама на държавни служби, които не се нуждаят от такава. Но на отделни места отделни преподаватели, училища и катедри ще научат отделни млади хора на честност, точни намерения, умения за учене и умения за решаване на проблеми. Оглеждайте се. В тези отделни места, в ръцете на тези отделни преподаватели, училища и катедри са възможностите на всички ни за по-добър живот. Помогнете им с каквото можете. За да стане по-бързо и да го усетим всички.

2. ИТ индустрията ще продължи да увеличава натиска си върху образователните системи. Към вече познатите: електронни ресурси за учене и валидиране на умения, безплатни и несвързани с останалите степени на образование ИТ училища и сертифициращи система за ИТ умения, ще се добави и сериозно законодателно лобиране за гарантиране на специфични изисквания на ИТ индустрията към образованието и на деца и на възрастни.
През 2015 натискът на ИТ индустриите върху образователните системи ще се покачи с още едно ниво: ще продължи експоненциално да расте броят на он-лайн ресурси за учене (вкл. сертифицирано), броят не безплатните ИТ училища ще се умножи поне по 2, броят на сертификатите за ИТ компетентости – повече от 2 пъти, броят на корпоративно -социалните дейности на ИТ индустрията в полза на образованието – също. Възможно е да се появи първата разбираема за обикновени граждани информация за обществената отговорност на ИТ индустриите. Повече от крайно време е за разбираемо послание от тяхната камбанария в това отношение, иначе претенциите им образователните системи да се пренастроят спрямо техните нужди ще продължат да изглеждат трайно на мнозинството граждани като опит за частно използване на публичен ресурс – т.е. несправедливост.
В България: през 2015 ще видим по-отчетливо отколкото останалите развити страни натиск на ИТ индустрията в областта на училищното образование и някои специфични нейни изисквания към ученето на деца е възможно да попаднат дори в основното законодателство. Доколко и какви резултати ще има това в специфичната област учене на деца ще разберем през 2019 най-рано. Добрата новина е, че българската ИТ индустрия заявява открито склонност да си сподели И ресурсите с образователната система. Лошата новина е – че дигиталната пропаст поради жизнен стандарт съществува в България и откъм неблагоприятния й край, до който образователната система не достига, е много по-голяма част от гражданите, отколкото във всяка друга страна от ЕС.
3. Гражданската грамотност ще направи огромна разликата в начина, по който свободните демократични общества ще преминат през много напрегнатата икономически и политически 2015 г. Куп иновации ще се появят в гражданското образование за малки и големи през 2015, в резултат на опита да се поправят грешки и пропуски в качеството на гражданското образование през последните 30 години.
2015 ще бъде политически и икономически много напрегната година в глобален мащаб, което ще изтика сред първите 5 условия за обществено благоденствие качественото гражданското образование. Критична маса лидери на мнение и управляващи ще споделят убеждението, че само общества с преобладаващ брой граждански грамотни граждани могат да успеят да се справят прилично с уникално сложната задача: удовлеторяващ живот в нерастяща икономика и да комбинират умно инициатива и преразпределение така щото да имат резултат – устойчиво развитие. В обществата подценявали хронично гражданското образование през 2015 ще има ескалиращи социални конфликти и лесно запалимо улично насилие по неочаквани поводи. 2015 ще е година на големи иновации в гражданското образование за малки и възрастни граждани в цяла Европа. Най-накрая университетите ще обърнат по-системно внимание на гражданските умения на своите студенти, а училищата ще преоткрият невероятните предимства на доброто гражданско образование и организацията на училището като среда за практикуване на гражданство от деца.
В България: както през последните 10 години граждански неграмотни политици и публични служители ще похарчат 90% време и енергия в ненужно емоционални дебати за реформи и 10% време и енергия – за правене на реформи, след което ще гледат с недоумение разните форми на гражданско недоволство от липсата на резултат от техните иначе 100% усилия. Нещо повече – през 2015 има сериозна опасност гражданското образование да бъде обявено от 43 НС за отделна „наука“ и да бъде насила наместено като отделен предмет, задължение на отделен учител в българското училище (НС разглежда такъв законопроект), вместо сегашния образователен стандарт, според който всеки учител има към учениците задължения в областта на гражданското образование.

4. Публичното/субсидираното с публични средства образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.

2015 ще е много напрегната година за публичното/субсидираното с публични средства образование. От една страна очакванията към него продължават да растат и да се разширяват (в две противоположни посоки 1. да решава социални проблеми и едновременно 2. да осигурява на гражданите адекватни умения за живот във високотехнологично и отговорно към екосистемата на планетата общество на знанието, колкото е възможно в по ранна възраст), от друга страна – инвестициите в него не могат да последват очакванията заради ограниченията, които ни налага близкия до 0 икономически ръст в почти всички общества с големи традиционни системи за публично/субсидирано с публични средства образование. Предстои поредният цикъл на измерване на функционалната грамотност при 16 годишните (PISA 2015). В оперативно изпълнение влизат специалните мерки на ЕС (държавите с най-стари и най-достъпни системи на публично образование) за изграждане на нов вид връзка между наука и бизнес и за преодоляване на младежката безработица. Тези мерки представляват значими нови инвестиции в образование и наука и още през 2015 в поне европейските страни общественото внимание и натиск ще се насочат към въпроса: какви резултати и как? Така че, публичното/публично субсидираното образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
В България: ще изгубим годината в непропрционални усилия да приемем нов закон за училищното образование, без да сме направили предварителна оценка на въздействието и упорствайки да отричаме, че предвидените промени имат нужда от допълнителни инвестиции, каквито не сме предвидили за следващите 3 години. Картината която представя рейтингът на университетите ще продължи да се разминава драстично с картината която представя НАОА за състоянието на висшето образование. Възможно е и други частни висши училища да се откажат от участие в рейтинговата система след първия напуснал в края на 2014. Извънредно скъпият пилотен проект за дуално образование ще продължи да се опитва да създава илюзии, че дуалното образование би могло да е работещо решение в България, напук на изключително ограниченият брой бизнеси, които имат интерес и възможност да участват в модела. Добрите училища и университети ще използват нови и креативни форми да покажат резултатите си и в това отношение 2015 ще е изключително силна година за образованието в България. Системите за самооценка в образователните институции ще бъдат усъвършенствани и настроени да произвеждат разбираема за широка публика информация за резултатите на институцията. Много е вероятно също през 2015 специализираното звено за външна оценка към МОН (ЦКОКО) да промени начина по който публикува резултатите от външните оценки и да предостави на публиката по-детайлни данни и анализи.

Zasho-uchastie-na-decata_webПубликация на Националната мрежа на децата с общ преглед на въпроса за политиките в различните сектори и детското участие.

Изданието е опит да се предостави на професионалистите удобен теоретичен и практически ресурс, който да помогне на тях и техните организации, не само неправителствени, но и държавни и общински структури, да усъвършенстват своите конкретни резултати и да имат едно по-пълноценно и удовлетворяващо взаимодействие с децата и младежите, с които работят.

Публикацията включва още непредставителен преглед на състоянието на детското участие в страната, както и прости стъпки, които всеки човек може да предприеме, ако желае да допринесе за утвърждаването правото на децата на участие в България.

40 адреса на които можете да учите безплатно в най-разнообразни курсове. Все още твърде малко са на български, а преобладаващото множество са само на английски. Но и това полека лека се променя.

Гледната точка на психолозите върху Теорията на Пиаже за когнитивното развитие н процеса на израстване.

Жан ПиажеПрез 50-те години на миналия век се появява основната и най-влиятелна теория на когнитивното развитие, когато работата на швейцарския психолог Жан Пиаже се превежда на английски и става достъпна за света.
Пиаже започва своето изследване на децата чрез създаването на детайлни записки върху развитието на своите собствени деца. Той не само наблюдава тяхното поведение, но и адаптира различни експериментални задачи, с които да може по-добре да разбере детското мислене и моментите, в които то се променя и развива. По този начин той въвежда по-надеждния клиничен метод в изследването на когнитивното развитие, който дава много по-точна информация от чистото наблюдение.

В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са: схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.

Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й. Когато научаваме нова информация, например, ние използваме това знание, за да модифицираме, добавим или променим предварително съществуващите схеми. Едно дете, например, може да има схема за вида на кучетата. Ако единственият опит на детето е с малки кучета, то може да смята, че всички кучета са малки. Когато детето срещне голямо куче, обаче, то ще вземе тази нова информация и ще я добави към съществуващата схема. В конкретната ситуация, разпознаването на кучето и свързването му с категорията „кучета“ се нарича асимилация, а процесът на адаптиране на новия вид куче към старата схема (или създаването на нова схема) се нарича акомодация.
Така например, Пиаже вярва, че бебетата използват уравновесяването на тези механизми, за да се адаптират към средата си. Уравновесяването представлява адаптирането на собствените идеи и вярвания към условията на средата. Например, ако едно дете нарича всички възрастни жени „мама“, то, то трябва да научи, че не всички жени са „мама“. Постигането на равновесие между асимилацията и акомодацията на новата информация обяснява как децата преминават от един към друг стадий на развитие и как те подобряват разсъжденията и мисленето си.

Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и след това. Те са наречени според характерните за тях поведения и мислене: сензомоторен, предоперационален, стадий на конкретните операции и стадий на формалните операции. Всеки период е характерен с придобиването на определени умения.

Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения.
Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения. От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на “проба и грешка“, да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.

Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи.
На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно – количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.

Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.

Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.

Теорията на Пиаже не остава без своята критика. Въпреки това, обаче, тя продължава да бъде актуална и до днес и внася разбиране за това как малките разсъждават и научават за света, защо допускат определени грешки и кога е вероятно те да надраснат определен проблем.
Жан Пиаже остава, дори и толкова години след публикуването на теорията си, най-значимият психолог в развитието и разбирането на когнитивното развитие на децата.

източници

Dyer, J. R. (2002). Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA

Piaget, J. (1983). Piaget’s theory. In P. Mussen (ed). Handbook of Child Psychology. 4th edition. Vol. 1. New York: Wiley

Какво ни казват за човешкото развитие данните, които събираме старателно от десетилетия и достъпът да данните, които се събират с публично финансиране.

Защо БВП вече не ни служи добре, като начин да измерваме развитието си и с какво индексът на социално развитие е по-добър ориентир, накъде отиваме

Това е предложението на икономистите, как да избираме приоритети в международното сътрудничество за развитие. То слага начало на т.нар. Копенхагенски процес през 2004, който продължава и до днес.

Интересна гледна точка върху репутацията на националните държави, построена върху конкретни данни, за много високото предпочитание на хората към добродетелните държави. Представя и индекс на добродетелните държави. В който България се нарежда 32, преди доста други източно европейски страни и доста преди Русия (95) и Китай (107).