За честността и демокрацията: гледната точка на един политик
Вашият коментар
Архив на категория: Родители
Учебник по доброта
В Търговище може и да има нещо в климата, което е благоприятно за учене на деца по човеколюбив начин. Толкова много добри училища на едно място като в Търговище и областта едва ли има. Като започнете от профилираната гимназия и свършите с помощното училище и даже най-добрата частна занималня за деца от 6 до 14 г. в България. навсякъде откривате педагози-майстори, заети най-първо с това какво е нужно точно на децата, с които те работят.
Учебникът по доброта, за който съобщава БНР е резултат от уникално сътрудничество на училищно ръководство, учител, родители и ученици. И представлява начин да се ускори и да се направи по-резултатно за децата овладяването на българския език. Който не е майчин на повечето ученици. Сега го представят, но решението децата да съберат и опишат добрите дела около тях е от самота начало на учебната година и идеята е на учителя и родители им – съвместна, подкрепена от сърце от целия училищен екип и цялата местна общност.
http://bnr.bg/horizont/post/100498466/uchebnik-po-dobrota-predstaviha-v-targovishtko-selo
http://bnr.bg/horizont/post/100498466/uchebnik-po-dobrota-predstaviha-v-targovishtko-selo
Митовете, които пречат да се подобри ефективността на училищното образование
Certain widely-shared myths and lies about education are destructive for all of us as educators, and destructive for our educational institutions. This is the subject of 50 Myths & Lies That Threaten America’s Public Schools: The Real Crisis in Education, a new book by David Berliner and Gene Glass, two of the country’s most highly respected educational researchers. Although the book deserves to be read in its entirety, I want to focus on eight of the myths that I think are relevant to most teachers, administrators, and parents.
Myth #1: Teachers Are the Most Important Influence on a Child’s Education
Of course teachers are extremely important. Good teachers make a significant difference in achievement. But research indicates that less than 30 percent of a student’s academic success is attributable to schools and teachers. The most significant variable is socioeconomic status, followed by the neighborhood, the psychological quality of the home environment, and the support of physical health provided. There are others, but the bottom line is thatteachers have far less power to improve student achievement than do varied outside factors.
Myth #2: Homework Boosts Achievement
There is no evidence that this is true. In Finland, students have higher achievement with little or no homework and shorter school hours. The more important factor is what students experience during the school day. Project-based learning, as one example, places the emphasis on what is done during the day. If students choose to do more after hours, that’s their choice. There also may sometimes be other good reasons to assign homework, but there should be no illusion that homework will help increase student achievement.
Myth #3: Class Size Does Not Matter
In an average high school, one teacher is responsible for 100-150 students on any given day. Students inevitably get lost in the shuffle. Research evidence strongly indicates that a decrease in the number of students has a qualitative pedagogical impact. When reductions occur in elementary classrooms, evidence has shown that the extra individualized attention and instruction appear to make it more likely for these students to graduate at higher rates from high school. Affluent families more frequently opt for districts or for private schools with smaller classes. It should come as no surprise that larger class sizes may disproportionally impact the children of the poor. Therefore, reducing class sizes will in fact result in more learning.
Myth #4: A Successful Program Works Everywhere
There is significant evidence against the idea that a program successful in one school or district should be imported elsewhere and expected to work well. Context is the key variable. Programs must be related to the makeup of the school district and/or the specific school. Approaches to education that are marketed for nationwide use may be excellent yet totally inappropriate for some districts. A program has to fit the specific needs of the schools and classrooms in the district, and a careful needs assessment coupled with a thorough examination should determine whether to adopt a program, not the success of the program elsewhere.
Myth #5: Zero-Tolerance Policies Are Making Schools Safer
This strikes me as one of the most colossally wrong-headed and destructive of the myths. Berliner and Glass describe numerous examples of this policy being implemented destructively, including one in which two students were suspended because one shared her inhaler with a friend who was having an asthma attack. Most importantly, there is no evidence that zero tolerance policies decrease school violence. To the contrary, the authors note that „suspensions and expulsions have far-reaching implications for a student’s academics and can set them up for failure in their personal lives.“ Zero tolerance policies have resulted in school officials routing record numbers of students through the juvenile justice system, students who are then more likely to also end up in an adult prison later on. And, not surprisingly, all of the unintended effects associated with zero-tolerance policies in schools are multiplied for non-whites.
The authors also give examples of some schools that are learning from this research. As one example, after the tragic events at Sandy Hook Elementary School, teachers, parents, and administrators are focused on crisis preparedness and the politics of the gun debate, not on stricter policing of students.
Myth #6: Money Doesn’t Matter
It’s a popular argument that, while we’re spending more money than ever, test scores remain stagnant. This is a destructive myth widely shared by those who oppose better funding of our schools. Yet the research is clear.When school districts with sufficient resources are compared with those without, achievement outcomes are definitively higher in the wealthier districts. The authors note that it makes a significant difference in terms of student achievement when higher salaries are used to attract more experienced and better-educated teachers. Schools that serve the poor are more likely to retain well-paid teachers, despite the challenging circumstances they deal with each day. Since class size does matter, as we’ve seen, adequate funding makes it possible to hire more teachers and reduce class sizes. All of these assertions are strongly supported by research. Additionally, the authors cite Linda Darling-Hammond‘s report on new research from Finland, Singapore, and other countries that provides „striking evidence that spending more, and targeting that spending at students who come to school with the fewest resources, can have a dramatic positive impact on a nation’s overall educational outcomes.“
Of course, it is also possible that the school districts spending more money are located in communities in which socioeconomic factors and neighborhood quality play an important role.
Myth #7: College Admissions Are Based on Academic Achievement and Test Scores
Berliner and Glass’ findings are disturbing. Many colleges and universities practice admissions by category. One example is athletics. The most significant variable at 30 of the most selective universities was discovered to belegacy (whether a family member previously attended the university). Wealthy parents who contribute development funds further increase the likelihood of admission. This doesn’t mean that universities don’t pay attention to student achievement in their admissions process. It does mean that there is preferential treatment in admissions that relegates academic accomplishments to a lower priority.
Myth #8: Merit Pay for Teachers Improves Student Performance
The full argument is that merit pay is a good way to increase teacher performance, because teachers should be evaluated on the basis of student performance, and rewarding or punishing schools for student performance will improve our nation’s schools. However, evidence suggests that competition between teachers is counterproductive and interferes with collaboration. Measuring teacher effectiveness is very difficult, and no simple measures effectively do this. There is no evidence that merit pay correlates with improved student achievement, but there is strong evidence that basing teacher salaries on student performance is counterproductive and ethically wrong – it frequently punishes teachers and schools for socioeconomic factors over which they have no control.
Every educator, especially administrators and policymakers, should read 50 Myths & Lies. Based on hard research evidence, this book makes it very clear that we need to do a better job of differentiating myth from reality when we make our educational decisions. All too often, decisions are based on myths and what are essentially lies, not on research evidence.
7 причини гражданите да не участват
Най-краткото опровержение на основните аргументи, че съвременните граждани са апатични и затова и не участват в живота на обществото и политиката.
Защо грешките са добър начин съвременните деца да учат
Прекрасна презентация от учител на промените в начина на учене през последните 100 години.
Основата теза:
Ако продължаваме да организираме образвоанието около
– получаването на информация
– културата на единствения правилен отговор и
– проверката на наученото със стандартизиран тест,
вместо около
– практическото прилагане на знания
– насърчаването на учениците да фолрмират и изразяват мнение
– допустимата идея да не успееш и да научиш нещо от грешката си
лишаваме съвременните деца от най-полезното за тях образование, което съвременните вързастни могат да им осигурят.
Анализите в училище
Доброто училище се отличава от лошото училище и по това, че подлага на анализ редица процеси и данни и използва резултатите от анализа, за да си усъвършенства дейността и средата.
Тук са събрани референтни текстове за анализи на различни процеси и данни, които могат да вдъхновят отделен учители и цяло училище да променят/обогатят сегашните си практики в областта на анализа.
Какво светското образование може да научи от религиозното
Тази презентация от ТЕД 2011 е подходяща както да вдъхнови размисъл за начина на общуване и мотивиране между хората с различни религиозни възгледи, така и за отделно занимание по ОНГО с тийейджъри посветено на религиозното и светското и как в публичното пространство те могат да съществуват без конфликт и без да пречат на вярващите граждани и гражданите атеисти да вършат полезни неща заедно като граждани.
Социална и емоционална интелигетност – 5 лесни начина
Социалната и емоционалната интелигентност са доста назад в приоритетите на всеобщото задължително и безплатно за ученика училищно образование, което е силно фокусирано върху академичните постижения на учениците и е постоянно измервано и оценявано именно чрез тях. От ср. на 20 в. непрекъснато нараства броят на пед. специалисти и изследователи, които настояват че доброто образование е онова, което позволява на учениците да придобият разумно балансиран капитал от академични, емоционални и социални умения. По-радиклно настроените настояват дори, че училището, което заема голямата маст от активното време на децата по същество може да изкриви израстването до пълноценни хора, ако не осигурява в достатъчна степен условия за равнопоставеното развитие на социалната и емоционалната им интелигентност, редом с академичната. В много държави, с висока степен на училищна автономия учителите имат възможност да конструират учебните занимания така,че да включват емоционалната и социална интелигентност сред целите си постепенно като преценяват нуждите на своите ученици и възможностите си като професионалисти. Този процес е несравнимо по-бавен в държавите с ниска степен на училищна автономия и централизирано определени учебни програми. Тук са събрани 5 „урока“ за учители, които могат да се изпълнят от всички професионалисти в училище или от отделен педагог. Те са предназначени за изграждане на емоционална информираност, лична организираност, социална чувствителност и управление на връзките.
1. Упражнявайте разпознаване на емоциите
Прекарайте час или ден в наблюдение на собствените си емоционални реакции. Може, например, да забележите че пристигате в училище с чувство на безпокойство за нещата които искате да подготвите преди децата да пристигнат. Просто забележете това и да си кажете: „Има безпокойство.“ Може да забележите, че когато преминават край стаята на конкретен колега чувствате удоволствие, защото тя/той ми е приятел. Забележете това, „доволен/а съм.“ Ключът е да забележите емоцията и да я наречете без да трябва да я свързвате с някакво решение и/или действие. Ако искате можете да си водите бележки, така ще имате регистър на вашето емоционално пътешествие в продължение на период от време. Може да има моменти, когато не знаете как да назовете това, което чувствате и това е нормално. Нахвърляйте всички думи, които идват на ум в този момент.
2. Забележете физическите реакции
Усъвършенстването на способността да разпознаваме как тялото ни реагира на емоции е още една стъпка. Телата ни често изразяват чувства и ако можем да осъзнаем реакциите си, те ни дават полезна информация. Например, може да забележите че се усмихвате от сърце, когато родител довежда детето – и след това може да забележите чувството, което е в основата на тази усмивка „Благодарност. Тази майка винаги е толкова положително настроена.“ Или можете да забележите, че когато говорите с администратор раменете ви се напрягат, коремът ви се свива и дишането става плитко. И тогава може да сте в състояние да признаете, че изпитвате „тревога и нужда да се защитете“
Когато имаме възможност да разпознаваме емоциите си можем да вземаме решения за това как искаме да се държим. Например, ако забележим чувство на тревожност, когато говорим с администратор, бихме могли просто да поемем дълбоко дъх и не отпускаме нашите рамене. Като забелязваме и назоваваме нашите емоции ние преставаме да реагираме на автопилот. Това обикновено ни прави много по-уверени в действията ни.
3. Бъдете любопитни
След като сте забелязали и назовали емоциите си, поинтересувайте се от тях. Изследвайте. Проследете. Ако забележим тревожност, когато говорим с администратор можем да поразсъждаваме върху това: „Дали винаги съм се е чувствал по този начин? Кога е започнало? Как се чувствам, когато говоря с друг администратор? Какво предизвиква този колега у мен? Откъде идва това?“ Целта не е да копаете дълбоко в собствената си психологическа история, а да извадите на повърхността опита си с въпроси, чудене и любопитство. Това може да разхлаби хватката на емоциите и да ви даде по-ясна перспектива към вашия собствен опит, която може да бъде полезна.
4. Наблюдавайте емоциите си
Ние не сме нашите емоции. Ако можем да се погледнем от високо както изпитваме емоции, ще забележим, че сме по-склонни да вземаме решения, които не произтичат от тях. Ще забележим, че понякога емоциите са мощни и увличащи, а понякога те са по-леки и по-малко грабващи. Това ни помага да не се привързваме към емоции. Те просто са емоционални състояния и идват и си отиват – и не забравяйте, че ние имаме някакъв контрол върху тези състояния. Понякога визуализирането на емоциите ни е като прогнозата за времето: има бури и спокойно небе, силен дъжд, и леки ветрове. Те винаги се променят. Аз самата се виждам като дърво изпитва тези емоции, които идват и си отиват.
5. Забележете ефекта на вашите емоции върху другите
Без да навлизате в самоосъждане, започнете да забелязвате как вашите емоционални състояния влияят на другите. Ключът е да мислите като учен: „О, това е интересно! Никога не съм забелязал, че…. Я гледай какво се случва с X, когато се чувствам ______.“ Например, може да забележите, че винаги поздравявате един от учениците си с голяма усмивка и топло приветствие и че се чувствате наистина щастлив, когато го видите. Може би след това ще забележите, „Леле, след като го поздравя по този начин, виждам как лицето му се отпуска, усмивката му се разширява, и той спокойно сяда на чина си.“ Или можете да забележите, че когато сте уморени и тревожни и рязко попитате секретарката на училището за формуляр, раменете й се свиват и ви отговаря сухо в замяна. Като си отбелязвате тези случки, старайте се да се въздържате от самокритика. Просто отбелязвайте. Назовавайте. Наблюдавайте.
Ето моята фантазия: всички възрастни професионалисти в училище участват в тези практики няколко седмици или месеци. Като правят това, те обсъждат опита, забелязаното и наученото. Това може да отнеме само 10 минути на седмица (в началото на заседанието на персонала или по време на дейностите за професионално развитие, например) или може да се предвиди времето, което наистина заслужава – един час или повече на седмица. Тези уроци ще разширят нашия речник за емоциите (това е набор от умения, което липсва в много възрастни), както и ще усъвършенстват и допълват на нашите инструменти за това как да отговорим на трудни емоции. И за да довърша моята фантазия, бих се радвала да видя всички учители и всички ученици в училище, участващи в този живот заедно.
Това би било начало – един много мощен старт за осигуряване на възрастните в училище със социалното и емоционално учене, което заслужаваме. Другото което знам е, че ще направим нашите училища спокойни и по-щастливи места.
Автор: Елена Агилар
Източник Едутопия
Оценяването в училище
Вероятно започва поредният дебат за оценяването в училище (четвърти или пети по ред от 60-те години на 20 в. досега ) във Франция.
„За какво служат оценките в училище“ (на фр. език)
„Справедливи ли са оценките в училище?“ (на фр. език)
