Предложение за няколко прости стъпки, как да се организира ученето в час с постепенно прехвърляне на отговорността за ученето от учителя към ученика.
Повече информация тук
Изключително обещаващ проект за споделяне на последните научни достижения в множество точни и социални науки с ученици 14-18 г.
„И сега, накрая, ето какво искам. Искам внука ми Даниел, и приятелите му и неговото поколение,по целия свят, да знаят историята на голямата история, и да я познават толкова добре, че да разбират както предизвикателствата, пред които сме изправени, така и възможностите, които имаме. И затова група от нас изгражда безплатна учебна програма онлайн по голямата история,за ученици по целия свят. Ние вярваме, че голямата история ще бъде жизненоважен интелектуален инструмент за тях, докато Даниел и неговото поколение са изправени пред огромните предизвикателства, както и огромните възможности пред тях в този прагов момент. в историята на нашата красива планета.„
Министър Танев пред БНТ 04-01-2015 И Коментарна рубрика на ТВ7 06-01-2015.
Интерес към четенето ЦКОКО + Заедно в час – 11-01-2015
Какво променя новият закон за образованието. Блогърско мнение – нищо. 14-01-2015
Учител стана мъж на годината. 13-01-2015
Публично финансиран е за частно образвоание – М.Дамянова
Опитът на малките училища в борбата с отпадането. Роми. Амалипе. Капитал 15/0/2015
Поредната „патриотична“ акция на К.Костодинов от Варна 22/01/2015л Б
Малки истории „Катастрофата в образованието“ Предаване без мярка 20-02-2014
Съвместно изследване на ЦКОКО и Заедно в час в. Труд 23-02-2015
Оставка на МОН? – Лице в лице 09-03-2015
Оставка на МОН – https://www.youtube.com/watch?v=ri1GB6oXRXQ
Министър Танев за проверките н МОН и учебниците – 14-04-2015 + видео
Министър Танев за мъртвите души – 31-07-2015 БТВ
Министър Танев за ЗПУО 07-09-2015
Дарин Маджаров за Уча се и своят личен път БНР 14-09-2015
Новото и старото в новата учебна година Дарик 14-09-2015
Движение за защита на образованието 11-09-2015
1. Връзката образование-икономика/пазар на труда ще продължи да е доминиращ фокус на политически активности на всички възможни нива. Специфичните инвестиции на ЕС за а)по-тясно свързване на науката и бизнеса и б)за решаване на проблеми на младежката безработица има вероятност да сложат начало на чисто нов вид решение на въпроса: каква е адекватната (работеща) връзка между двете през 21 в.?
Ще продължи спорът как и къде да се срещат предприемачите и преподавателите, за да построят и/или поддържат надеждни образователни пътеки, които водят младите хора към удовлетоворителни работа/кариера/творчество/начинания. И през 2015 спорът няма да стигне до разумно решение, защото предприемачите и преподавателите ще продължат да се замерят с аргументи относно защо каквото иска отсрещната страна „не става“. Кариерните консултанти ще стигнат нови висоти на своята креативност, в опита да хвърлят мост между образование и бизнес. Рейтингите на университетите ще продължат да губят тежест, застигнати от общата инфлация на висшето образование като цяло. В замяна на това тежестта на третата гледна точка – че такава среща между предприемачите вече не е необходима и/или не е възможна през 21 в., ще надмине тежестта на всички останали гледни точки. Очаква ни много добра година за ученето през целия живот, в която непознати и чудновати форми на учене, придобиване на практически опит и квалификация ще бъдат забелязани дори от социалните и професионалните медии, докато търсят истории за личен успех.
В България: отново няма да използваме предимството на изоставащия (несъществуващият спор между предприемачи и преподаватели и мързеливото алиби „държавата да реши проблема“) и ще подминем уникален шанс да реконструираме икономиката И образователната си система В СИНХРОН, какъвто шанс няма нито една друга държава в ЕС. Ще пропилеем за пореден път целевите средства за решаване на проблема с младежката безработица за зле маскирани форми на социално подпомагане и реклама на държавни служби, които не се нуждаят от такава. Но на отделни места отделни преподаватели, училища и катедри ще научат отделни млади хора на честност, точни намерения, умения за учене и умения за решаване на проблеми. Оглеждайте се. В тези отделни места, в ръцете на тези отделни преподаватели, училища и катедри са възможностите на всички ни за по-добър живот. Помогнете им с каквото можете. За да стане по-бързо и да го усетим всички.
2. ИТ индустрията ще продължи да увеличава натиска си върху образователните системи. Към вече познатите: електронни ресурси за учене и валидиране на умения, безплатни и несвързани с останалите степени на образование ИТ училища и сертифициращи система за ИТ умения, ще се добави и сериозно законодателно лобиране за гарантиране на специфични изисквания на ИТ индустрията към образованието и на деца и на възрастни.
През 2015 натискът на ИТ индустриите върху образователните системи ще се покачи с още едно ниво: ще продължи експоненциално да расте броят на он-лайн ресурси за учене (вкл. сертифицирано), броят не безплатните ИТ училища ще се умножи поне по 2, броят на сертификатите за ИТ компетентости – повече от 2 пъти, броят на корпоративно -социалните дейности на ИТ индустрията в полза на образованието – също. Възможно е да се появи първата разбираема за обикновени граждани информация за обществената отговорност на ИТ индустриите. Повече от крайно време е за разбираемо послание от тяхната камбанария в това отношение, иначе претенциите им образователните системи да се пренастроят спрямо техните нужди ще продължат да изглеждат трайно на мнозинството граждани като опит за частно използване на публичен ресурс – т.е. несправедливост.
В България: през 2015 ще видим по-отчетливо отколкото останалите развити страни натиск на ИТ индустрията в областта на училищното образование и някои специфични нейни изисквания към ученето на деца е възможно да попаднат дори в основното законодателство. Доколко и какви резултати ще има това в специфичната област учене на деца ще разберем през 2019 най-рано. Добрата новина е, че българската ИТ индустрия заявява открито склонност да си сподели И ресурсите с образователната система. Лошата новина е – че дигиталната пропаст поради жизнен стандарт съществува в България и откъм неблагоприятния й край, до който образователната система не достига, е много по-голяма част от гражданите, отколкото във всяка друга страна от ЕС.
3. Гражданската грамотност ще направи огромна разликата в начина, по който свободните демократични общества ще преминат през много напрегнатата икономически и политически 2015 г. Куп иновации ще се появят в гражданското образование за малки и големи през 2015, в резултат на опита да се поправят грешки и пропуски в качеството на гражданското образование през последните 30 години.
2015 ще бъде политически и икономически много напрегната година в глобален мащаб, което ще изтика сред първите 5 условия за обществено благоденствие качественото гражданското образование. Критична маса лидери на мнение и управляващи ще споделят убеждението, че само общества с преобладаващ брой граждански грамотни граждани могат да успеят да се справят прилично с уникално сложната задача: удовлеторяващ живот в нерастяща икономика и да комбинират умно инициатива и преразпределение така щото да имат резултат – устойчиво развитие. В обществата подценявали хронично гражданското образование през 2015 ще има ескалиращи социални конфликти и лесно запалимо улично насилие по неочаквани поводи. 2015 ще е година на големи иновации в гражданското образование за малки и възрастни граждани в цяла Европа. Най-накрая университетите ще обърнат по-системно внимание на гражданските умения на своите студенти, а училищата ще преоткрият невероятните предимства на доброто гражданско образование и организацията на училището като среда за практикуване на гражданство от деца.
В България: както през последните 10 години граждански неграмотни политици и публични служители ще похарчат 90% време и енергия в ненужно емоционални дебати за реформи и 10% време и енергия – за правене на реформи, след което ще гледат с недоумение разните форми на гражданско недоволство от липсата на резултат от техните иначе 100% усилия. Нещо повече – през 2015 има сериозна опасност гражданското образование да бъде обявено от 43 НС за отделна „наука“ и да бъде насила наместено като отделен предмет, задължение на отделен учител в българското училище (НС разглежда такъв законопроект), вместо сегашния образователен стандарт, според който всеки учител има към учениците задължения в областта на гражданското образование.
4. Публичното/субсидираното с публични средства образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
2015 ще е много напрегната година за публичното/субсидираното с публични средства образование. От една страна очакванията към него продължават да растат и да се разширяват (в две противоположни посоки 1. да решава социални проблеми и едновременно 2. да осигурява на гражданите адекватни умения за живот във високотехнологично и отговорно към екосистемата на планетата общество на знанието, колкото е възможно в по ранна възраст), от друга страна – инвестициите в него не могат да последват очакванията заради ограниченията, които ни налага близкия до 0 икономически ръст в почти всички общества с големи традиционни системи за публично/субсидирано с публични средства образование. Предстои поредният цикъл на измерване на функционалната грамотност при 16 годишните (PISA 2015). В оперативно изпълнение влизат специалните мерки на ЕС (държавите с най-стари и най-достъпни системи на публично образование) за изграждане на нов вид връзка между наука и бизнес и за преодоляване на младежката безработица. Тези мерки представляват значими нови инвестиции в образование и наука и още през 2015 в поне европейските страни общественото внимание и натиск ще се насочат към въпроса: какви резултати и как? Така че, публичното/публично субсидираното образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
В България: ще изгубим годината в непропрционални усилия да приемем нов закон за училищното образование, без да сме направили предварителна оценка на въздействието и упорствайки да отричаме, че предвидените промени имат нужда от допълнителни инвестиции, каквито не сме предвидили за следващите 3 години. Картината която представя рейтингът на университетите ще продължи да се разминава драстично с картината която представя НАОА за състоянието на висшето образование. Възможно е и други частни висши училища да се откажат от участие в рейтинговата система след първия напуснал в края на 2014. Извънредно скъпият пилотен проект за дуално образование ще продължи да се опитва да създава илюзии, че дуалното образование би могло да е работещо решение в България, напук на изключително ограниченият брой бизнеси, които имат интерес и възможност да участват в модела. Добрите училища и университети ще използват нови и креативни форми да покажат резултатите си и в това отношение 2015 ще е изключително силна година за образованието в България. Системите за самооценка в образователните институции ще бъдат усъвършенствани и настроени да произвеждат разбираема за широка публика информация за резултатите на институцията. Много е вероятно също през 2015 специализираното звено за външна оценка към МОН (ЦКОКО) да промени начина по който публикува резултатите от външните оценки и да предостави на публиката по-детайлни данни и анализи.
Гледната точка на психолозите върху Теорията на Пиаже за когнитивното развитие н процеса на израстване.
Жан ПиажеПрез 50-те години на миналия век се появява основната и най-влиятелна теория на когнитивното развитие, когато работата на швейцарския психолог Жан Пиаже се превежда на английски и става достъпна за света.
Пиаже започва своето изследване на децата чрез създаването на детайлни записки върху развитието на своите собствени деца. Той не само наблюдава тяхното поведение, но и адаптира различни експериментални задачи, с които да може по-добре да разбере детското мислене и моментите, в които то се променя и развива. По този начин той въвежда по-надеждния клиничен метод в изследването на когнитивното развитие, който дава много по-точна информация от чистото наблюдение.
В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са: схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.
Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й. Когато научаваме нова информация, например, ние използваме това знание, за да модифицираме, добавим или променим предварително съществуващите схеми. Едно дете, например, може да има схема за вида на кучетата. Ако единственият опит на детето е с малки кучета, то може да смята, че всички кучета са малки. Когато детето срещне голямо куче, обаче, то ще вземе тази нова информация и ще я добави към съществуващата схема. В конкретната ситуация, разпознаването на кучето и свързването му с категорията „кучета“ се нарича асимилация, а процесът на адаптиране на новия вид куче към старата схема (или създаването на нова схема) се нарича акомодация.
Така например, Пиаже вярва, че бебетата използват уравновесяването на тези механизми, за да се адаптират към средата си. Уравновесяването представлява адаптирането на собствените идеи и вярвания към условията на средата. Например, ако едно дете нарича всички възрастни жени „мама“, то, то трябва да научи, че не всички жени са „мама“. Постигането на равновесие между асимилацията и акомодацията на новата информация обяснява как децата преминават от един към друг стадий на развитие и как те подобряват разсъжденията и мисленето си.
Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и след това. Те са наречени според характерните за тях поведения и мислене: сензомоторен, предоперационален, стадий на конкретните операции и стадий на формалните операции. Всеки период е характерен с придобиването на определени умения.
Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения.
Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения. От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на “проба и грешка“, да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.
Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи.
На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно – количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.
Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.
Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.
Теорията на Пиаже не остава без своята критика. Въпреки това, обаче, тя продължава да бъде актуална и до днес и внася разбиране за това как малките разсъждават и научават за света, защо допускат определени грешки и кога е вероятно те да надраснат определен проблем.
Жан Пиаже остава, дори и толкова години след публикуването на теорията си, най-значимият психолог в развитието и разбирането на когнитивното развитие на децата.
източници
Dyer, J. R. (2002). Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA
Piaget, J. (1983). Piaget’s theory. In P. Mussen (ed). Handbook of Child Psychology. 4th edition. Vol. 1. New York: Wiley
Интересна гледна точка върху репутацията на националните държави, построена върху конкретни данни, за много високото предпочитание на хората към добродетелните държави. Представя и индекс на добродетелните държави. В който България се нарежда 32, преди доста други източно европейски страни и доста преди Русия (95) и Китай (107).
Certain widely-shared myths and lies about education are destructive for all of us as educators, and destructive for our educational institutions. This is the subject of 50 Myths & Lies That Threaten America’s Public Schools: The Real Crisis in Education, a new book by David Berliner and Gene Glass, two of the country’s most highly respected educational researchers. Although the book deserves to be read in its entirety, I want to focus on eight of the myths that I think are relevant to most teachers, administrators, and parents.
Of course teachers are extremely important. Good teachers make a significant difference in achievement. But research indicates that less than 30 percent of a student’s academic success is attributable to schools and teachers. The most significant variable is socioeconomic status, followed by the neighborhood, the psychological quality of the home environment, and the support of physical health provided. There are others, but the bottom line is thatteachers have far less power to improve student achievement than do varied outside factors.
There is no evidence that this is true. In Finland, students have higher achievement with little or no homework and shorter school hours. The more important factor is what students experience during the school day. Project-based learning, as one example, places the emphasis on what is done during the day. If students choose to do more after hours, that’s their choice. There also may sometimes be other good reasons to assign homework, but there should be no illusion that homework will help increase student achievement.
In an average high school, one teacher is responsible for 100-150 students on any given day. Students inevitably get lost in the shuffle. Research evidence strongly indicates that a decrease in the number of students has a qualitative pedagogical impact. When reductions occur in elementary classrooms, evidence has shown that the extra individualized attention and instruction appear to make it more likely for these students to graduate at higher rates from high school. Affluent families more frequently opt for districts or for private schools with smaller classes. It should come as no surprise that larger class sizes may disproportionally impact the children of the poor. Therefore, reducing class sizes will in fact result in more learning.
There is significant evidence against the idea that a program successful in one school or district should be imported elsewhere and expected to work well. Context is the key variable. Programs must be related to the makeup of the school district and/or the specific school. Approaches to education that are marketed for nationwide use may be excellent yet totally inappropriate for some districts. A program has to fit the specific needs of the schools and classrooms in the district, and a careful needs assessment coupled with a thorough examination should determine whether to adopt a program, not the success of the program elsewhere.
This strikes me as one of the most colossally wrong-headed and destructive of the myths. Berliner and Glass describe numerous examples of this policy being implemented destructively, including one in which two students were suspended because one shared her inhaler with a friend who was having an asthma attack. Most importantly, there is no evidence that zero tolerance policies decrease school violence. To the contrary, the authors note that „suspensions and expulsions have far-reaching implications for a student’s academics and can set them up for failure in their personal lives.“ Zero tolerance policies have resulted in school officials routing record numbers of students through the juvenile justice system, students who are then more likely to also end up in an adult prison later on. And, not surprisingly, all of the unintended effects associated with zero-tolerance policies in schools are multiplied for non-whites.
The authors also give examples of some schools that are learning from this research. As one example, after the tragic events at Sandy Hook Elementary School, teachers, parents, and administrators are focused on crisis preparedness and the politics of the gun debate, not on stricter policing of students.
It’s a popular argument that, while we’re spending more money than ever, test scores remain stagnant. This is a destructive myth widely shared by those who oppose better funding of our schools. Yet the research is clear.When school districts with sufficient resources are compared with those without, achievement outcomes are definitively higher in the wealthier districts. The authors note that it makes a significant difference in terms of student achievement when higher salaries are used to attract more experienced and better-educated teachers. Schools that serve the poor are more likely to retain well-paid teachers, despite the challenging circumstances they deal with each day. Since class size does matter, as we’ve seen, adequate funding makes it possible to hire more teachers and reduce class sizes. All of these assertions are strongly supported by research. Additionally, the authors cite Linda Darling-Hammond‘s report on new research from Finland, Singapore, and other countries that provides „striking evidence that spending more, and targeting that spending at students who come to school with the fewest resources, can have a dramatic positive impact on a nation’s overall educational outcomes.“
Of course, it is also possible that the school districts spending more money are located in communities in which socioeconomic factors and neighborhood quality play an important role.
Berliner and Glass’ findings are disturbing. Many colleges and universities practice admissions by category. One example is athletics. The most significant variable at 30 of the most selective universities was discovered to belegacy (whether a family member previously attended the university). Wealthy parents who contribute development funds further increase the likelihood of admission. This doesn’t mean that universities don’t pay attention to student achievement in their admissions process. It does mean that there is preferential treatment in admissions that relegates academic accomplishments to a lower priority.
The full argument is that merit pay is a good way to increase teacher performance, because teachers should be evaluated on the basis of student performance, and rewarding or punishing schools for student performance will improve our nation’s schools. However, evidence suggests that competition between teachers is counterproductive and interferes with collaboration. Measuring teacher effectiveness is very difficult, and no simple measures effectively do this. There is no evidence that merit pay correlates with improved student achievement, but there is strong evidence that basing teacher salaries on student performance is counterproductive and ethically wrong – it frequently punishes teachers and schools for socioeconomic factors over which they have no control.
Every educator, especially administrators and policymakers, should read 50 Myths & Lies. Based on hard research evidence, this book makes it very clear that we need to do a better job of differentiating myth from reality when we make our educational decisions. All too often, decisions are based on myths and what are essentially lies, not on research evidence.
УНИЦЕФ изработи през 2014 г. цял методоллогически пакет от документи вкл. видео за оценка на ефекта.
Огарнизацията инвестира средстваи технологии в повишаване на детското благосъстояние – вкл. образвоанието по целия свят. Ето защо нейните методики за оценка на ефекта могат да бъдат вдъхновяващи за професионалистите в училище които се интересуват от оценка на ефекта от една или друга училищна политика.
Пълният комплект документи (на англ. език)
