Защо е важно да можеш да задаваш въпроси? Научно-практическата гледна точка.
Техника за развиване а умението да задавате въпроси Introducing_the_Question_Formulation_Technique
Знаете ли, че учениците учат по-добре като търсят отговор на въпроса ЗАЩО вместо на въпроса КАКВО??
По-важно е да научите учениците да задават своите въпроси, отколкото да им дадете отговори?
Как да използвате въпросите на учениците, за да насочвате ученето им?
Министър Танев пред БНТ 04-01-2015 И Коментарна рубрика на ТВ7 06-01-2015.
Интерес към четенето ЦКОКО + Заедно в час – 11-01-2015
Какво променя новият закон за образованието. Блогърско мнение – нищо. 14-01-2015
Учител стана мъж на годината. 13-01-2015
Публично финансиран е за частно образвоание – М.Дамянова
Опитът на малките училища в борбата с отпадането. Роми. Амалипе. Капитал 15/0/2015
Поредната „патриотична“ акция на К.Костодинов от Варна 22/01/2015л Б
Малки истории „Катастрофата в образованието“ Предаване без мярка 20-02-2014
Съвместно изследване на ЦКОКО и Заедно в час в. Труд 23-02-2015
Оставка на МОН? – Лице в лице 09-03-2015
Оставка на МОН – https://www.youtube.com/watch?v=ri1GB6oXRXQ
Министър Танев за проверките н МОН и учебниците – 14-04-2015 + видео
Министър Танев за мъртвите души – 31-07-2015 БТВ
Министър Танев за ЗПУО 07-09-2015
Дарин Маджаров за Уча се и своят личен път БНР 14-09-2015
Новото и старото в новата учебна година Дарик 14-09-2015
Движение за защита на образованието 11-09-2015
1. Връзката образование-икономика/пазар на труда ще продължи да е доминиращ фокус на политически активности на всички възможни нива. Специфичните инвестиции на ЕС за а)по-тясно свързване на науката и бизнеса и б)за решаване на проблеми на младежката безработица има вероятност да сложат начало на чисто нов вид решение на въпроса: каква е адекватната (работеща) връзка между двете през 21 в.?
Ще продължи спорът как и къде да се срещат предприемачите и преподавателите, за да построят и/или поддържат надеждни образователни пътеки, които водят младите хора към удовлетоворителни работа/кариера/творчество/начинания. И през 2015 спорът няма да стигне до разумно решение, защото предприемачите и преподавателите ще продължат да се замерят с аргументи относно защо каквото иска отсрещната страна „не става“. Кариерните консултанти ще стигнат нови висоти на своята креативност, в опита да хвърлят мост между образование и бизнес. Рейтингите на университетите ще продължат да губят тежест, застигнати от общата инфлация на висшето образование като цяло. В замяна на това тежестта на третата гледна точка – че такава среща между предприемачите вече не е необходима и/или не е възможна през 21 в., ще надмине тежестта на всички останали гледни точки. Очаква ни много добра година за ученето през целия живот, в която непознати и чудновати форми на учене, придобиване на практически опит и квалификация ще бъдат забелязани дори от социалните и професионалните медии, докато търсят истории за личен успех.
В България: отново няма да използваме предимството на изоставащия (несъществуващият спор между предприемачи и преподаватели и мързеливото алиби „държавата да реши проблема“) и ще подминем уникален шанс да реконструираме икономиката И образователната си система В СИНХРОН, какъвто шанс няма нито една друга държава в ЕС. Ще пропилеем за пореден път целевите средства за решаване на проблема с младежката безработица за зле маскирани форми на социално подпомагане и реклама на държавни служби, които не се нуждаят от такава. Но на отделни места отделни преподаватели, училища и катедри ще научат отделни млади хора на честност, точни намерения, умения за учене и умения за решаване на проблеми. Оглеждайте се. В тези отделни места, в ръцете на тези отделни преподаватели, училища и катедри са възможностите на всички ни за по-добър живот. Помогнете им с каквото можете. За да стане по-бързо и да го усетим всички.
2. ИТ индустрията ще продължи да увеличава натиска си върху образователните системи. Към вече познатите: електронни ресурси за учене и валидиране на умения, безплатни и несвързани с останалите степени на образование ИТ училища и сертифициращи система за ИТ умения, ще се добави и сериозно законодателно лобиране за гарантиране на специфични изисквания на ИТ индустрията към образованието и на деца и на възрастни.
През 2015 натискът на ИТ индустриите върху образователните системи ще се покачи с още едно ниво: ще продължи експоненциално да расте броят на он-лайн ресурси за учене (вкл. сертифицирано), броят не безплатните ИТ училища ще се умножи поне по 2, броят на сертификатите за ИТ компетентости – повече от 2 пъти, броят на корпоративно -социалните дейности на ИТ индустрията в полза на образованието – също. Възможно е да се появи първата разбираема за обикновени граждани информация за обществената отговорност на ИТ индустриите. Повече от крайно време е за разбираемо послание от тяхната камбанария в това отношение, иначе претенциите им образователните системи да се пренастроят спрямо техните нужди ще продължат да изглеждат трайно на мнозинството граждани като опит за частно използване на публичен ресурс – т.е. несправедливост.
В България: през 2015 ще видим по-отчетливо отколкото останалите развити страни натиск на ИТ индустрията в областта на училищното образование и някои специфични нейни изисквания към ученето на деца е възможно да попаднат дори в основното законодателство. Доколко и какви резултати ще има това в специфичната област учене на деца ще разберем през 2019 най-рано. Добрата новина е, че българската ИТ индустрия заявява открито склонност да си сподели И ресурсите с образователната система. Лошата новина е – че дигиталната пропаст поради жизнен стандарт съществува в България и откъм неблагоприятния й край, до който образователната система не достига, е много по-голяма част от гражданите, отколкото във всяка друга страна от ЕС.
3. Гражданската грамотност ще направи огромна разликата в начина, по който свободните демократични общества ще преминат през много напрегнатата икономически и политически 2015 г. Куп иновации ще се появят в гражданското образование за малки и големи през 2015, в резултат на опита да се поправят грешки и пропуски в качеството на гражданското образование през последните 30 години.
2015 ще бъде политически и икономически много напрегната година в глобален мащаб, което ще изтика сред първите 5 условия за обществено благоденствие качественото гражданското образование. Критична маса лидери на мнение и управляващи ще споделят убеждението, че само общества с преобладаващ брой граждански грамотни граждани могат да успеят да се справят прилично с уникално сложната задача: удовлеторяващ живот в нерастяща икономика и да комбинират умно инициатива и преразпределение така щото да имат резултат – устойчиво развитие. В обществата подценявали хронично гражданското образование през 2015 ще има ескалиращи социални конфликти и лесно запалимо улично насилие по неочаквани поводи. 2015 ще е година на големи иновации в гражданското образование за малки и възрастни граждани в цяла Европа. Най-накрая университетите ще обърнат по-системно внимание на гражданските умения на своите студенти, а училищата ще преоткрият невероятните предимства на доброто гражданско образование и организацията на училището като среда за практикуване на гражданство от деца.
В България: както през последните 10 години граждански неграмотни политици и публични служители ще похарчат 90% време и енергия в ненужно емоционални дебати за реформи и 10% време и енергия – за правене на реформи, след което ще гледат с недоумение разните форми на гражданско недоволство от липсата на резултат от техните иначе 100% усилия. Нещо повече – през 2015 има сериозна опасност гражданското образование да бъде обявено от 43 НС за отделна „наука“ и да бъде насила наместено като отделен предмет, задължение на отделен учител в българското училище (НС разглежда такъв законопроект), вместо сегашния образователен стандарт, според който всеки учител има към учениците задължения в областта на гражданското образование.
4. Публичното/субсидираното с публични средства образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
2015 ще е много напрегната година за публичното/субсидираното с публични средства образование. От една страна очакванията към него продължават да растат и да се разширяват (в две противоположни посоки 1. да решава социални проблеми и едновременно 2. да осигурява на гражданите адекватни умения за живот във високотехнологично и отговорно към екосистемата на планетата общество на знанието, колкото е възможно в по ранна възраст), от друга страна – инвестициите в него не могат да последват очакванията заради ограниченията, които ни налага близкия до 0 икономически ръст в почти всички общества с големи традиционни системи за публично/субсидирано с публични средства образование. Предстои поредният цикъл на измерване на функционалната грамотност при 16 годишните (PISA 2015). В оперативно изпълнение влизат специалните мерки на ЕС (държавите с най-стари и най-достъпни системи на публично образование) за изграждане на нов вид връзка между наука и бизнес и за преодоляване на младежката безработица. Тези мерки представляват значими нови инвестиции в образование и наука и още през 2015 в поне европейските страни общественото внимание и натиск ще се насочат към въпроса: какви резултати и как? Така че, публичното/публично субсидираното образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
В България: ще изгубим годината в непропрционални усилия да приемем нов закон за училищното образование, без да сме направили предварителна оценка на въздействието и упорствайки да отричаме, че предвидените промени имат нужда от допълнителни инвестиции, каквито не сме предвидили за следващите 3 години. Картината която представя рейтингът на университетите ще продължи да се разминава драстично с картината която представя НАОА за състоянието на висшето образование. Възможно е и други частни висши училища да се откажат от участие в рейтинговата система след първия напуснал в края на 2014. Извънредно скъпият пилотен проект за дуално образование ще продължи да се опитва да създава илюзии, че дуалното образование би могло да е работещо решение в България, напук на изключително ограниченият брой бизнеси, които имат интерес и възможност да участват в модела. Добрите училища и университети ще използват нови и креативни форми да покажат резултатите си и в това отношение 2015 ще е изключително силна година за образованието в България. Системите за самооценка в образователните институции ще бъдат усъвършенствани и настроени да произвеждат разбираема за широка публика информация за резултатите на институцията. Много е вероятно също през 2015 специализираното звено за външна оценка към МОН (ЦКОКО) да промени начина по който публикува резултатите от външните оценки и да предостави на публиката по-детайлни данни и анализи.
Zasho-uchastie-na-decata_webПубликация на Националната мрежа на децата с общ преглед на въпроса за политиките в различните сектори и детското участие.
Изданието е опит да се предостави на професионалистите удобен теоретичен и практически ресурс, който да помогне на тях и техните организации, не само неправителствени, но и държавни и общински структури, да усъвършенстват своите конкретни резултати и да имат едно по-пълноценно и удовлетворяващо взаимодействие с децата и младежите, с които работят.
Публикацията включва още непредставителен преглед на състоянието на детското участие в страната, както и прости стъпки, които всеки човек може да предприеме, ако желае да допринесе за утвърждаването правото на децата на участие в България.
Гледната точка на психолозите върху Теорията на Пиаже за когнитивното развитие н процеса на израстване.
Жан ПиажеПрез 50-те години на миналия век се появява основната и най-влиятелна теория на когнитивното развитие, когато работата на швейцарския психолог Жан Пиаже се превежда на английски и става достъпна за света.
Пиаже започва своето изследване на децата чрез създаването на детайлни записки върху развитието на своите собствени деца. Той не само наблюдава тяхното поведение, но и адаптира различни експериментални задачи, с които да може по-добре да разбере детското мислене и моментите, в които то се променя и развива. По този начин той въвежда по-надеждния клиничен метод в изследването на когнитивното развитие, който дава много по-точна информация от чистото наблюдение.
В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са: схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.
Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й. Когато научаваме нова информация, например, ние използваме това знание, за да модифицираме, добавим или променим предварително съществуващите схеми. Едно дете, например, може да има схема за вида на кучетата. Ако единственият опит на детето е с малки кучета, то може да смята, че всички кучета са малки. Когато детето срещне голямо куче, обаче, то ще вземе тази нова информация и ще я добави към съществуващата схема. В конкретната ситуация, разпознаването на кучето и свързването му с категорията „кучета“ се нарича асимилация, а процесът на адаптиране на новия вид куче към старата схема (или създаването на нова схема) се нарича акомодация.
Така например, Пиаже вярва, че бебетата използват уравновесяването на тези механизми, за да се адаптират към средата си. Уравновесяването представлява адаптирането на собствените идеи и вярвания към условията на средата. Например, ако едно дете нарича всички възрастни жени „мама“, то, то трябва да научи, че не всички жени са „мама“. Постигането на равновесие между асимилацията и акомодацията на новата информация обяснява как децата преминават от един към друг стадий на развитие и как те подобряват разсъжденията и мисленето си.
Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и след това. Те са наречени според характерните за тях поведения и мислене: сензомоторен, предоперационален, стадий на конкретните операции и стадий на формалните операции. Всеки период е характерен с придобиването на определени умения.
Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения.
Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения. От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на “проба и грешка“, да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.
Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи.
На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно – количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.
Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.
Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.
Теорията на Пиаже не остава без своята критика. Въпреки това, обаче, тя продължава да бъде актуална и до днес и внася разбиране за това как малките разсъждават и научават за света, защо допускат определени грешки и кога е вероятно те да надраснат определен проблем.
Жан Пиаже остава, дори и толкова години след публикуването на теорията си, най-значимият психолог в развитието и разбирането на когнитивното развитие на децата.
източници
Dyer, J. R. (2002). Cognitive development. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 87-92). New York, NY: Macmillan Reference USA
Piaget, J. (1983). Piaget’s theory. In P. Mussen (ed). Handbook of Child Psychology. 4th edition. Vol. 1. New York: Wiley
Интересна гледна точка върху репутацията на националните държави, построена върху конкретни данни, за много високото предпочитание на хората към добродетелните държави. Представя и индекс на добродетелните държави. В който България се нарежда 32, преди доста други източно европейски страни и доста преди Русия (95) и Китай (107).
Много интересна гледна точка на учител по гражданско образование.
0:11
I’m a teacher and a practitioner of civics in America. Now, I will kindly ask those of you who have just fallen asleep to please wake up. (Laughter) Why is it that the very word „civics“ has such a soporific, even a narcoleptic effect on us? I think it’s because the very word signifies something exceedingly virtuous, exceedingly important, and exceedingly boring. Well, I think it’s the responsibility of people like us, people who show up for gatherings like this in person or online, in any way we can, to make civics sexy again, as sexy as it was during the American Revolution, as sexy as it was during the Civil Rights Movement. And I believe the way we make civics sexy again is to make explicitly about the teaching of power. The way we do that, I believe, is at the level of the city.
1:05
This is what I want to talk about today, and I want to start by defining some terms and then I want to describe the scale of the problem I think we face and then suggest the ways that I believe cities can be the seat of the solution. So let me start with some definitions. By civics, I simply mean the art of being a pro-social, problem-solving contributor in a self-governing community. Civics is the art of citizenship, what Bill Gates Sr. calls simply showing up for life, and it encompasses three things: a foundation of values, an understanding of the systems that make the world go round, and a set of skills that allow you to pursue goals and to have others join in that pursuit.
1:53
And that brings me to my definition of power, which is simply this: the capacity to make others do what you would have them do. It sounds menacing, doesn’t it? We don’t like to talk about power. We find it scary. We find it somehow evil. We feel uncomfortable naming it. In the culture and mythology of democracy, power resides with the people. Period. End of story. Any further inquiry not necessary and not really that welcome. Power has a negative moral valence. It sounds Machiavellian inherently. It seems inherently evil. But in fact power is no more inherently good or evil than fire or physics. It just is. And power governs how any form of government operates, whether a democracy or a dictatorship. And the problem we face today, here in America in particular, but all around the world, is that far too many people are profoundly illiterate in power — what it is, who has it, how it operates, how it flows, what part of it is visible, what part of it is not, why some people have it, why that’s compounded. And as a result of this illiteracy, those few who do understand how power operates in civic life, those who understand how a bill becomes a law, yes, but also how a friendship becomes a subsidy, or how a bias becomes a policy, or how a slogan becomes a movement, the people who understand those things wield disproportionate influence, and they’re perfectly happy to fill the vacuum created by the ignorance of the great majority.
3:46
This is why it is so fundamental for us right now to grab hold of this idea of power and to democratize it. One of the things that is so profoundly exciting and challenging about this moment is that as a result of this power illiteracy that is so pervasive, there is a concentration of knowledge, of understanding, of clout. I mean, think about it: How does a friendship become a subsidy? Seamlessly, when a senior government official decides to leave government and become a lobbyist for a private interest and convert his or her relationships into capital for their new masters. How does a bias become a policy? Insidiously, just the way that stop-and-frisk, for instance, became over time a bureaucratic numbers game. How does a slogan become a movement? Virally, in the way that the Tea Party, for instance, was able to take the „Don’t Tread on Me“ flag from the American Revolution, or how, on the other side, a band of activists could take a magazine headline, „Occupy Wall Street,“ and turn that into a global meme and movement. The thing is, though, most people aren’t looking for and don’t want to see these realities. So much of this ignorance, this civic illiteracy, is willful. There are some millennials, for instance, who think the whole business is just sordid. They don’t want to have anything to do with politics. They’d rather just opt out and engage in volunteerism. There are some techies out there who believe that the cure-all for any power imbalance or power abuse is simply more data, more transparency. There are some on the left who think power resides only with corporations, and some on the right who think power resides only with government, each side blinded by their selective outrage. There are the naive who believe that good things just happen and the cynical who believe that bad things just happen, the fortunate and unfortunate unlike who think that their lot is simply what they deserve rather than the eminently alterable result of a prior arrangement, an inherited allocation, of power.
6:14
As a result of all of this creeping fatalism in public life, we here, particularly in America today, have depressingly low levels of civic knowledge, civic engagement, participation, awareness. The whole business of politics has been effectively subcontracted out to a band of professionals, money people, outreach people, message people, research people. The rest of us are meant to feel like amateurs in the sense of suckers. We become demotivated to learn more about how things work. We begin to opt out.
6:52
Well, this problem, this challenge, is a thing that we must now confront, and I believe that when you have this kind of disengagement, this willful ignorance, it becomes both a cause and a consequence of this concentration of opportunity of wealth and clout that I was describing a moment ago, this profound civic inequality. This is why it is so important in our time right now to reimagine civics as the teaching of power. Perhaps it’s never been more important at any time in our lifetimes. If people don’t learn power, if people don’t wake up, and if they don’t wake up, they get left out.
7:37
Now, part of the art of practicing power means being awake and having a voice, but it also is about having an arena where you can plausibly practice deciding. All of civics boils down to the simple question of who decides, and you have to play that out in a place, in an arena.
7:58
And this brings me to the third point that I want to make today, which is simply that there is no better arena in our time for the practicing of power than the city. Think about the city where you live, where you’re from. Think about a problem in the common life of your city. It can be something small, like where a street lamp should go, or something medium like which library should have its hours extended or cut, or maybe something bigger, like whether a dilapidated waterfront should be turned into a highway or a greenway, or whether all the businesses in your town should be required to pay a living wage. Think about the change that you want in your city, and then think about how you would get it, how you would make it happen. Take an inventory of all the forms of power that are at play in your city’s situation: money, of course, people, yes, ideas, information, misinformation, the threat of force, the force of norms. All of these form of power are at play. Now think about how you would activate or perhaps neutralize these various forms of power.
9:16
This is not some Game of Thrones empire-level set of questions. These are questions that play out in every single place on the planet. I’ll just tell you quickly about two stories drawn from recent headlines. In Boulder, Colorado, voters not too long ago approved a process to replace the private power company, literally the power company, the electric company Xcel, with a publicly owned utility that would forego profits and attend far more to climate change. Well, Xcel fought back, and Xcel has now put in play a ballot measure that would undermine or undo this municipalization. And so the citizen activists in Boulder who have been pushing this now literally have to fight the power in order to fight for power. In Tuscaloosa, at the University of Alabama, there’s an organization on campus called, kind of menacingly, the Machine, and it draws from largely white sororities and fraternities on campus, and for decades, the Machine has dominated student government elections. Well now, recently, the Machine has started to get involved in actual city politics, and they’ve engineered the election of a former Machine member, a young, pro-business recent graduate to the Tuscaloosa city school board. Now, as I say, these are just two examples drawn almost at random from the headlines. Every day, there are thousands more like them. And you may like or dislike the efforts I’m describing here in Boulder or in Tuscaloosa, but you cannot help but admire the power literacy of the players involved, their skill. You cannot help but reckon with and recognize the command they have of the elemental questions of civic power — what objective, what strategy, what tactics, what is the terrain, who are your enemies, who are your allies?
11:17
Now I want you to return to thinking about that problem or that opportunity or that challenge in your city, and the thing it was that you want to fix or create in your city, and ask yourself, do you have command of these elemental questions of power? Could you put into practice effectively what it is that you know? This is the challenge and the opportunity for us.
11:45
We live in a time right now where in spite of globalization or perhaps because of globalization, all citizenship is ever more resonantly, powerfully local. Indeed, power in our time is flowing ever faster to the city. Here in the United States, the national government has tied itself up in partisan knots. Civic imagination and innovation and creativity are emerging from local ecosystems now and radiating outward, and this great innovation, this great wave of localism that’s now arriving, and you see it in how people eat and work and share and buy and move and live their everyday lives, this isn’t some precious parochialism, this isn’t some retreat into insularity, no. This is emergent. The localism of our time is networked powerfully. And so, for instance, consider the ways that strategies for making cities more bike-friendly have spread so rapidly from Copenhagen to New York to Austin to Boston to Seattle. Think about how experiments in participatory budgeting, where everyday citizens get a chance to allocate and decide upon the allocation of city funds. Those experiments have spread from Porto Alegre, Brazil to here in New York City, to the wards of Chicago. Migrant workers from Rome to Los Angeles and many cities between are now organizing to stage strikes to remind the people who live in their cities what a day without immigrants would look like. In China, all across that country, members of the New Citizens’ Movement are beginning to activate and organize to fight official corruption and graft, and they’re drawing the ire of officials there, but they’re also drawing the attention of anti-corruption activists all around the world. In Seattle, where I’m from, we’ve become part of a great global array of cities that are now working together bypassing government altogether, national government altogether, in order to try to meet the carbon reduction goals of the Kyoto Protocol. All of these citizens, united, are forming a web, a great archipelago of power that allows us to bypass brokenness and monopolies of control.
14:10
And our task now is to accelerate this work. Our task now is to bring more and more people into the fold of this work. That’s why my organization, Citizen University, has undertaken a project now to create an everyman’s curriculum in civic power. And this curriculum starts with this triad that I described earlier of values, systems and skills. And what I’d like to do is to invite all of you to help create this curriculum with the stories and the experiences and the challenges that each of you lives and faces, to create something powerfully collective. And I want to invite you in particular to try a simple exercise drawn from the early frameworks of this curriculum. I want you to write a narrative, a narrative from the future of your city, and you can date it, set it out one year from now, five years from now, a decade from now, a generation from now, and write it as a case study looking back, looking back at the change that you wanted in your city, looking back at the cause that you were championing, and describing the ways that that change and that cause came, in fact, to succeed. Describe the values of your fellow citizens that you activated, and the sense of moral purpose that you were able to stir. Recount all the different ways that you engaged the systems of government, of the marketplace, of social institutions, of faith organizations, of the media. Catalog all the skills you had to deploy, how to negotiate, how to advocate, how to frame issues, how to navigate diversity in conflict, all those skills that enabled you to bring folks on board and to overcome resistance. What you’ll be doing when you write that narrative is you’ll be discovering how to read power, and in the process, how to write power. So share what you write, do you what you write, and then share what you do. I invite you to literally share the narratives that you create on our Facebook page for Citizen University. But even beyond that, it’s in the conversations that we have today all around the world in the simultaneous gatherings that are happening on this topic at this moment, and to think about how we can become one another’s teachers and students in power. If we do that, then together we can make civics sexy again. Together, we can democratize democracy and make it safe again for amateurs. Together, we can create a great network of city that will be the most powerful collective laboratory for self-government this planet has ever seen. We have the power to do that.
17:07
Thank you very much.
17:09
(Applause)
