Социалната и емоционалната интелигентност са доста назад в приоритетите на всеобщото задължително и безплатно за ученика училищно образование, което е силно фокусирано върху академичните постижения на учениците и е постоянно измервано и оценявано именно чрез тях. От ср. на 20 в. непрекъснато нараства броят на пед. специалисти и изследователи, които настояват че доброто образование е онова, което позволява на учениците да придобият разумно балансиран капитал от академични, емоционални и социални умения. По-радиклно настроените настояват дори, че училището, което заема голямата маст от активното време на децата по същество може да изкриви израстването до пълноценни хора, ако не осигурява в достатъчна степен условия за равнопоставеното развитие на социалната и емоционалната им интелигентност, редом с академичната. В много държави, с висока степен на училищна автономия учителите имат възможност да конструират учебните занимания така,че да включват емоционалната и социална интелигентност сред целите си постепенно като преценяват нуждите на своите ученици и възможностите си като професионалисти. Този процес е несравнимо по-бавен в държавите с ниска степен на училищна автономия и централизирано определени учебни програми. Тук са събрани 5 „урока“ за учители, които могат да се изпълнят от всички професионалисти в училище или от отделен педагог. Те са предназначени за изграждане на емоционална информираност, лична организираност, социална чувствителност и управление на връзките.
1. Упражнявайте разпознаване на емоциите
Прекарайте час или ден в наблюдение на собствените си емоционални реакции. Може, например, да забележите че пристигате в училище с чувство на безпокойство за нещата които искате да подготвите преди децата да пристигнат. Просто забележете това и да си кажете: „Има безпокойство.“ Може да забележите, че когато преминават край стаята на конкретен колега чувствате удоволствие, защото тя/той ми е приятел. Забележете това, „доволен/а съм.“ Ключът е да забележите емоцията и да я наречете без да трябва да я свързвате с някакво решение и/или действие. Ако искате можете да си водите бележки, така ще имате регистър на вашето емоционално пътешествие в продължение на период от време. Може да има моменти, когато не знаете как да назовете това, което чувствате и това е нормално. Нахвърляйте всички думи, които идват на ум в този момент.
2. Забележете физическите реакции
Усъвършенстването на способността да разпознаваме как тялото ни реагира на емоции е още една стъпка. Телата ни често изразяват чувства и ако можем да осъзнаем реакциите си, те ни дават полезна информация. Например, може да забележите че се усмихвате от сърце, когато родител довежда детето – и след това може да забележите чувството, което е в основата на тази усмивка „Благодарност. Тази майка винаги е толкова положително настроена.“ Или можете да забележите, че когато говорите с администратор раменете ви се напрягат, коремът ви се свива и дишането става плитко. И тогава може да сте в състояние да признаете, че изпитвате „тревога и нужда да се защитете“
Когато имаме възможност да разпознаваме емоциите си можем да вземаме решения за това как искаме да се държим. Например, ако забележим чувство на тревожност, когато говорим с администратор, бихме могли просто да поемем дълбоко дъх и не отпускаме нашите рамене. Като забелязваме и назоваваме нашите емоции ние преставаме да реагираме на автопилот. Това обикновено ни прави много по-уверени в действията ни.
3. Бъдете любопитни
След като сте забелязали и назовали емоциите си, поинтересувайте се от тях. Изследвайте. Проследете. Ако забележим тревожност, когато говорим с администратор можем да поразсъждаваме върху това: „Дали винаги съм се е чувствал по този начин? Кога е започнало? Как се чувствам, когато говоря с друг администратор? Какво предизвиква този колега у мен? Откъде идва това?“ Целта не е да копаете дълбоко в собствената си психологическа история, а да извадите на повърхността опита си с въпроси, чудене и любопитство. Това може да разхлаби хватката на емоциите и да ви даде по-ясна перспектива към вашия собствен опит, която може да бъде полезна.
4. Наблюдавайте емоциите си
Ние не сме нашите емоции. Ако можем да се погледнем от високо както изпитваме емоции, ще забележим, че сме по-склонни да вземаме решения, които не произтичат от тях. Ще забележим, че понякога емоциите са мощни и увличащи, а понякога те са по-леки и по-малко грабващи. Това ни помага да не се привързваме към емоции. Те просто са емоционални състояния и идват и си отиват – и не забравяйте, че ние имаме някакъв контрол върху тези състояния. Понякога визуализирането на емоциите ни е като прогнозата за времето: има бури и спокойно небе, силен дъжд, и леки ветрове. Те винаги се променят. Аз самата се виждам като дърво изпитва тези емоции, които идват и си отиват.
5. Забележете ефекта на вашите емоции върху другите
Без да навлизате в самоосъждане, започнете да забелязвате как вашите емоционални състояния влияят на другите. Ключът е да мислите като учен: „О, това е интересно! Никога не съм забелязал, че…. Я гледай какво се случва с X, когато се чувствам ______.“ Например, може да забележите, че винаги поздравявате един от учениците си с голяма усмивка и топло приветствие и че се чувствате наистина щастлив, когато го видите. Може би след това ще забележите, „Леле, след като го поздравя по този начин, виждам как лицето му се отпуска, усмивката му се разширява, и той спокойно сяда на чина си.“ Или можете да забележите, че когато сте уморени и тревожни и рязко попитате секретарката на училището за формуляр, раменете й се свиват и ви отговаря сухо в замяна. Като си отбелязвате тези случки, старайте се да се въздържате от самокритика. Просто отбелязвайте. Назовавайте. Наблюдавайте.
Ето моята фантазия: всички възрастни професионалисти в училище участват в тези практики няколко седмици или месеци. Като правят това, те обсъждат опита, забелязаното и наученото. Това може да отнеме само 10 минути на седмица (в началото на заседанието на персонала или по време на дейностите за професионално развитие, например) или може да се предвиди времето, което наистина заслужава – един час или повече на седмица. Тези уроци ще разширят нашия речник за емоциите (това е набор от умения, което липсва в много възрастни), както и ще усъвършенстват и допълват на нашите инструменти за това как да отговорим на трудни емоции. И за да довърша моята фантазия, бих се радвала да видя всички учители и всички ученици в училище, участващи в този живот заедно.
Това би било начало – един много мощен старт за осигуряване на възрастните в училище със социалното и емоционално учене, което заслужаваме. Другото което знам е, че ще направим нашите училища спокойни и по-щастливи места.
Автор: Елена Агилар
Източник Едутопия
