Да, аз съм учител. И не – аз не съм герой. Не съм мъченик. Не съм светец, нито рицар в бляскави доспехи или магьосник. Аз съм учител. Ям бонбони, някой път си обувам вчерашните чорапи, като забравя да пусна пералнята и често обядвам сандвич, който любимата ми ми е направила сутринта.

Оценявам широката подкрепа за учителската професия, откакто бяха въведени проклетите държавни образователни изисквания. Обаче ние – учителите, можем да се справим с проблемите и цялата негативност около тях. Ние не сме бедни, безпомощни изкупителни жертви, използвани за боксови круши от правителствата или законодателите.

Не ни гледайте с тъжни виновни очи или с разбиране все едно сте наясно с нашата професия. Ние сме станали част от учителската гилдия защото ни е грижа за децата и защото искаме да направим света по-добро място. Не заради баналности или веселба. Знаем рисковете.

Има хиляди хора, които имат по-тежка работа от нашата. Самотни майки, които мият чинии за минималното възнаграждение на час. Бащи, които работят на две места и едва виждат децата си, с надеждата, че ще им осигурят по-добро бъдеще.

Шофьори на камиони. Дървосекачи. Миньори. Шивачи. Гастарбайтъри.

Всички ние движим света. Не само учителите.

Така че, благодарим ви за подкрепата. Но ние можем да се справяме с учебните програми и чудовището „учебници“. Можем да решим проблемите на днешното образование, колкото и многобройни да са.

Най-доброто нещо, което можете да направите не е да излезете на протест и да „изразите гнева си“, който между другото често не е насочен към източника на проблема. Най-доброто нещо, което можете да направите за учителите и за всички останали, е да подкрепите децата си. Научете ги да различават правилно от грешно. Научете ги на обноски за общуване. Научете ги как да се държат с другите хора, за да не се налага да го правим ние.

Четете им. Покажете им как да използват Интернет, за да търсят решения на задачи по математика, за които вие не знаете как се решават. Родителите са първите и най-добрите учители на децата си.

Аз съм с вашия син или дъщеря за 45 минути на ден. Повечето от това време посвещавам на това да съсредоточа едновременно вниманието на 25-30 ученици върху урока, да обясня по няколко начина насоките и отново да ги накарам да се съсредоточат.

Вие сте първата линия на защита. Не учителите.

Ние даваме на децата няколко инструмента, които може да им потрябват, а може и – не, за да оцелеят в реалния свят. Дали синът ви ще трябва някога в ежедневната си работа да разпознае символизма? Може би не. Дали на дъщеря ви ще й е нужно да извади корен квадратен или да изчисли дължината на хипотенузата в правоъгълен триъгълник? Съмнявам се.

Ще му се наложи ли на сина ви да слуша с разбиране и да следва устни насоки от хората с които работи? Ще й се наложи ли на дъщеря ви да си свърши работата, дори когато не й се работи особено или не й се работи точно това? Разбира се. Това са уроците, които вие преподавате.