1. Връзката образование-икономика/пазар на труда ще продължи да е доминиращ фокус на политически активности на всички възможни нива. Специфичните инвестиции на ЕС за а)по-тясно свързване на науката и бизнеса и б)за решаване на проблеми на младежката безработица има вероятност да сложат начало на чисто нов вид решение на въпроса: каква е адекватната (работеща) връзка между двете през 21 в.?
Ще продължи спорът как и къде да се срещат предприемачите и преподавателите, за да построят и/или поддържат надеждни образователни пътеки, които водят младите хора към удовлетоворителни работа/кариера/творчество/начинания. И през 2015 спорът няма да стигне до разумно решение, защото предприемачите и преподавателите ще продължат да се замерят с аргументи относно защо каквото иска отсрещната страна „не става“. Кариерните консултанти ще стигнат нови висоти на своята креативност, в опита да хвърлят мост между образование и бизнес. Рейтингите на университетите ще продължат да губят тежест, застигнати от общата инфлация на висшето образование като цяло. В замяна на това тежестта на третата гледна точка – че такава среща между предприемачите вече не е необходима и/или не е възможна през 21 в., ще надмине тежестта на всички останали гледни точки. Очаква ни много добра година за ученето през целия живот, в която непознати и чудновати форми на учене, придобиване на практически опит и квалификация ще бъдат забелязани дори от социалните и професионалните медии, докато търсят истории за личен успех.
В България: отново няма да използваме предимството на изоставащия (несъществуващият спор между предприемачи и преподаватели и мързеливото алиби „държавата да реши проблема“) и ще подминем уникален шанс да реконструираме икономиката И образователната си система В СИНХРОН, какъвто шанс няма нито една друга държава в ЕС. Ще пропилеем за пореден път целевите средства за решаване на проблема с младежката безработица за зле маскирани форми на социално подпомагане и реклама на държавни служби, които не се нуждаят от такава. Но на отделни места отделни преподаватели, училища и катедри ще научат отделни млади хора на честност, точни намерения, умения за учене и умения за решаване на проблеми. Оглеждайте се. В тези отделни места, в ръцете на тези отделни преподаватели, училища и катедри са възможностите на всички ни за по-добър живот. Помогнете им с каквото можете. За да стане по-бързо и да го усетим всички.
2. ИТ индустрията ще продължи да увеличава натиска си върху образователните системи. Към вече познатите: електронни ресурси за учене и валидиране на умения, безплатни и несвързани с останалите степени на образование ИТ училища и сертифициращи система за ИТ умения, ще се добави и сериозно законодателно лобиране за гарантиране на специфични изисквания на ИТ индустрията към образованието и на деца и на възрастни.
През 2015 натискът на ИТ индустриите върху образователните системи ще се покачи с още едно ниво: ще продължи експоненциално да расте броят на он-лайн ресурси за учене (вкл. сертифицирано), броят не безплатните ИТ училища ще се умножи поне по 2, броят на сертификатите за ИТ компетентости – повече от 2 пъти, броят на корпоративно -социалните дейности на ИТ индустрията в полза на образованието – също. Възможно е да се появи първата разбираема за обикновени граждани информация за обществената отговорност на ИТ индустриите. Повече от крайно време е за разбираемо послание от тяхната камбанария в това отношение, иначе претенциите им образователните системи да се пренастроят спрямо техните нужди ще продължат да изглеждат трайно на мнозинството граждани като опит за частно използване на публичен ресурс – т.е. несправедливост.
В България: през 2015 ще видим по-отчетливо отколкото останалите развити страни натиск на ИТ индустрията в областта на училищното образование и някои специфични нейни изисквания към ученето на деца е възможно да попаднат дори в основното законодателство. Доколко и какви резултати ще има това в специфичната област учене на деца ще разберем през 2019 най-рано. Добрата новина е, че българската ИТ индустрия заявява открито склонност да си сподели И ресурсите с образователната система. Лошата новина е – че дигиталната пропаст поради жизнен стандарт съществува в България и откъм неблагоприятния й край, до който образователната система не достига, е много по-голяма част от гражданите, отколкото във всяка друга страна от ЕС.
3. Гражданската грамотност ще направи огромна разликата в начина, по който свободните демократични общества ще преминат през много напрегнатата икономически и политически 2015 г. Куп иновации ще се появят в гражданското образование за малки и големи през 2015, в резултат на опита да се поправят грешки и пропуски в качеството на гражданското образование през последните 30 години.
2015 ще бъде политически и икономически много напрегната година в глобален мащаб, което ще изтика сред първите 5 условия за обществено благоденствие качественото гражданското образование. Критична маса лидери на мнение и управляващи ще споделят убеждението, че само общества с преобладаващ брой граждански грамотни граждани могат да успеят да се справят прилично с уникално сложната задача: удовлеторяващ живот в нерастяща икономика и да комбинират умно инициатива и преразпределение така щото да имат резултат – устойчиво развитие. В обществата подценявали хронично гражданското образование през 2015 ще има ескалиращи социални конфликти и лесно запалимо улично насилие по неочаквани поводи. 2015 ще е година на големи иновации в гражданското образование за малки и възрастни граждани в цяла Европа. Най-накрая университетите ще обърнат по-системно внимание на гражданските умения на своите студенти, а училищата ще преоткрият невероятните предимства на доброто гражданско образование и организацията на училището като среда за практикуване на гражданство от деца.
В България: както през последните 10 години граждански неграмотни политици и публични служители ще похарчат 90% време и енергия в ненужно емоционални дебати за реформи и 10% време и енергия – за правене на реформи, след което ще гледат с недоумение разните форми на гражданско недоволство от липсата на резултат от техните иначе 100% усилия. Нещо повече – през 2015 има сериозна опасност гражданското образование да бъде обявено от 43 НС за отделна „наука“ и да бъде насила наместено като отделен предмет, задължение на отделен учител в българското училище (НС разглежда такъв законопроект), вместо сегашния образователен стандарт, според който всеки учител има към учениците задължения в областта на гражданското образование.
4. Публичното/субсидираното с публични средства образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
2015 ще е много напрегната година за публичното/субсидираното с публични средства образование. От една страна очакванията към него продължават да растат и да се разширяват (в две противоположни посоки 1. да решава социални проблеми и едновременно 2. да осигурява на гражданите адекватни умения за живот във високотехнологично и отговорно към екосистемата на планетата общество на знанието, колкото е възможно в по ранна възраст), от друга страна – инвестициите в него не могат да последват очакванията заради ограниченията, които ни налага близкия до 0 икономически ръст в почти всички общества с големи традиционни системи за публично/субсидирано с публични средства образование. Предстои поредният цикъл на измерване на функционалната грамотност при 16 годишните (PISA 2015). В оперативно изпълнение влизат специалните мерки на ЕС (държавите с най-стари и най-достъпни системи на публично образование) за изграждане на нов вид връзка между наука и бизнес и за преодоляване на младежката безработица. Тези мерки представляват значими нови инвестиции в образование и наука и още през 2015 в поне европейските страни общественото внимание и натиск ще се насочат към въпроса: какви резултати и как? Така че, публичното/публично субсидираното образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес, специално в Европа е че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход в баланса на публичните разходи.
В България: ще изгубим годината в непропрционални усилия да приемем нов закон за училищното образование, без да сме направили предварителна оценка на въздействието и упорствайки да отричаме, че предвидените промени имат нужда от допълнителни инвестиции, каквито не сме предвидили за следващите 3 години. Картината която представя рейтингът на университетите ще продължи да се разминава драстично с картината която представя НАОА за състоянието на висшето образование. Възможно е и други частни висши училища да се откажат от участие в рейтинговата система след първия напуснал в края на 2014. Извънредно скъпият пилотен проект за дуално образование ще продължи да се опитва да създава илюзии, че дуалното образование би могло да е работещо решение в България, напук на изключително ограниченият брой бизнеси, които имат интерес и възможност да участват в модела. Добрите училища и университети ще използват нови и креативни форми да покажат резултатите си и в това отношение 2015 ще е изключително силна година за образованието в България. Системите за самооценка в образователните институции ще бъдат усъвършенствани и настроени да произвеждат разбираема за широка публика информация за резултатите на институцията. Много е вероятно също през 2015 специализираното звено за външна оценка към МОН (ЦКОКО) да промени начина по който публикува резултатите от външните оценки и да предостави на публиката по-детайлни данни и анализи.
