Имало едно време … така започват всички приказки, така започва и моята …
Някога преди двадесет и седем години в едно малко китно градче едни добри хора решили да построят … неееее, не царски дворец, а ДОМ за децата, дошли да учат в града.
Годините минавали, големият ДОМ набирал сила от младостта и ентусиазма на своите обитатели. Така и до днес приказката продължава …
Имало едно време, има и сега в нашия хубав град едно място, където всяка есен се срещат съдбите на много деца, дошли отблизо и отдалеч. Те идват неуверени и плахи или със самочувствие и желание за изява и нови емоции … А аз ги чакам тук – посрещам и изпращам. Така изпратих и последния си випуск през 2019 г., след което зейна в мене дупка като пещера …
Седем години като седем дни изнизаха се неусетно. Както птиците размахали криле, отлитате днес, мили мои. Седем години като седем дни – ето дойде на ученето краят. Ще се разбягате на седем страни, ще стане тихо и пусто в класната стая. Седем години като седем дни! Не забравяйте щастливите мигове! Аз ви моля само за едно: ПОМНЕТЕ ме! И… Знайте: – Обичам ви от цялата си душа!
Изтича времето като вода,
но споменът остава вярна стража.
До тука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа…
ОБИЧАМ ВИ!
НА ДОБЪР ПЪТ!
Национална кампания „Насърчаване на четенето“
- Благотворителна дейност не ни е чужда – от малко се учим да даряваме …
Да празнуваме също можем – 8 март, рожден ден …
Последният ПЪРВИ учебен ден …