Хубаво е, че мога да упражнявам учителската професия, която носи красивото определение благородна. Тъжно е, че твърде рядко изпълваме със съдържание това определение.
Хубаво е, че професията ни позволява невероятното изживяване да общуваме с младостта. Тъжно е, че все по-трудно го постигаме.
Често си задавам въпроса защо ли се случва така?
Дали проблемът е само в дистанцията между поколенията, или защото ценностите на нашето време са други?
Кога и защо заговаряме на различни езици с учениците и спира градежът на „Вавилонската кула“?
Четат ли учениците творби от наши и световни класици? Това са въпросите, с които се сблъсквам ежедневно, а и не само аз – повечето от колегията.
В процеса на обучението по БЕЛ, ние се стремя да бъда в унисон с най-новите и модерни методи и похвати, които да бъдат интересни за моите учениците, да предизвикат у тях мотивация за работа, желание да се докоснат до художествената литература не като задължение, а като потребност и приятно изживяване.
- Цели, които съм си поставила:
1. Учениците да научат и осмислят основните характеристики на отделните етапи в развитието на европейския културен процес и словесност.
2. Тясно да свържа с тях преподавания литературен и езиковедски материал с реалния живот.
3. Да ги накарам да бъдат активен фактор и преки участници в хода на урока.
4. Да предизвикам у обучаваното от мен младо поколение законна гордост, че са наследници на един велик народ със славни традиции в областта на литературното творчество и езиковата култура.
5. Да ги накарам да осъзнаятв хода на уроците по литература и езиково обучение, че през многовековното си развитие нашият език и литературно творчество са били фактор в европейската култура и изкуство.
6. Чрез различни интерпретации (медийни презентации, илюстрации, комикси, драматизации) с учениците читатели да се идентифицираме с героите на произведенията по принципа на симпатията, т.е. да открият добрите и лошите им страни и да изградят своя морална оценка за представеното в изучаваните творби.
7. Да се развиват у учениците умения за организиране и планиране на работа в екип.
8. Да се изгражда и развива чувство за отговорност, както и мотивирано критично отношение към труда на другите и към себе си.
- Разбира се, за да постигна тези цели използвах различни методите, част, от които са:
1. ”Мозъчна атака”
2. Осъществяване на активна връзка между различните видове изкуства: литература, театър, кино, живопис и музика.
3. Организиране на т.н. „кръгла маса”,на която всеки излага личното си мнение и дори дава препоръки, за да стане следващият час още по желан.
4. Изработване от учениците на презентации по определени теми и критерии.
5. Използване на онагледяването във всички негови форми: кино, графики, таблици, живото слово на артисти, пародиране на класическия текст, изработване на колажи и комикси.
Особен интерес предизвиква реализирането на творческа задача, даваща възможност на иначе пасивни ученици сега да намерят пространство за своята изява. Екипите избират разнообразни интерпретаторски подходи. Учениците сериозно се ангажират с изпълнението на поставените задачи.
Мултимедийните презентации предизвикват вниманието на аудиторията най-вече с краткостта си и с възможната онагледеност на иначе „сухото“ теоретично познание. След всяка презентация следва дискусия. Всеки ученик от класа има възможност да задава въпроси на представилата се група. Въпросите може да бъдат насочени, както към съдържанието на доклада, така и към техническото му оформяне или организацията на работата в екипа. Коментират се, както изложенията, така и интерпретациите на епизоди. Изискването към оценяващите е първо да дадат качествена оценка, а след това и цифрова. Учителят, в качеството си на медиатор, споделя своите наблюдения, които също се обсъждат в класа. Този подход дава възможност на обучаваните да се чувстват равностойни участници в учебния процес и да бъдат ангажирани максимално. Да оценяват другите, означава да изградят у себе си умението да се самооценяват.
Вярно е, че все по-трудно срещам в училище мотивирани ученици, за които книгата е „най-добрият приятел“, и с носталгия говоря за миналото, когато възпитаниците ни четяха всичко. Всъщност трябва да призная, че времената се променят, че светът вън от оградата на училищния двор е друг – по-динамичен и далеч по-прагматичен отпреди. А това означава, че се променят ценностите, сменят се приоритетите. (Тъжно е, че сред тях сякаш няма място за книги.) А учениците не са вън от обществото и не обитават само пространството на класната стая. Напротив, те са най-точният резонатор, най-откровеното огледало на обществото ни днес.
И затова зависи от нас да открием пътищата, по които нашето знание ще стигне до учениците и по които ще ги въведем в необятния свят на книгите. Единият от тях преминава през сътрудничеството с обучаваните, а другият – през откривателството.
Нека не спираме градежа на „Вавилонската кула“ само защото инатливо въртим глава и повтаряме: „Няма ги предишните четящи ученици…“! А те са тук, при нас…
Нека търсим най – добрите методи и подходи за тях, защото те ни гледат в очите и ни чакат да ги поведем напред!
Нека ги запознаем със света на игрите, драмата, състезанията, конкурсите, чрез различните интерактивни ресурси и платформи!
Нашите ученици го заслужават!
Ентусиазирани и мотивирани създадохме и нашата платформа „Читателски STEAM клуб „Вапцаровски глас“, който е плод на взаимодействието с моите ученици…
Повече ТУК:
