Есета по история – 10 клас

„Духът на Новото време“ – есета

Елена Загорчина , 10 в клас

Историята познава много велики личности. Всяка една от тях е оставила дълбoк отпечатък върху настоящето. И независимо дали тази хуманитарна наука наука ще ни срещне със знaйна или незнайна за нас историческа личност, щом историята помни, значи има какво да почерпим от нейния опит. Всяка една значителна персoна е свързана със значително събитие.

Хората казват, че най- интересната част от историята е там, където се прелива с религията. Както всяко нещо на този свят, през различните периоди на развитие на християнството също  имало своите тъмни и светли страни, но и такива, които са по средата. Такива, които в едно и също време са приемани за правилни, изразяващи дъха на новото време и нуждата от нещо ново, но и за нещо страшно и античовешко.

Ролята на „ средна”  позиция изиграва религиозният орден на Обществото на Исуса, създаден през 1540 с папска була от Игнацио Лойола. Орденът е известен още като йезуитски. Започва своята дейност още през 1534г. В земен план, целта му е борба с ересите и завърждаването на католицизма, но с различни и благотворителни мирни средства. От една страна йезуитите искат ересите да бъдат унищожени по мирен път, но от друга страна действат със смазващ размах. Думите, които ги водят са: „ Целта оправдава средствата”.

Йезуитите са защитавани от църквата, те са под опеката на папата, а основната им цел е да премахнат разделението в християнството, борейки се с методи, които можем да наречем нечовшки.

Основно правило на ордена е желязната  дисциплина и спазването на йерархията. Главни средства за опазване и утвърждаване в обществото на католическото християнство, както за и разширяване на  членската  маса са образованието и дипломацията. Йезуитската дейност са насочени към възпитанието на подрастващото поколение католически християнски дух. В почти всички държави, където е разпространен католицизмът, са създадени многобройни училища и университети, като особено внимание се обръща на богословските факултети, някои от които са запазени и до наши дни. Нравствената, интелектуална и академична  подготовка са смятани за едни от най- високите постижения в областта на образованието.

Може да се каже, че наистина йезуитите са били духът на новото време от гледна точка на това, че то е съпътствано с появата на нови неща. Но от друга страна шпионажите, убийствата, лицемерието и измамите, които те използват ни карат да се запитаме дали наистина това е духът на новото време.


Владимир Боянов, 10 в клас

С настъпването на т.нар „ново време” се променят редица неща, като най-значимото сред тях е навлизането на хуманизма и антропоцентризма. За разлика от преди, когато църквата е била център на общественото битие  (теоцентризъм), в новия свят се наблюдава поставянето на човека в центъра на всичко.
Но човекът на новото време също е променен. Той трябва да говори чужди езици, да разбира от изкуство и различни науки. Само такъв човек може да „измести” теоцентризма. Типичен пример за това са хора като Леонардо да Винчи, Микеланджело и др.
Отношението към жената също се променя, тя се реабилитира и бива поставена наравно с мъжа.
Но промяна не настъпва само у хората… Промяна има също в архитектурата, градоустройството, икономиката. Например, в духа на новото време  бива изработена каляската, това е една от причините поради която градовете се преустройват. Улиците се изравняват, оформят се фасадите на сградите. Заради отминалата чумна епидемия се създават канали. Всичко придобива нов облик, но това все още не е достатъчно за ренесансовия човек. Той осъзнава, че Европа не е целия свят… Започват Великите Географски Открития, като най-великото от тях разбира се е откриването на „новия континент” – Америка. Много европейци започват да пътуват по света за да търсят приключения, богатства и слава…  Тогава се ражда търговията. Много и различни товари биват превозвани с кораби от Азия и Америка към Европа, най-вече към Испания и Португалия.
Човекът, в духа на новия свят вече не е предишния тесногръд и консервативно-мислещ, който се интересува само от това как да преживее. „Новият” човек  гледа в бъдещето и иска да остави диря след себе си, било то в науката, изкуството или историята…


Ваня Маркова , 10 в клас

XV век поставя началото на един нов свят. Причина за това, е че по това време животът на европееца се променя. До тогава той не се различава много от този на предците му. Но след носвостите настъпили в бита, политиката, науката и като цяло в заобикалящия го свят човекът се променя и развива.

Новият свят бива предшестван от три големи явления – Ренесанса, Великите географски открития и Реформацията.
През XIV век плъзва смъртоносна разновидност на чумата. Много градове се обезлюбяват, замира обществения живот,прекратяват се религиозните служби. Всеки аспект от живота бива докоснат и разтърсен от чумната епидемия. Това е един от най- важните стимули, който кара европеецът да преосмисли своите представи.

Ренесансът – културно явление от XV – XVI век в италианските градове. Тогава се създават идеите за ценностите на отделните личности и се изгражда духът на Новия свят. По време на Ренесанса се създава хуманизмът, според който човекът се поставя в центъра на обществото. Стремежът към съвършенство поражда силно увлечение към утопиите, и към способността да се владеят колкото се може повече науки и изкуства. Този стремеж води до открития, които помагат и стимулират развитието на човечеството. За хората това време, на новости във всички обласи, е плашешто. За това масова психоза обхваща Западна Европа от края на XV век до средата на XVII век, от която най-много страдат жените.

Великите географски открития започват в края на XV век довеждат до бързото европеизиране на Новия свят. Стремежът на европееца към това да бъде образован, да открива и създава, а и недостигът на благородни метали и отдалечеността от важни търговски центрове, довежда до откриването на нови земи.

Най-големите и най-важните открития дължим на португалците и испанците. Благодарение на навигационните познания на поругалците, търговията по море се развива, заобиколена е най-южната точка на Африка, открит е морският път до Индия. Търговията и мореплаването се развиват и за това стремежът на европеецът са завладява все повече и повече се увеличава. Благодарение на този стремеж е открита Америка, което води до промени. Насилственият начин, по който вропейците налагат религията и традициите си върху туземците показва до каква степен са се възгордели, а също и неспособността им да възприемат чуждото и различното. Голяма част от европейските държави стават колонизатори на новооткритите земи. Откритията довеждат до развитие на търговията, разширяване на познанията и до нови страхове и стремежи на европейците.

Църквата има една от най-важните роли през Новото време. Заради политическата разпокъсаност на Западна Европа църковните водачи започват да се намесват в международните отношения и започват да дирижират политическия живот. Това води до силното желание на владетелите да се откъснат от Римската църква.

Широкото разпространение на Библията и възникването на нови учения с антикатолическа насоченост водят до големи промени. Появата на лутеранството и на други протестантски движения, негови последователи, води до тежки конфликти и борби срещу движенията в отделните държави. Реформацията е религиозно движение насочено срещу католическата църква, а не срещу религията.Идеите за реформация отразяват религиозния живот в Европа и оставя дълбоки следи върху развитието на европейския свят.

Промяната в ежедневивто на европееца, настъпила с чумната епидемия, големите открития и религиозните бунтове, отразява стремежа към развитие. Всичко това води до извисяването на човек на едно по-високо ниво, от което започва усъвременяването във всеки аспект от живота му. Всички тези явления показват духа на един нов свят. Свят, изпълнен със страхове, открития, конфликти и противоречия. Безспорно всеки европеец притежава духа на Новия свят. Дух, който коренно го променя.


Иван Мавродиев, 10 в клас

В  началото на  XV век се зародила буржоазната класа ,която постепенно се превръща във водеща  стопанска  и  политическа сила.Развитието на  производството , предприемачеството,търговията,лихварството и кредитното дело първо в Италия, а после и в други страни , допринесло за икономическото процъфтяване на градовете , от една страна и от друга позволило  на буржоазията да натрупа големи състояния.Представителите на новата класа все повече имали нужда от хора , които да се занимават с деловите им въпроси , както и от талантливи занаятчии , художници , музиканти и поети  чиито произведения се превръщат в неразделна част разкошния им бит.Постепенно властта на благородниците  и  духовниците преминават в ръцете на банкерите  и  политиците.Тъй като  вече не били закрепостени  към феодалните владения , хората  били  свободни  да пътуват. Мнозина се преселили в градовете , търсейки  по-добър  живот. Самите  градове  имали  нужда  от  учители,лекари  и  нотариуси.Така  заедно  с буржоазията в  тях  се зародила многобройна интелигенция  която  участвала в изграждането  на  ренесансовата  култура.Всички  тези  промени  отбелязали  началото  на  един   нов  свят , които  бързо  щял да се развие  през следващите  четиристотин години. През втората половина на  XV век европейските  мореплаватели  откриват  нови  земи  и търговски  пътища, които променят изцяло  представите за земята , довело до подем в световната  търговията и до промени в  политическата карта на света.

През епохата на средновековието европейците имат твърде ограничени познания за заобикалящия ги свят.В  представите  им Индия и Китай са далечни  „приказни страни на изобилието” ,  заобиколени  от   „великия  океан” , а за съществуването на американския  континент и страните от далечния  изток дори  не подозирали.Интересът на ренесансовите хора към  непознатите земи е продиктуван  не само от стремежа  им към нови знания.Богатствата на изтока отдавна вълнуват въображението  на  търговци и пътешественици . Португалците са  първите  европейци , които търсят морски път  към Индия.Епохата на Великите Географски Открития започнала през  XV век с експедиции  на португалците,финансирани от  Енрик  мореплавателят , които  направил първите проучвания на западния бряг на Африка.До 1460 година те овладели Азорските  острови и островите Зелени нос.Две десетилетия по-късно Бартоломео Диаш  достигнал  най-южната точка на Африканския континент  нос  Добра  Надежда , които нарекъл нос  на  бурите.В края на  XV век  Вашку Да Гама предприел пътешествие до Индия  и  открил  морския път  между  Европа И  Азия.След  завръщането  му  португалския крал  Мануел I изпратил мореплавателя  Педро Кабрал в Индия с  търговска  цел.По това време  на плаванията той  открива  крайбрежието на  Бразилия , което  приел  за  остров  и го  нарекъл  Ил да Вера Санта Крус.През 1517 година португалците  стигнали до  Китай , а  след  около   30 години  и до бреговете на  Япония.


Мирослав Иванов, 10 в клас

Според мен от уроците,  които сме взели в часовете по история, новият свят поставя човека в центъра на всичко.

През новото време човек се превръща в център на света и се проявява като откривател и завоевател. Той търси нови теории за произхода и формата на света и иска да го опознае. Съществуват няколко причини за  откритията. Най-важни и на първо място са азиатските стоки като коприна,черен пипер,порцелан и др. Тези стоки достигат до Западна Европа по пътя на коприната,но никога не достигали и затова били скъпи а търсенето им-голямо. Друга причина е желанието за разпространение на християнството. Други причини,като социалните възникват с появата на излишно население бедняци,безимотни благородници и др.

Изместването на икономическия център от Средиземноморието към атлантическите държави е причинено от турските завоевания в Източна Европа и откритието на Новия свят. Поводът за това е богатството на страните.Те притежават големи търговски флотилии,разнообразно земеделие и наличие на свободни парични средства. Стоките навлизат към пазарите в Европа през Антверпен и Амстердам. На техните пристанища се разтоварвали стоки от Америка-екзотични стоки и от Азия-тютюн,захар,какао,кафе и др. Заедно с промяната на пътищата за търговия се променя структурата на икономиката в Западна Европа. Новата икономика е основана на по-съвършената организация и на разширяващите се търговски контакти. Целият живот е свързан с религията. По това време църквата притежава огромна власт,но това не и достига и започва да злоупотребява с нея. Тя търси пари за да опрости греховете на даден човек.И това ядосва хората и насочват гнева си срещу папата,кардиналите и епископите.


Надежда  Бозова, 10в клас

Духът на новия свят поставя човека в центъра и това определя новата икономика и религия които се променят под въздействието на търговията,предприемчив и свободолюбив дух  на човека. През новото време човек става център на света,превръща се в откривател и завоевател,става икономически активна личност с предприемачески дух.Човек търси обяснение как  е сътворен света и се стреми да га опознае.Причина за новите открития били икономически,религиозни и социални.

От  XV век нататък битът ,науката,политиката,войната и дори представите за Бог се променят пред очите на всички.Промяната започва с три големи явления-Ренесанса,Великите географски открития и Реформацията. На прага на новото време,като естествено продължение на средновековието,процъфтява Ренесанса.

Ренесансът е една от най-забележителните епохи в развитието  на Европейската цивилизация.Тя е време на разцвета на науката,културата,изкуството и литературата.Ренесансът обхваща периода между XIVв.-XVв.В различните европейски държави ренесанса настъпва по различно време. Смята се,че люлка на Ренесанса,е Италия,Ренесансът е не само време на голямо изкуство.Тогава се създава културата на Хуманизма.За разлика от църквата,която поставя в центъра Бог,хуманизмът обръща внимание на човека.Основните черти,които притежава човека на новото време,са свързани с многопосочна светска образованост.Той трябва добре да познава всички изкуства и да има основни познания за науките.

Времето на промените е съпроводено от едно от най-големите бедствия,сполетяло някога човечеството.От Монголия на запад се разпространява,черната смърт/чумата/,която се разпространява в цяла Европа.Измира голяма част от населението. Много от градовете са напълно обезлюдени,замира административния и обществен живот,финансите,търговията.Земите не се обработват,спира се строителството.Въпреки всичко в Италия започва кампания за хигиенизирането на градовете.Появява се каретата.Разширяват се улиците и се изграждат огромни пътища.След черната смърт  светът вече не е същия.Променя се религиозното съзнание и религиозната практика.Появяват се нови религиозни братства,храмове и светци.

Има три основни причини за Великите географски открития,на първо място цените азиатските стоки –коприна,черен пипер,порцелан.В средата на XVв. Градовете,търговията,луксът,войната изискват огромни средства,а благородните метали не достигат.Пътят към Изтока е затруднен от мюсюлманите,затова все по наложително става откриването на морски път към Изтока.Желанието да открият злато също  било огромно.Друга причина за интереса към Изтока било желанието за разпространението на християнската вяра.

По това време църквата притежава огромна власт и тя започнала да злоупотребява с нея.Искала пари за издаване на документ за опростяване на всички грехове на даден човек.Много от хората не одобрявали това  и насочили гнева си срещу папата,катедралите и епископите.Затова се проявява реформацията,която социално политическо движение през XVI век в Западна  Европа възникнало като борба на зараждащата се буржоазия срещу феодализма и католическата църква  в резултат на което се ражда протестантската църква.

Всичко това отразява духа и стремежите на поколенията ,които ще прекрачат в третото хилядолетие е амбицията да поставят основите на нов тип духовенство,нова култура и нов свят.


Анита Мехомийска, 10 в клас

Никой през XIв. не съзнава, че живее вече в нова епоха, че изгражда началото на нов свят. По това време във всекидневието се настанява нещо ново и то е промяната. Духът на новия свят поставя човек в центъра и това определя новата икономика и религия, които се променят под въздействието на търговията, предприемчив и свободолюбив дух на човек.

През новото време той става център на света, превръща се в откривател и завоевател, става икономически активна личност с предприемачески дух. Дотогава въпреки епидемиите, глада и войните животътна европееца не се различава много от този на предците му. От XVв. нататък битът, науката, политиката, войната и дори представите за Бога и природата се изменят пред очите на всички. Промените стават все повече и все по-бързи, за да се превърната в същност на съвременната култура.

Промяната започва с три големи явления- Ренесанса, Великите географски открития и Реформацията. Те определят и основните насоки на европейското мислене за столетия напред. Те са фундаментът на бъдещата световна култура, на новия свят, в който ще доминира европееца.

Времето на промените се предшества от едно от най-големите бедствия, сполетявали някога човечеството – Черната смърт. Няма аспект от тогавашния живот, който да не е разтърсен от чумата. След нея светът вече не е същият. Черната смърт прекъсва връзките с миналото, преосмислят се много догми и традиционни представи. Така тази криза от средата на XIVв. е един от най-важните стимули за промяната на европейското съзнание. Причини за новите открития са икономическите, религиозни и социални. На първо място са ценните азиатски стоки – коприна, черен пипер, порцелан… Друга причина е желанието за разпространение на християнството. И така началото на географските открития е положено на Христофор Колумб.

Изместването на европейския икономически център от Средиземноморието към атлантическите държави е резултат на турските завоевания в Източна Европа и откритията на Новия свят. Промяната в търговските пътища довежда до промяна в стуктурата на икономиката на Западна Европа. Тя се основава на по-съвършената организация и по-разширяващите се търговски контакти. Създава се световна търговия, от там се променя и живота на различните социални групи.

Но всичко в живота се свързва с религията. По това време тя притежава огромна власт и започва да злоупотребява с нея. Много хора не одобряват това и се насочват срещу папата. Заради това се появява и Реформацията – социално политическо движение, също плод на духа на Новия свят.

С Великите географски открития се променя светоусещането на европееца. Така, като покорява новите земи, европеецът подготвя бъдещата си херемония в света.


Анастас Хаджиев, 10 в клас

Едно от най-значимите събития  в Европейската история след Великата зима от 1054г. е Реформацията. Тя е логично следствие от развитието на Римската църква. Заради политическата разпокъсаност в Западна Европа през този период църковните водачи активно се намесват в международните отношения и постепенно започват да дирижират почти изцяло политическият живот. Църквата обосновава тази си роля с твърдението, че след като дейността й има за цел вечното спасение за човечеството, тя има върховенство над тези, които се разпореждат с преходните земни блага.

Усещането за криза и предстоящите го промени се задълбочава още повече с превземането през 1453 година на Константинопол от османците,  което се смята за Божие наказание за еретичната Източна църква. Движението на османските орди към сърцето на Европа е смятано за настъпление на войнството на Сатаната, решил да погуби по-голямата част от християнското човечество.

Реформация е причина за многобройни деформации в католическата църква, за която в началото на XVl век и дават сметка за и самите църковни служители.Освен ритуалността превърната почти в самоцел, търговията с индулгенции, която опрощават всички грехове още на земята, в Църквата процъфтяват корупцията и съперничеството, а папите водят скандален живот и се съобразяват единствено със склонността си към разкош и развлечение.

Налагането на неограничената власт на краля предполага подчинение на Църквата и отстраняване на папата от политическите дела на държавата. Още през 1516 година френският крал Франсоа | си присвоява правото да назначава висшия клир в страната и по този начин остановява контрол над Църквата. Провинциалното духовенство  се дразни от могъществото на монашеските ордени,а обеднелите рицари със завист и гняв гледат на охолния живот на абатите.

Последните промени обхващат цялата Западна и Централна Европа. Това се дължи предимно на широкото разпространение на Библията, станало възможно благодарение на печатаната машина. По това време има издадени над 400 копия на Светото писание. Библията става най-четената книга в Западна Европа. Вярващите започват сами да тълкуват Библията, без да се съобразяват с посредничеството на духовенството.


Живко Гаргов,10 в клас

Реформацията е религиозно и обществено-политическо движение в Западна Европа за обновяването на католическата църква. Реформацията започва с публичното обявяване на „95 тезиса“ срещу злоупотребите и търговията с индулгенции. Идеолозите на реформацията отричат върховната власт и непогрешимостта на папата, много от тайнствата, стремят се да дадат рационалистични тълкования на обредите. Обявяват се за неподчинение на папата, за национална църква, за богослужение на роден език. От Германия и Швейцария реформацията се разпространява в Италия,Испания,Франция и скандинавските страни.

В очите на европейските държавници, независимо от степента на тяхната религиозност, папството представлява държава като всяка друга. Църквата има голямо влияние върху съзнанието на хората, през късното Средновековие и началото на новото време. Църквата всъщност се превръща в супер държава. Тя претендира за универсален суверенитет и има преимуществото на най- централизираното управление.

На първо място ,Реформацията маркира разпадането на западния християнски свят, при това още от късните години на папа Гонифаций папството все по слабо можело да упражнява своя обединяващ контрол. Европейското общество от XIV и XVв. изглежда вплетено в една ожесточена борба. След като традиционните ценности отстъпвали пред натиска на болестта и смъртта. Публичността на живота в малките общности и селата помага на духовенството да направлява целия живот към подсилването на основите на религията в средновековния живот. Мъже и жени били обучавани във вярата, че всяко тяхно действие трябва да бъде насочено към постигане на спасението. Вярващите били инструктирани в една съобразна икономика на спасението, където работата означава служение, а благодатта е възнаграждението за християнския труд. В една епоха, която напълно сериозно смята, че ужасоте на Черната смърт са Божие наказание за неправеден живот, подобни схващания са сериозно и широко възприемани. Хората са учени, че наказанията са жестоки, защото и греховете са големи.

Преди да се вгледаме в човека, който прокламирал началото на Реформацията трябва да се спрем на обстоятелствата, които оформяли атмосферата, в която се родило движението. Тезисите, които Мартин Лутер публикува срещу индулгенцийте през 1517г. за по-малко от 3 години довеждат до отлъчването му от църквата, през 1521г. той бил обявен за враг на императора, еретик и разрушител на вярата. Нежеланието му да се отрече както от тезисите, така и от учението си го накарали да каже на един свой приятел „ Ние всички сме хусисти дори Павел и Августин“. От тезисите става ясно, че Лутер не изпада в ерес, като изключим неговата омраза към продаването на „ евтина благодат“ от продавачите на индулгенции. Тезисите представляват едно внимателно изложение в достъпна форма на неговото убеждение, че спасението може да бъде постигнато само по пътя на вярата.


Илиян Полежанов, 10 в клас

Нека се опитаме да си отговорим на въпроса: Кога и как Европа престава да бъде в периода на средните векове. Средновековието е периодът между Античността и новото й Възраждане, наречено Ренесанс.

Европа и европеецът скъсват тежките окови на Средновековието чрез погледа в Античността. Европейците възраждат естетическите принципи като яснота и съразмерност и по този начин хармонизират както себе си и останалите, така и средата, която ги заобикаля. Несредновековна или Ренесансова Европа започва да гради бъдещите устои на човечеството.

Човекът през „Новото време” се превръща във всестранно развита личност. Реабилитира се положението на жената в обществото- тя вече е приемана като равноправна на мъжа.

Настъпват промени в градоустройството на Европа. Градовете стават все по-красиви и уютни. Променя се и облеклото на тогавашните хора. Най-напред Италия се откъсва от опеката на Средновековието и там започва Ренесанса или както е наричан там Хуманизъм т.е. човеколюбие.

Хуманизмът се противопоставя на църквата и нейните служители. Ето защо църквата отвръща с клади и гонения от инквизицията, целейки да възвърне своето влияние. Това противопоставяне се дължи на факта, че църквата поставя в центъра на общественото битие-Бога, а това се нарича Теоцентризъм, докато Хуманизма обръща внимание на човека-Антропоцентризъм.

Докато Средновековието играе роля на мост между Античността и Ранесанса, самият Ренесанс изиграва ролята на мост  между Средновековието и „Цивилизования свят”.

В несредновековна Европа се твори, съгражда, обогатява и развива културата, изкуствата, литературата и т.н.

Периодът на Ренесансова Европа е помогнал на човечеството да изживее по уникален начин своя подем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *