УЧИ ЛИ УЧИЛИЩЕТО НА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ?
Соня Крънчева, старши учител по история и цивилизация, СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“, град Разлог
Ключови думи:гражданско образование, анализ, учители, ученици, възможности
Резюме: Проблемът за развитие на гражданското образование в България и в Европа е ключов. Променящото се общество изисква както учениците, така е и учителите да търсят нови начини, методи и алтернативи за справяне с предизвикателствата на живота.Докладът има за цел да покаже мнението на учителите и учениците от гимназиален етап по отношение на гражданското образование в българското училище. Основната задача е да се открият пропуските и да се вземат мерки за тяхното преодоляване.
В настоящето все повече и повече се говори за значението, перспективите и възможностите на учебен предмет Гражданско образование. Проблемът за развитие на гражданското образование в България и в Европа е с изключителна тежест. Образователните институции наблягат на развитието на младите хора като активни граждани, участващи и променящи, и в същото време – отговорни към себе си, обществото и държавата. Настоящият доклад е свързан с проучване на виждането на учители и ученици към гражданското образование, неговите възможности и наличието на знания, умения и компетентности. Анкетата е проведена сред учители и ученици от гимназиален етап в СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“.град Разлог.
Целта на проведената анкета е да се съпоставят вижданията на учители и ученици по основен проблем в съвременното образование – състоянието и възможностите на гражданското образование. За учителите това е възможност да покажат своето виждане за обособяване на отделен предмет Гражданско образование, а за учениците – да се проучат знанията, уменията и компетентностите за различни аспекти и тяхната готовност за практикуване на ключови граждански компетентности.
Като преподавател по история и цивилизация вече 17 години, смятам, че гражданското образование е широко застъпено. Например, още в детската градина предучилищното образование е насочено към усвояване на екологични, културни, социални знания. Цели се формиране на чувство за принадлежност, национална идентичност, както и изграждане на толерантно отношение към различните. В детската градина гражданското образование е застъпено в различни теми като: Моето семейство, Моят град, Хубава си, татковино, Книгата – моят приятел, Светът на възрастните, Аз съм българче и други. В прогимназиален и прогимназиален етап на образование гражданското образование е част от Културно-образователна област Обществени науки и гражданско образование. Различните учебни предмети като Роден край, Човекът и обществото, история и цивилизация, география и икономика, предметен цикъл „Философия“ (психология и логика, етика и право, философия), свят и личност. Темите от гражданско образование по ядра фигурират и в годишните разпределения и в часа на класа. Като цяло обаче, мисията на гражданското образование е една – децата и учениците да израстнат в училище и да се оформят като бъдещи граждани, които спазват и уважават човешките ценности, знаят и отстояват своите права, защитават свободата си, защитават демокрацията, което е гаранция за устойчиво развитие на съвременния свят.
Водена от различни въпроси за размисъл, си позволих да се допитам до колегите и да направя кратък анализ от това:
- Доколко е изградена ценностната система в нашето общество и има ли на какво да научим нашите деца ние – учители и родители?
- Достатъчни ли е междупредметната връзка за реализиране на гражданско образование в България в училище?
- Може ли чрез извънкласните форми и дейности да се насочи ученикът към развиване на граждански компетентности?
- Имал и остаряло учебно съдържание, както и липса в българските учебници за новите ангажименти на страната ни по отношение на членството в Европейския съюз?
- Необходимо ли е да се създаде нов самостоятелен учебен предмет Гражданско образование, колко да бъде неговата продължителност?
Несъмнено всички мои колеги споделят, че гражданското образование е интегрирано в различните учебни предмети в прогимназиален и гимназиален етап, но са на различно мнение по въпроса за въвеждане на самостоятелен, отделен предмет в училище. 80 % отговарят с Да, а 20% не са съгласни с неговото въвеждане. Учителите споделят, че при въвеждане на предмет Гражданско образование това ще бъде свързано с:
- По-висока мотивация за учене от страна на учениците;
- Ще им даде повече информация, с която те не разполагат и ще бъде полезно за тях;
- Ще имат възможност по-задълбочено и интересно да бъдат разгледани и разрешени проблеми или казуси;
- Тъй като животът става все по-динамичен, учениците имат нужда да бъдат информирани по-различно и в различни сфери на живота;
- Необходимостта подрастващите да притежават компетентности, свързани с техните права и задължения като членове на обществото и тяхната реализация.
Интересен момент от анкетата е отговорът на учителите, които споделят, че не е нужно да се въвежда нов предмет, тъй като това ще натовари учениците допълнително и ще дава информация и материал, който е застъпен и интегриран в различна степен в отделните учебни предмети. Учителите дори споделят, че воденето на предмет, интегриран в другите предмети или самостоятелен, е свързано с специално подготовка при преподаване на различни теми от гражданското образование. Всички споделят идеята, че на учителите е нужна квалификация и допълнителни обучения, свързани с придобиване на базови умения, методическа насоченост и новости, но пък отхвърлят идеята, че са нужни допълнителна работа върху организационните и преподавателски качества. По-интересен е моментът при оценяването на значимостта на целите на гражданското образование. Отговорите са различни и се базират на различната ценностна система на колегите и техните приоритети. Близо 50% от учителите посочват, че цел на ГО трябва да бъде критичното мислене на учениците и активното им участие в живота на училището, обществото и включването им активно в различни инициативи.
От друга гледна точка, учителите споделят различно виждане на кои теми трябва да се наблегне в обучението, така че гражданското образование да има смисъл за подрастващите и неговата роля да бъде ползотворна.
Най-много колеги (76%) имат идея, че приоритет трябва да се даде на правата на човека, а 65% от тях посочват, че това трябва да бъде културното многообразие. Само 2% по-малко посочват, че приоритет в темите трябва да се даде на националната идентичност. На демократичните принципи са заложили 52%. Само 12% от колегите споделят мнението, че Политическата система на държавата е важна и, че тя трябва да има приоритет в гражданското образование.
На последно място в анкетата стои въпроса за ролята на родителите и тяхната помощ и съдействие при гражданското образование на учениците. Учителите не са единодушни в отговорите си. Една част от тях са единодушни, че родителите трябва да оказват съдействие на учителите, да посещават учебните часове и да са по-ангажирани с училището, да се включват в извънкласните занимания. Другата част изразяват мнението, че родителите са изключително заети и трябва да оставят всичко на учителите и училището като цяло, не трябва да им се разрешава да контролират учителите в тяхната работа. Това означава, че обществото като цяло смята, че задача на училището е да образова и да даде старт на учениците за адаптация в обществото.
Каква е гледната точка на учениците по въпроса за гражданското образование и дали училището им дава нужната подготовка. Проведената анкета от мен е по модел на анкета, проведена от екип на ДИУУ към СУ „Св. Климент Охридски“ . На нейната база са съставени въпроси в три основни направления – знания, умения и отношения, заложени в обществените и гражданските компетентности. Анкетата е проведена сред ученици от 10 клас, профил Чуждоезиков. Общият брой на анкетираните ученици е 30, като от тях 22 са момичета и 8 момчета. Учениците трябваше да отговорят на 12 въпроса, като преобладават въпросите от полузатворен тип, защото предлагат многовариантност на отговора. Първата група въпроси е свързана със знанията на учениците и набляга на познаване на правата на детето и човека, същността на демокрацията и Европейския съюз. Втората група въпроси е свързана с обществените умения. Въпросите касаят доколко учениците са склонни да споделят и да участват в различни инициативи и мероприятия. Единият от въпросите е свързан с познаването на важен международен документ – Конвенцията за правата на детето, други два – умението на учениците да разрешават конфликти и поведението им в различни ситуации. Третата група въпроси показва какво е отношението на учениците и тяхната оценка на важни социални проблеми – толерантност, ниво на мултикултурност. Резултатите са интересни с оглед постиженията на учениците по отношение на гражданските умения и компетентности. Оказва се, че голям процент ученици – 78% не познават Конвенцията за правата на детето, което е озадачаващо за ученици от гимназиален етап. Това означава, че подготовката в училище се нуждае от повече работа в тази насока. Учениците са се справили с разпознаването на характеристиките на съвременната демокрация, близо 97 %. В това число са и знанията за ЕС, което е удовлетворително. Липсват непълни или празни отговори. Най-активни са учениците по отношение на включването им в извънкласни инициативи и занимания. 96% от тях посочват положителна нагласа за участие, и само 4% не са склонни за участие, тъй като са притеснени от мнението на приятели и общество. До известна степен тези отговори са получени поради факта, че това е класа с най-много извънкласни инициативи и за тях включването в тях е практика. Изненадващ е отговора, че много учениците имат готовността да се отзоват и са готови да организират мероприятие, полезно на обществото- близо 76%. Причината за готовността се намира в личното удовлетворение на учениците и похвалата от страна на родители и училищно ръководство.
Какъв е изводът от направената анкета? Учениците имат знания и умения, свързани с гражданските компетентности, но трудно ги прилагат на практика. Това означава, че е нужно повече последователност и целенасоченост на работата в тази насока. В този смисъл извънкласната работа или дейности, създаване на различни учебни помагала или ръководства за учителите, допълнителна квалификация и обучение биха могли да бъдат от полза.
В заключение трябва да се отбележи, че проблемът за развитие на гражданското образование е ключов момент за бъдещото развитие на образованието въобще. Както учителите, така и учениците споделят идеята, че нужда от гражданско образование е голямо и трябва да се намери оптималния път за повече и по-качествен учебен процес. Това е основен въпрос, който касае практическите умения да посрещат предизвикателствата на новата епоха. Ключов момент е разбирането, че без изграждане на сериозни морални стойности, е невъзможно да се формира ценностната система, адекватна на демократичното общество.
Литература:
Балкански, П., З. Захариев, Въведение в гражданското образование, С. 1998
Вацов, Д. , Критика и хуманизъм кн.37/2, 2011
Вълчев, Р. Проблеми на гражданското образование в българското училище, Отворено образование, №4, 1993
Иванов, И., Въпроси на гражданското образование, Шумен, 2000
http://www.azbuki.bg/component/docman/doc_download/252-zaharievstoimenovlegurska012012?Itemid=346
