…………………………………..

Кой е моят Бог?

Наистина ли вярвам в него или просто ей така, колкото да кажа, че вярваш в нещо или някой? Имаш нужда да се помолиш на някого, да вярваш в неговото съществуване, да вярваш, че има все пак някой, който да е съвършен, който да може да прави всичко, да не му се налага да се съобразява с времето.

Не, аз не вярвам в това божество. Вярвам в себе си. Не мисля, че не съм успял с нещо, само защото Той така е преценил, или защото това не е пътя, по който „трябва“ да тръгна. Има много пътища и аз самия ще преценя кой да избера!

Но това не е чист Атеизъм.

Познавам много хора, които мислят по сходен начин – там някъде може би има някаква сила, която да е отговорна за нещата, които не можем да си обясним, но кой знае? Аз вярвам на очите си. Къде е вашият Бог сега и с какво е зает, вместо да обясняват всички, които са вярващи, че ние сме били виновни за всички нещастия, които ни се случваха. А нима още вярвате, че болестите са дошли на земята, пратени ни от Бог като „наказание“ или чрез кутията на Пандора? А вярвате ли, че жената е създадена от реброто на Адам? И после тия двамата са били изгонени от Райските градини, защото са опитали от забраненият плод, подмамени от Змията? Религията и изобщо Богът, в който вярваме, не трябва да пречат на нашия земен живот по никакъв начин – а напротив, трябва да ни помага, да знаем, че „там горе на небето“ някой ни подкрепя и ни насърчава да се осмелим да направим наистина важните стъпки в живота ни. Всеки от нас е различен, така и душевните ни нужди са различни.

На някои не им пука, но други стават рано в Неделя, за да идат на църква – друг е въпросът дали вярват и дали техният Бог наистина е реален. Но това никой не го знае! Може би така е най-добре за всички нас.

Николай Хаджиев

……………………………………………

Твоята религия е това, което правиш след края на литургията

    Религиите- начин за себеоткриване, за постигане на духовен мир, за контакт с Бог или средство за контрол. Според мен религията е нещо сакрално, нещо възвишено и свято. Като вярващ човек, аз съм убеден, че християнството е не е само вярване – то е начин на поведение.

    Да вярваш, значи не само да си християнин на думи, а и на дела. Присъствието в храма е много важно. Там човек може да се научи на християнска етика и история       /е, стига да иска/. С присъствието си в храма човек показва, че е способен и да дава, не само да получава, защото ние сме свикнали да се молим, но за нашите молитви трябва да бъдем благодарни.

    Литургията и съответно- причастието са символи на пречистването и свързванито с Бог.

   „Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече: Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:28).

    Духовното изчистване и последвалото покаяние са символ на християнската етика, но за жалост за много ,,псевдо- християни“ религията свършва до тук. Според мен това е грешно.

    Да бъдеш вярващ християнин, значи да спазваш моралните ценности не само в храма, а и извън него. След края на литургията миряните трябва да продължат с вярата си. Действията на хората извън храма след литургията трябва да бъдат честни, справедливи и съгласувани с Христовата вяра, защото там е пътят на истинското спасение. Редовното посещение на храма трябва да бъде съгласувано с действията ни извън него. Да не споменавам за християните, които са в църквата само за благодатния огън. Това не е искрено. Не може да си в храма само, както се казва, ,,от дъжд на вятър“. Моралната етика и култура на християнството е обвързана с поведението на мирияните в и извън храма. Ако си истински християнин, то тогава след края на литургията не забравяй да благодариш и да се държиш благоприлично.

    На Великден видях една жена да минава под масата, върху която още не беше поставена плащеницата. Това говори за липса на знание. За жалост има много такива хора, които не знаят какво правят в храма, а камо ли извън него!

    Нека бъдем праведни християни и да почитаме Христовата жертва- както в храма, така и извън него, защото ако всеки ден правим нещо добро, то светът ще стане по- добър!

Ивайло Парев    

………………………………

Защо вярвам в Бог?

   Още от незапомнени времена човечеството силно се вълнува от един или няколко богове. Човешката история е изпълнена с различни религии и божества. Всяка нация, етнос и дори всеки човек може да вярва в различен Бог, като разбира се, има и хора, които не вярват. Това е избор, който всеки сам може да направи за себе си. Но след като нямаме доказателства, че съществува, защо вярваме в Бог и какво всъщност е Бог?

  Според Библията Бог е светлина и сътворителят на нашия свят. Всеки човек обаче може да има собствен отговор на тези въпроси, както всеки има различна причина да вярва или да не вярва. Бог не може да се види и не може да се докосне или чуе, никой няма реални доказателства, че той съществува. Това обаче не пречи на вярата, именно защото е вяра. Когато наистина вярваш в нещо, ти нямаш нужда да го видиш, за да си сигурен в него. Същата тази вяра се предава в народите през поколенията. Аз не мога да видя Бог, но вярвам в него не само, защото съм възпитан по този начин, но и заради силата и сигурността, която ми дава вярата в Бог. Бог за мен е сила, хармония, добрина и справедливост. Хората може да го възприемат като човек, дух, присъствие и т.н. Бог може да бъде света, също така може самият човек да е Бог. В крайна сметка, каквото е отгоре, такова е и отдолу. Всяко дърво има корени и не можеш да получиш нещо, без да дадеш нещо в замяна. Светът е такъв, за какъвто го смяташ ти, а Бог е всичко това, в което вярваш.

  Всичко се корени в човека и неговите индивидуални мисли и разбирания. Всеки сам може да избере дали ще има някаква вяра и каква ще бъде тя. Бог е свързан с човека, ако човекът иска да бъде свързан с Бог. Всичко опира до желанието на човека и неговата душа. В днешно време често вярата е разбрана погрешно. Някои хора се правят на вярващи само за да се изтъкнат пред другите. Колкото и често да посещават храма, колкото и свещи да палят, тези хора няма никога да достигнат истинската вяра. Твоята вяра няма нищо общо с другите хора или с тяхното мнение, а само и единствено с теб. Вярата в Бог се свързва не само с човека, а също и с душата. Според мен истинската вяра е истинска тогава, когато дава смисъл на живота ти. Когато вярваш в Бог, ти вярваш в света, вярваш и в себе си. Когато ние вярваме, Бог може да ни помогне, ние можем да си помогнем и света ще се настрой така че да ни помогне. Нещата се получават така, защото всичко е психика и за нас всичко е устроено според нашите собствени възприятия. Ако искаш нещо достатъчно силно и вярваш, че можеш да го постигнеш, то тогава ще го постигнеш рано или късно. Колкото и време да ти отнеме, колкото и да е нужно да се бориш за целта си, чрез вярата с Бог, себе си и света. Разбира се, не вярваш в Бог само когато искаш да постигнеш нещо. Вярата трябва да бъде винаги неизменна част от човека и неговите мисли. В един момент всеки осъзнава сам за себе си колко важна е вярата за него. За мен вярата към Бог е нещо специално, което наистина оценявам. Винаги съм вярвал и ще продължавам да вярвам, защото тази вяра ми дава спокойствие, сигурност и ми помага да гледам на живота и света по красив начин!

  Мнениеята относно Бог и вярата винаги са били малко или много противоречиви, защото всеки разсъждава по свой собствен начин. Според Библията Бог е светлина, според Ницше Бог е мъртъв, а според мен Бог е вяра, надежда и любов. Именно заради различните разбирания, тази тема вълнува хората и ще продължава да ги вълнува за напред.

Георги Хаджиев

……………………………….

Какво ми дава религията?

Какво е религията? Много хора ще я определят по различен начин. Според някои това е вярата в Аллах или Христос или Мойсей. Според други това е честването на празниците свързани с различните религии. Като цяло религията е вярата в нещо, което ни мотивира и ни служи като опора в живота.

Религията е създадена, за да носи на своите поклонници мир и светлина в техния живот, но до някаква степен тя нарушава свободата на човека и застава срещу него. Например „кръстоносните походи“. Една от Десетте Божи Заповеди гласи : „ Не убивай“, а какво правят кръстоносците? Тяхната цел е била да разширят и запазят позициите на християнската религия, а всъщност убивали всеки, който им се изпречел на пътя. Всичко това те смятали за правилно, защото било в името на Бога.

Религията не дава смислени отговори на най-важните въпроси, който вълнуват човека. Тя трябва да дава сила на хората, който вярват в нея. Проповядва че Бог е любов, разум, разбиране, и като цяло всичко на този свят.

Благодарение на религията са се появили много предания и обичаи. Религиозният празник е нещо специално, с което се отделяме от еднообразието, което ни заобикаля. Празникът е времето, когато отправяме молитвите си към Бог и в повечето случаи му благодарим за това, което имаме и понякога молим за здраве и щастие. Празникът е повод да се срещнем с баби и дядовци, роднини и всички други, които не виждаме ежедневно. Това ни изпълва с щастие.

Религията ни възпитава. Тя ни учи да бъдем добри, да сме дружелюбни и да има разбирателсво между нас- неините последователи. Религията оформя нашата ценностна система, за това, което е важно в живота, и което може да остане на заден план.

Като цяло религията съхранява непоколебимата вяра в Бог. Макар не всеки, който е християни да вярва в Бог, религията е тази сила, която обединява хората, сплотява ги. Религията може да ти даде всичко.

Георги Манафов

………………………………

Защо вярвам в Бога?

Този въпрос е личен и изисква личен отговор,защото всеки има различни причини за вярата си в Бог.

Никой не е задължен да вярва в Бог,така че има и хора атеисти,но лично аз вярвам в него заради няколко причини.

Вярата в Бога идва от дълбоко вкорененото в човешката душа религиозно чувство. Това е неоспорим исторически факт. Вярата в Бога е нещо естествено и нормално, защото самата човешка душа е религиозна. Само човекът, короната на Божието творение, е религиозен. Човешкото достойнство има своя произход от съзнанието, че е Божие творение, Божие чадо.

Вярата в Бога, преклонението към свръхестественото е стимулът на човешкия дух към развитие и съвършенство. Човекът трябва да вярва,че има кой да го съди за потстъпките му и да се стреми да живее добър живот. Без вярата в Бога – Творец не може да бъде обяснен този чуден свят. Той не е дело на някаква случайност. Всички опити да бъде обяснен без Бог стигат до безизходица и абсурд. В този променлив свят нищо не може да стои без една непоклатима опора. В живота на всеки човек идват сътресения и трудни времена и когато те настъпят ние винаги опирами до Бог и се молим нещата да се оправят. За мен това са основните причини за вярата в Бог и животът ми би бил по-труден без вярата ми в него.

Владислав Теофилов

…………………………………..

Защо вярвам в Бог?

Кой е твоят Бог? Наистина ли вярваш в него или… просто ей така, колкото да кажеш, че вярваш в нещо или някой…?

   Понякога имаш нужда да се помолиш на някого, да вярваш в неговото съществуване, да вярваш, че има все пак някой, който да е перфектен, съвършен, който да може да прави всичко, което си пожелае, да не му се налага да се съобразява с времето и всичко, с което искаме или не трябва да се съобразяваме в нашия живот.Е това със сигурност може да бъде само Бог.

   Аз вярвам в Бога, защото: Вярата в Бога идва от дълбоко вкорененото в човешката душа религиозно чувство. Вярата в Бога е нещо естествено и нормално, защото самата човешка душа е религиозна. . Човекът е създаден за щастие. Без вярата в Бога той не може да бъде щастлив. Временната илюзия за щастие го довежда до пустота, отчаяние и безнадеждност.Без божието ръководство човек изпада в заблуждение; без божията благодат – в поквара.Човек не може със собствени сили да промени своето греховно естество, да стане добър. От това следват неправди, страдания, трагедии.Лично аз в  Бога намирам непоклатима опора в моя живот.В живота на всеки човек идват сътресения и трудни времена. Той търси опора, нещо, на което да се облегне, нещо, което не се променя, не се поклаща. Без такава опора идва страх и несигурност. Вярвам в Бога, защото само в Него намирам непоклатима опора. Псал. 46:1, 2 – Бог е нам прибежище и сила. Без Бога в човешката душа остава една голяма празнина, която не може да се запълни с нищо друго.Невярващият търси смисъл на живота си в стремежа към богатство,удоволствие, ядене, пиене и плътски наслади. И когато ги постигне, пак е неудовлетворен. Животът става пуст, празен, безсмислен, мъчителен и гледа да се отърве.Една милиардерска дъщеря си сложила край на живота и оставила бележка: „Опитах всичко. Реших да опитам и това“. Колко млади и предимно „преуспяващи“ постъпват така? Щастието на човека в греха е щастието на свинята в гьола, след което идва ножа.

    Вярата в Бога придава на краткото човешко съществуване безкраен смисъл. Смисъл, неунищожим от страданията, лишенията и смъртта. Самото във вярата може да се намери смисъл и възможност да се живее. Вярата в Бога е знание за смисъла на човешкия живот, вследствие на което човек не се унищожава, а живее.

Диана Аршинкова

………………………………………

Защо вярвам в Бог?

В света съществуват много религии, но всяка религия има по нещо общо с останалите. Всяка религия има своите характерни особености и свещени книги. За християните тази книга е Библията. Различните вярвания и религии са произлезли именно от това, че човек се нуждае да вярва в нещо. Във всяка религия има едно или повече божества. Но вярваме ли наистина в Бог? Защо вярваме в Бог? И как изразяваме вярата си?

Няма човек, който да не си е задавал въпроса “В какво вярвам аз ?”. Той някак си инстинктивно се поражда рано или късно в нашето съзнание и колкото повече се стараем да не се замисляме над него, толкова той ни обсебва все повече и все някога ни довежда до състояние, в което часове наред се опитваме да си отговорим на него.

Този въпрос е личен и изисква личен отговор. Вярата в Бога идва от дълбоко вкорененото в човешката душа религиозно чувство. Това е неоспорим исторически факт. Вярата в Бога е нещо естествено и нормално, защото самата човешка душа е религиозна.Вярата в Бога, преклонението към свръхестественото, възвишеното, вечно и съвършено е стимулът на човешкия дух към развитие и съвършенство. Всичко прекрасно, което човекът е създал в различните сфери на своя живот, е вдъхновено от вярата в Бога. Без вярата в Бога не може да бъде обяснен този чуден свят. Той не е дело на някаква случайност. Всички опити да бъде обяснен без Бог стигат до безизходица и абсурд.

Според мен вярата в Бог не се състои в това да ходиш всеки път на неделната литургия. Това е нещо вътрешно, което е или не е заложено у даден човек. Хората вярват в Бог, защото го намират за опора в труден за тях момент, за помощник и някой, на когото да кажат какво чувстват и от какво страдат. Без Бога в човешката душа остава една голяма празнина, която не може да се запълни с нищо друго.

Лично за мен е много трудно да обясня защо вярвам в Бог. Просто знам, че когато имам нужда мога да „се обърна’’ към него и по този начин усещам успокоение и се чувствам много по-добре!

Мартина Нонкова

…………………………………………

Защо вярвам в Бог ?

Никой не е длъжен да вярва в бог или поне така си мислят някой хора. Не са длъжни да вярват защото в живота човек може да взима каквито си поика избори, тъй като живота е техен и те го живеят както си поискат. Според мен това не е трезво мислене. Първо трябва да се замислим защо сме живи, благодарение на кой?! Дали е благодарение само на нашите родители… не мисля така. Благодарение на тях сме останали живи, защото те са ни изгледали и  възпитали. Но благодарение на кой сме живи всички ние и благодарение на кой има земя която да ни храни. На този вапрос не можем точно да си отговорим и да сме на сто процента сигорни в отговора но можем да предполагаме. Хората от древни времене предполагат че това е бил човек-бог който в рамките на 6 дни е сатворил всичко което виждаме около нас. Макар и да не е вярно това ние все пак трябва да вярваме в нещо в някой който би ни помогнал в трудни моменти.

Защо аз вярвам в бог? Защото мисля, че е нужно да отдадем почин на този благодарение на който живеем. Защото мисля, че наитина там някъде има бог и ни гледа. И също мисля, че ако му отдаваме почит той би ни помогнал в труден за нас момент. Според мен наистина някой ни е сатворил, за да наблюдава нашето развитие. Също така мисля, че и след този живот там някъде има друг свят… по-добър свят в който всички са равни, и всички живеят заедно и в хармония. Вярвам в бог, защото съм му благодарен за това което ми е дал и защото вярвам, че някой ден когато си отида от този свят той ще ме изпрати на едно по добро място… с хората който обичам.

Не всеки е длъжен да вярва, но всеки е длъжен да се замисли. Благодарение на кого диша,живее,съществува. И след като размислиш и разбереш, че някой ни е дарил с този живот, ти би трябвало да му се отблагодариш за това. Да започнеш да почиташ и вярваш в бога който ни е дал всичко…

Славчо Елчинов

…………………………………….

Какво ми дава религията?

    Какво е религията, и какво  може да ме научи? Религията това е съвкупност от етични норми или опит да си обясним пораждането на света? Като висше същество човекът е надарен с разум, но дали този разум е творение на талантливата природа, или на една много по-висша сила, а именно Бог?

Религията оказва влияние върху културата на всяки народ – благодарение на нея се появяват много народни предания и обичаи. Религиозният празник е нещо специално за нас, чрез него ние си отпочиваме от сивото ежедневие. Празникът е времето, когато щедро трябва да отправим молитвите си към Бога… било за прошка, молба или за да му благодарим. Празникът е повод да се видим с позабравените ни баби и дядовци, с близките, да ги дарим с усмивки и целувки. А едно от най-хубавите неща е да се събудиш в празничната утрин, усещайки дъха на ангелите!… В този ден всяка крачка земя е изпълнена с ангели и трябва да проявим всичките си качества пред тях, за да ни харесат. Добре е да станем рано, защото ни предстои един хубав ден, пълен с усмивки, и колкото по-рано го започнем, толкова повече ще спечелим от него. Това е едно от нещата, на които религията, да почитаме празника, а заедно с него и всевишният Бог. Религията ни определя като народ , едни са християни, други са мюсулмани , но всички вярват в дадено божество и спазват обичаи,постове и т.н. Във всичко това стой религията.

Дали в днешния свят празникът предизвиква някаква емоция?! Днес живеем повече за себе си, ден за ден, ежедневието ни поглъща – ставаме все по-малки, буквално изчезваме. Целта на повечето хора са парите – постоянно ги преследваме. Ако има  пари, всеки ден е празник. Откакто са се появили те, са възникнали човешките пороци.

Религията ни учи на добро, дава началото на нашата ценностна система, формира ни като личности. Тя ни възпитава, превръщайки този свят в среда на добронамереност. Този, който причинява зло на другите, превръща света си в ад. Нека  да преобразим света в райска градина, в която да цъфтят всички човешки добродетели и да летим като ангели в небосвода! Нека всички да уважаваме религията си и да провядваме това което тя ни дава .Да вярваме в Божиите чудеса.

Гергана Мандарова

………………………………

Какво ми дава религията?

Религията е най- свещеното на този свят и тя помага на хората да вземат правилното решение. Религията е място, което всеки човек може да вникне в душата си. Религията учи човек на добро и най-важната цел е човек да прозре истината за своето пребиваване на този свят. Религията помага на човек да разбере смисъла за своето място в обществото. Религията е най-прекият път, по който човек може да се свърже с Бог. Религията е тайната врата към Божията майка и Исус Христос. Няма религия, която да учи човек на лошо, а напротив тя е свързана с морала, който всеки миролюбив човек спазва. Религията е свързана с мира, а не с войната, която разрушава всички ценности на човек.Религията ни възпитава да знаем кои са нашите традиции и как да ги запазим. Религията оказва влияние върху културата на всяка нация – благодарение на нея се появяват много народни предания и обичаи. Религиозният празник е нещо специално за нас, чрез него ние си отпочиваме от сивото ежедневие. Празникът е времето, когато щедро трябва да отправим молитвите си към Бога… било за прошка, молба или за да му благодарим. Празникът е повод да се видим с позабравените ни баби и дядовци, с близките, да ги дарим с усмивки и целувки. А едно от най-хубавите неща е да се събудиш в празничната утрин, усещайки дъха на ангелите!… В този ден всяка крачка земя е изпълнена с ангели и трябва да проявим всичките си качества пред тях, за да ни харесат. Добре е да станем рано, защото ни предстои един хубав ден, пълен с усмивки, и колкото по-рано го започнем, толкова повече ще спечелим от него.

Димитър Мутафчиев

………………………………

Какво ни дава религията?

Дефиницията за религия е мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено. Тя съществува от древността, минава през настоящето и ще продължи в бъдещето. Независимо от еволюцията, от новото време и промените, които настъпват и ще настъпват, тя ще продължава да учи и да направлява.

По света с течение на времето се формират много религии като някои от тях изчезват заедно с народът, който я е изповядвал. Други остават във времето и намират нови, и нови последователи. Но, ако погледнем хронологически, и ако разгледаме  тематиката на всяка една религия, ще открием, че нито една от тях не учи на нещо лошо. Тя учи на морал, учи ни да живеем по правилния начин.

Ако я няма религията, бихме ли живели правилно? А щом я има всички ли се водим по нея и живеем ли морално? Религията има и друга цел, и именно тази цел прави всяка една отделна религия индивидуална  спрямо останалите. Тя дава обяснение на нещата, които хората не могат сами да разберат. Има въпроси, чиито отговори и до ден днешен не сме открили. Хората се страхуват от непознатото и винаги търсят логично обяснение, но светът, в който живеем не винаги би могъл да се обясни логично. Има мистерии, има загадки , които са странни. А хората се плашат от нещо, което не могат да разберат и да си го обяснят.

Откъде сме произлезли? Кой е нашият създател? Вселената е необятна и като такава сами ли сме, или все пак накъде има нещо, което още не сме открили. Това са въпроси, чиито отговори са търсени от древните народи, които може би са имали по-голям капацитет и по-широки възгледи от нашите и въпреки това не са открили отговора, или поне не са ни го завещали. И независимо от еволюцията и бързото време, в което живеем, ние не знаем отговора на тези въпроси. Може би ни трябва още време, през което да израснем и да достигнем до по-високо ниво. Но до тогава ще се позоваваме на религията, тъй като само тя ни дава нещо логично, в което да вярваме. Обяснява всичко това, което ние сами не можем. Може да не го приемаме за истина, може да е твърде нереално, но по-добре да вярваме в нещо, отколкото да сме безверници.

В крайна сметка целите на религиите са ясни. Те учат на морал и обясняват мистериозното и неразбираемото. Разликата между тях е различното наименование и различният бог. А човек като индивидуална личност би трябвало сам да избере в какво да вярва, тъй като той е уникален и никой не може да му наложи дадена религия, която да следва.

От друга страна, религията сама по себе си сплотява хората помежду им. Ако в една стая съберем хора, които изповядват няколко различни религии, те инстинктивно ще се групират спрямо религиите си. Можем да наречем религията средство за сплотяване на даден народ или група от хора, които благодарение на нея имат общи вярвания и мирогледи за света, в който живеят.

В заключение бих казала, че религията е нещо, което е безсмъртно. Тя ще съществува винаги и всяка една религия ще има своите последователи. Религията е нещо, което има отговори на всички въпроси за нашият свят. Може би просто ни трябва още време, за да станем готови да получим отговорите им.

Надежда Коцакова

…………………………………

Защо вярваме в Бог?

Християнската църква и религията, вярата в Бога са неизменна част от живота на всеки християнин. Не можем да си представим живота без вяра, защото християнската вяра възпитава у човека най-висшите добродетели и морални ценности. Животът на човека се крепи на вярата, но не трябва да се обръщаме към Бога само в най-трудните моменти за нас.

  За да живее в мир със себе си човек неизменно трябва да вярва. Гениалният Достоевски е казал:   „Единствено християнството притежава в себе си живата вода. Само то може да доведе човека до живите водоизточници и да го спаси от разлагане. Без християнството човечеството ще се разложи или изгние…“ Ако Бог не съществува, тогава всичко е  позволено.

  Хуманността, която отрича Бога – води до безчовечие. Красотата ще спаси света. Без вярата в Бога и страха от Божието възмездие не можем да си представим човешкия живот. Всеки трябва да има вяра, но и страх от Бога, защото ако го няма този страх беззаконието, войните, злините и престъпленията ще завладеят света. Без вяра няма създадено нито едно гениално творение.

  Ще завърша с думите на Алберт Айнщайн:

„Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра. Няма знание без вяра и няма вяра без знание.“

Яна Бастунова

………………………………………..

Какво ми дава религията?

    От много векове вярата в Бог съпровожда хората. Религията е начин за мислене и възприемане на околната среда. Всеки човек вярва в някакво божество. Няма значение дали религията е християнство, ислям или будизъм. Те всички се зараждат от юдаизма. Това, което ги обединява е самата вяра. На въпроса коя е най-добрата религия не можем да отговорим обективно, защото всички етноси имат свои собствени разбирания и отричат останалите.

   Аз проповядвам християнството. Може да не съм много компетентна по този въпрос, но знам неща, които са достататъчни, за да се нарека християнка. Знам, че религията е нещо много сакрално и ценно и също, че трябва да я почитаме. Много е важно да учим нашите последователи да почитат и да се гордеят с религията, защото тя е нещо много ценно. Тя ни дава надежда и спокойствие. Една религията сплотява хората. Много е жалко, когато има войни на религиозна основа. Конфликт на интереси ще има винаги, но това не означава, че този конфликт трябва да прерастне във война. Всеки човек е свободен и има правото да избере тази религия, която за себе си смята, че му дава най-много познание и спокойствие.

    Всеки ден ни се налага да използваме познанията си от религията. Не за друго Бог е създал десетте божи заповеди. Това са моралните правила, към които е полезно всеки християнин да се придържа и да спазва. Религията ни учи да не убиваме, да казваме истината, да почитаме своите родители, да не крадем и на още много неща. Друг е въпросът дали всички хора спазват тези правила, но е в наша полза да правим това. В Библията има много притчи, които са създадени с цел да възпитават населението. Всеки от нас трябда да се стреми да се поучава и за в бъдеще при някакво затруднение да се сещаме за всичките тези примери. Във всяка религия има традиции и празници. В християнството те са много. Най-типични са Коледа и Великден. Това са празниците, които се почитат по всички християни. Може да имат различия в честването в различните страни, но общото, което ги обединява е култът, който почитат. На празници като тези ние ходим на черква, за да почетем Иисус Христос и след това извършваме различни обичаи в негова чест. Точно тези празници са с цел да напомнят на хората че трябва да си помагат на един на друг и да вярват в изцелението си.

     Освен християнството ислямът и будизмът също са монотеистични религии и обединяват милиони хора. Те си имат свои Богове, които почитат и различни ритуали, но също както и християнската религия имат цел да поучават своите последователи.   Мюсюлманите или последователите на исляма вярват, че коранът е съвършеното слово на Аллах, което е съществувало и преди. Освен това много мюсюлмани отхвърлят всички други езикови варианти на Корана. Будизмът свързваме с Буда. Буда означава пробуден, достигнал просветление. Може да кажем, че това е едно философско учение, което учи на самоконтрол и овладяване на емоциите.

   Всяка една религия учи хората на свои собствени принципи. Това, коя ще изберем е лично мнение, но важното е да приемаме всяка полезна информация и да се поучаваме от религията, защото тя е много ценна.

Мария Валеюва

…………………………………………..

Какво ни дава религията?

Религията е част от живота на хората още от дълбоки времена. Чрез нея те са си обяснявали света, който ги заобикаля. Помагала им е да разберат всички природни явления и стихии, пред които са се изправяли.

Чрез религията можем да получим много неща. Тя ни учи да правим, добро как да се държим, кои неща да не правим. Това е смисъла на десетте божи заповеди. Защото в един свят, в който всички се разбираме и си помагаме се живее много по-лесно отколкото в един свят изпълнен с омраза и тъга. А чрез забраните, които налага тя няма за цел да ни оскърби и нарани, а напротив иска да ни направи по-добри хора, които не вършат злодеяния и престъпления. Освен това тя ни учи на обич и уважение. Учи ни как да се държим с останалите хора и да обичаме нашето семейство и приятели. Защото, когато сме заобиколени от любими хора ние се чувстваме пълноценни и щастливи. Те са нашата опора и подкрепа в живота и ако не се разбираме с тях животът ни би бил изпълнен със страдания и мъка.

Освен житейски религията може да ни даде и исторически познания. Чрез религиозните текстове ние можем да научим много сведения за миналото. Можем да разберем как са живяли хората, как е преминавало ежедневието им, как са почитали Бог и много други. Това е мнохо полезно за нас туй като всеки един от нас трябва да помни миналото и да го предава в бъдещето за да може посланията, които носи да будат разбрани и от бъдещите поколения.

В религията човек също може да открие и подкрепа. Чрез вярата си в Господ той ще превъзмогне всички трудности пред които ще се изправи. Той винаги може да отправи молба за помощ или съвет към Бог, който винаги ще е насреща, за да изпълни молбата му. Това е една доста голяма подкрепа за човек, особено ако е сам в този суров и изпълнен с трудности свят.

Затова ние трябва да ценим нашата религия. Чрез това ние показваме уважение към Бог, който може да ни помогне във всеки един случай. И освен подкрепа благодарение на нея ние можем да научим ценни за нас неща и да получим съвети, които ще ни потрябват в бъдеще.

Асен Чилев

 

…………………………………………………………….

Защо вярвам в Бог?

Какво е Бог? Наистина ли вярваме в него или е просто изюзия? Има хора,които са посветили целия си живот на Бога. Те се оттеглят в манастири  и църкви,за да са близо до него и да му служат вярно и предано. Това са най-вярващите хора. Те мислят,че точно така да се живее- да служиш на някой или нещо, всеки ден да се молиш на избраното от теб божество и силно да вярваш в него.

     В миналото всичко се е градяло въз основа на религията. Хората спазвали правилата заради нея, били са праведни и морални. Религията е била най-важното нещо и всички трябвало да я почитат.

       Днешно време нещата стоят по малко по-различен начин. Хората имат други идеали и ценности,които да следват и като че ли са оставили религията на заден план. В забъркания и труден на живот хората предпочитат да разчитат  злавно на себе си пред това да се молят на „нещо”,което дори не знаят дали съществува. Тоест те също вярват в нещо, но то се намира вътре в тях , а не горе в небесата, където се смята,че е Бог. Но дори и в това моннотомно ежедневие частица от всеки от нас вярва в Господа. И колкото и силни да бъдем и да мислим,че можем да постигнем всичко, разчитайки единствено на себе си,ние рано или късно се обръщаме към Бога за помощ. В труден за нас момент, в който вече сме на предела  на силите си, тогава ни остава само вярата, че там горе има нещо, на което винаги можем да разчитаме. Надяваме се,че тази „вършебна сила” бди над нас и колкото и пъти да се грешили, тя ще ни прости и ще ни помогне да се справим с трудното изпитание,наречено живот.

        Вярата и надеждата са единственото , което ни остава, когато не виждаме светлината в края на тунела. Затова ние трябва да вярваме първо в себе си и веднага след това в тази „магична сила”, каквато и да е тя, и да я уважаваме и почитаме. Трябва да бъдем вярващи!

 Изготвил: Дияна Тричкова

………………………………………….

Какво ни дава религията?

Религията и вярването в определени етични ценности винаги са оказвали огромно влияние върху мисленето и поведението на хората и дори са се превърнали в неделима част от човешкото битие и култура. Това е така, защото вярата в свръхестествени сили и богове съпровожда живота на човек от древни времена. Религията всъщност е една сложна система от вярвания, предназначена да обясни произхода на света и смисъла на съществуването. Всяка религия се отличава със свои уникални спесификации, т.е. за всяка религия си има изведени морални правила и определен порядък на съществуване, включващ практикуване на ритуали, проповеди, почитане на божества и пр. Но същността, кореняща се в самото понятие е свързана с представата за света, начина, по който хората възприемат околната среда, и отношението им към нея. С други думи, религията ни дава възможност да видим света в неговата разнолика светлина, помага ни да си обясним явленията, свързани с него, и по този начин ни гарантира едно пълноценно битие, белязано с печата на непредсказуемостта.

Но религията далеч не е само това. Тя доказано заема средищно място в човешкия живот. Затова, използвайки потенциала си, религията се стреми да поддържа и развива най-добрите човешки чувства и ценности. Най-важната и функция е не да диктува живота ни, а да ни възпитава, поучава, формира като истински личности с изградена ценностна система. Религията ти вдъхва вяра в оптимизма и щастливото живеене. Кара те да бъдеш възможно по-добър човек с ясно конституирано философско и нравствено кредо, човек на принципите, отстояващ себе си и избора си.

Освен това, религията е и най-интимната и съкровена потребност на човека, която той пази в сърцето си и в случай на труден момент, когато се сблъсква с непосилни изпитания, тя е вътрешната му опора, която му дава сили да продължи напред с безрезервна вяра в предстоящото добро. Религията е упование на човека, негов безценен съветник, който винаги би ти указал правия път, ако му посветиш сакралните си мисли и душевни стремления. Религията ти дава силата, от която се нуждаеш, за да осъществиш целите си в живота. И това е така, главно защото религията ни учи на морални постъпки и категории като разум, доброта, толерантност, грижа, съпричастност, състрадание. А те са най-мощното оръжие с което може да си осигуриш един безкраен прогрес към по-честито земно битие.

И не на последно място, религията очертава контурите на културата на дадена човешка общност, т.е тя е средство за обособяване на всички онези споделени ценности, поведения, обичаи, които сродяват хората. Най-хубавия подарък, с който религията ни е дарила, това са празниците, тъй като те сплотяват хората, засилват чувството за принадлежност и носят неизмерима радост и позитивни емоции. Поради тази причина, религиозните празници са толкова ценени от хората и всеки път са така грандиозно отзнаменувани. Всяко едно от тези важни събития оставя траен отпечатък върху масовото съзнание на хората най-вече с одухотворената атмосфера, приповдигнатия дух и ведрото настроение, нетипично за обикновения делничен ден, съпроводен с безброй грижи и задължения.

Така, от горепосочените примери става ясно, че религията е централен елемент в живота на цивилизацията, който налага дисциплина и учи на добродетели, което от своя страна осигурява интеграция в обществото. Невъзможно е нормалното функциониране на обществото без религията. Дори хора, които не са толкова религиозни, подкрепят твърдението, че религията ни е жизнено необходима на първо място, защото тя е главният фундамент, върху който са построени всички онези правила и закони, които днес следваме безусловно. Ако тази вяра в определен обект или канони не съществуваше, светът би бил едно хаотично място, в което властва безредие, своеволие и разединеност, и което е обитавано от морално деградирали субекти, слепи за изконните човешки ценности. Такъв ли живот искаме да живеем? Съгласни ли сме да позволим на порокът и примитивните инстинкти да ни завладеят напълно? Не се ли губи смисълът на човешкото съществуване? И не обричаме ли по този начин себе си на сигурна гибел? Ако силно желаем да елиминираме тези мрачни възгледи за бъдещето и да очертаем рамката на едно перспективно такова, нужно е сами да осъзнаем огромната роля на религията в живота ни и вътрешно да повярваме в несравнимата и сила. Това несъмнено ще гарантира пълноценен живот на човешкото общество, воден от хуманни пориви напред към вечността.

Бориса Елчинова

……………………………………………………

Защо вярвам в Бог?

На нашата планета живеят около 7,2 милярда души. Всеки човек е индивидуална личност. Всеки може да мисли, чувства, живее и да вярва. Днес едно от нещата, които разделя хората на земята е именно религията.

Три са основните разделения по религиозен план при хората – христянство, ислям, будизъм. Но какво точно означава релегията? Това  е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат свои символи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света. Да, има много религии, но те учат хората на суеверие. За разлика от това има само един единствен Бог- Исус Христос. Той се пожертва за нас на кръста, да изкупи греховете ни. Учи ни да бъдем сплотени и да не се делим. За него няма силни, слаби, красиви, грозни и др. За него всички сме равни. Той обича и помага на всеки, който Го приеме и наказва богохулниците. Защо аз вярвам в Него?

В една от своите книги, една българка, пише за разгромения Наполеон и участието на Господ в сблъсакът му с Русия. В началото на своя поход към Русия Наполеон предал дипломатическа нота, че „ще изтрие Руското царство от лицето на земята”. Отговорът на посланика на Русия бил: „Яовек размишлява, а Бог управлява.” Без да съзнава, Наполеон предизвикал Бог с думите: „Аз съм този, който мисли и който управлява.” Много бързо станало ясно кой е господар на този свят. Без да слиза от Своя велик престол, Бог изпратил свой вестител – малката снежинка, за да накаже високомерния император. За кратко време Наполеон се придвижил до Москва, но при отстъплението оставил в снега 213 516 загинали войници и 95 816 коня. Чак в края на своя живот Наполеон помъдрява и пише в мемоарите си: „Каква дълбока пропаст има между моето падение и вечната слава на Божия син. Още не съм умрял, а моето дело се разруши. Христос умря преди деветнадесет столетия, а Негоеото дело съществува точно така, както във времето, когато Той беше на земята…Александър, Цезар, Карл Велики и аз основахме нашата власт върху силата, а Христос основа Своето царство на любовта. Хиляди с радост биха и дават живота си за него.”

Друг пример, от книгата на писателката, в който се вижда силата и величието на Бог, е свързан с корабът „Титаник”. На 10 април 1912г. от Англия за Америка потеглил най-големия презокеански кораб, носещ богохулното име „Титаник” (титаните са онези същества от гръцката митология, които се разбунтували и въстанали против олимпийските богове, но били строго наказани). Това било неговото първо и последно пътуване. Голям надпис гласял, че даже и Бог не може да го потопи. Какво се случило? Корабът се движел по североокеански води. Предупреден, че ледоходът там е много усилен, капитанът гордо отговорил, че корабът може да стане на две, но не може да потъне. Ала през нощта подводна ледена планина „драснала” пътуващия с пълна пара кораб точно в богохулния надпис и разцепил порския гигант, който потънал за 2 часа и 20 минути. Спасените били 550 души, а останалитете 1550 намерили смъртта си на „непотъващия кораб”. Тази морска трагедия разтърсва целия свят и все още се говори за нея.

Това са едни от многото доказателства за съществуването на Бог. Аз не съм расиска, напротив вярата в Бог ме учи на любов и развенство, но за мен разделението по религии поддиква хората към суеверие. Един е Бог и той се пожертва за нас на кръста и ние трябва да повярваме в това, защото е истина. Вярвам в Него, защото той помага на „своите деца” и наказва богохулниците.

Елена Георгиева

………………………………………………………….

Защо вярвам в Бог?

В днешно време живеем в свят на лъжи и интриги. Хората са завладени от злобата и от желанието винаги да бъдат по – “напред” от останалите. Истинските ценностти са пренебрегнати и на пиадестал са поставени псевдо моралът и фалшивите постижения. И в този свят изпълнен със злини, на обикновения човек не му е останало почни нищо истинско и ценно, в което да намери упора. Но все пак аз съм оптимист и вярвам че има хора, които все още не са се поддали напълно на злото и които намират утеха в някой или нещо. Бих искала да подкрепя твърдението си със следните примери.

Според религиите, които различните хора проповядват Бог е тази личност, която винаги помага и опрощава греховете. За християнството е Христос, за будизма Буда, за исляма Аллах и др. Всяка вяра си има определено божество, на което хората се кланят и което почитат. Не мисля че различните религиозни възгледи на хората, трябва да бъдат като разделителна черта между тях. Все пак всяко едно божество проповядва любов и смирение. И затова аз мисля че няма реална разлика между мен ,например, и един ученик от Индия. Вярата в Бог е нещо, което ни помага да живеем и да съществуваме. Тя е начинът, чрез който ние си обясняваме светът, нашето съществуване и заобикалящите ни промени, които се случват непрестанно. Тъй като аз съм християнка ще говоря за областта, в която имам познания – християнството. Бог ни помага да осмислим света. Чрез молитвите, които отправяме към него и ходенето на църква, ние показваме уважението си към всевишния, защото според Библията Христос е бил изпратен на земята като месия, да спаси хората от греховете им. Докато някои хора са само псевдопоклонници, то други намират истинска утеха в него. Моята баба например, чрез вярата в Бог е успяла да преодолее трудностите, пред които животът я е изправил и не е загубила себе си по пътя. Тя искрено вярва че Господ и помага в трудните моменти, пази я от погрешни решения и я закриля. А за благодарност и признателност към него тя ходи всяка неделя на църква и пее в знак на благодарност.

Но не само религиозните образи могат да бъдат възприемани като божества. Хората могат да вярват в различни неща. Някои образи са наложени от обществото, например някои известни личности могат да бъдат достоен модел за подражание. Те вдъхновяват обикновения човек със своите действия и начините си на поведение. Но също така тези хора трябва да бъдат много внимателни, защото действията им се следят от близо и могат да бъдат представени грешно и по този начин, образът който сме си изградили за дадена личност може да бъде напълно преобърнат. За пример бих искала да дам Майкъл Джексън. Музиката на този човек вдъхновяваше и все още вдъхновява и е неизменна част от живота на някои хора. Той беше Богът на музиката през периода, в който твореше. Целият свят му се възхищаваше. Но после се появиха завистниците и хората, които му желаеха злото и упадъкът на Джако започна. За да издържи психиката на една личност като него, която е подложена на денонощен стрес и обградена от папараци, са нужни неимоверни усилия и силна воля. Е, оказа се че музикантът не успя да се пребори със злото и се поддаде на грешните и лъжливи слухове. Пъво се започна с пластичните операции, които според мен бяха начини, чрез които да ские истинското си аз. След това едно шокиращо решение бе да смени цвета на кожата си. По това време представителите на негроидната раса в Америка вече имаха някакви права, но като че ли моралът на общството представен от така наречените „бели” все още не беше готов да ги приеме като равни. Дрогата беше един от последните начини краля на попа да се пренесе в друг свят. Накрая както се предполагаше, трагичният край сполетя и него. Но чрез музиката му, паметта му остана вечна и все още покорява хиляди сърца и от това поколение.

В заключение смятам че вярата в Бог е нещо, което крепи човека и му помага да се справя с препядствията, които съдбата му е отделила. Важно е да бъдем искрени в думите и делата си и да помним че най – важните неща са добротата, любовта и взаимното уважение. Както е казано „Прави добро, за да ти се връща добро, използвай устните си за истина, душата си за доброта, и сърцето си, за да обичаш”

Таня Бонкова

………………………………………………………

Защо вярвам в Бог?

Винаги човек поне веднъж в живота си е чувствал нужда от помощник, от закрилник, някого, на когото да се уповава, да го защитава, поучава и в когото да вярва. Това е Бог.

Аз вярвам безрезервно в Бог. Но защо, защо ми е да вярвам в нещо, което не виждам, не усещам, не чувам? Отговорът на този въпрос е много труден и едва ли неверникът би го разбрал. Първо трябва да се обясни що е вяра. Това е упование, воля, това е сила на човешкия дух и осигурява връзката между човека и неговия създател.

Нищо на този свят не се е появило просто така, от само себе си, безпричинно. То е създадено от висша и върховна сила с цел. Създаването на света се интерпретира различно от различните религии, но в крайна сметка при задълбочен анализ на древните текстове, описващи това, може да се установи, че всички те споделят общи мотиви и сюжети. Животът е най-доброто и красиво творение на Всевишния. Той вдъхнал животворен дух на всички животни, но те, въпреки, че имали душа, тя била твърде примитивна и нямали никакъв разсъдък. Тогава Бог създал човека по свое подобие и му дал частица от себе си. Затова човешката душа е по-различна – тя е божествена и е най-явната следа от Бог на Земята. Думите душа и съзнание са синоними. Съзнанието на човека притежава уникално свойство, божествената частица – разум. Той умее да мисли и разсъждава и така управлява света. Чрез вярване изразяваме своята благодарност, че сме създадени, че сме живи и здрави и имаме семейство и приятели.

Вярата може да вкара изгубения човек в правилния път. Тя ни дава способността да различаваме доброто от злото. Те са винаги съществена част от религиите и са неизменна част от човека. Всеки „съдържа“ в себе и добри, и лошо качества, просто те са в различни съотношения при различните хора. Важно е да се отбележи, че няма само добри или само лоши хора. Единствено Бог може да е напълно добър и само дяволът може да е напълно зъл, въпросът е към кое искаш да си по-близко – да Създателя или да Сатаната. Ето например, съвсем нормално е да изпитваме завист към някого, който е по-силен или умен или богат и т.н. Но истински вярващият човек трябва да потиска това изгарящо чувство и да се обърне към Бога за успокоение и упование и така се достига щастието.

В днешно време за хората по-важни са материалните облаги, техен Бог са парите и вещите и въпреки, че понякога те ги правят щастливи, то това е за кратко. Материализмът погубва човека и замъглява неговото съзнание и днес за съжаление, по-голямата част от хората или си признават, че са атеисти, или са лъже-християни. Тези псевдо християни твърдят, че вярват в Бог, ходят дори на църква, спазват обреди, но това е само на уста и е нещо като заучено задължение, а не присъства в сърцето. Те са забравили, че човешката душа е много повече от това, което изглежда и това го знаят тези, които са се освободили от оковите на земното.

Един израз на вяра е молитвата. Никога не трябва да се моли Бог за материални облаги и пари. Ако вярваме в някаква благородна мечта истински и без най – малката капка съмнение, то тя ВИНАГИ ще се сбъдне – в това се крие част от истинската същина и сила на човешкия дух.

 И така, вярващият се приближава до Истината и Словото ще бъде разкрито само пред най-верните.

Божидар Тренчев 11а