НАСОКИ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ ПО ТЕМИТЕ ЗА ХОЛОКОСТА

Текстът е от ushmm.org

Защо да се преподава темата за Холокоста?

Тъй като целта на преподаването на всеки предмет е да сe събуди интелектуалното любопитство на ученика, за да се провокира критично мислене и лично израстване, би било полезно да структурирате плана на урока за Холокоста, като не забравяте и въпросите за логиката или целта. Рядко преподавателите имат достатъчно време да преподават тези сложни теми. Въпреки това трябва да се разработят уроци и да се прави труден избор. Добре обмислена обосновка помага за взимането на тези трудни решения, свързани с учебния план.

Преди да решите какво и как да преподавате, препоръчваме Ви да се замислите над това защо преподавате тази част от историята. Ето три важни въпроса, по които да помислите:

• Защо учениците трябва да изучават тази част от историята?
• Кои са най-важните поуки, които учениците трябва да извлекат, изучавайки историята за Холокоста?
• Защо конкретен текст, изображение, документ или филм е подходящо средство за представяне на темите, по които искате да преподавате?

Холокостът представлява една от най-ефективните теми за разглеждане на основни морални въпроси, за анализиране на човешкото поведение и какво означава да бъдеш отговорен гражданин. Изучавайки тези теми, учениците научават, че:

• Демократичните институции и ценности не просъществуват автоматично, а трябва да се ценят, поддържат и закрилят;
• Мълчанието и безразличието към страданието на другите или към нарушаването на гражданските права във всяко общество – дори и нетенденциозно—изостря проблемите; и
• Холокостът не е случайно настъпило събитие в историята—той е факт, тъй като отделни лица, организации и правителства взимат решения, с които не само узаконяват дискриминацията, но и дават възможност за предразсъдъци, омраза и в крайна сметка и за масови убийства.
• Изучаването на Холокоста помага у учениците да се развие разбиране за корените на и последиците от предразсъдъците, расизма и създаването на стереотипи във всяко общество.
• Осмислянето на тези събития, може да помогне на учениците да осъзнаят стойността на плурализма и да ги насърчи да приемат многообразието в едно плуралистично общество.
• Холокостът създава контекст за изучаване на опасностите от това да запазиш мълчание, да останеш апатичен и безразличен към подтисничеството спрямо други.
• Историята за Холокоста показва как съвременната нация може да използва технологичния напредък и бюрократична инфраструктура, за да изпълнява пагубни политики, простиращи се от социално инженерство до геноцид.
• Изучаването на тези теми помага на учениците да помислят за използването и злоупотребата с власт, както и за ролите и отговорностите на отделни лица, организации и нации, изправени пред нарушения на човешките права и/ или политики на геноцид.
• Добивайки представа за големия брой исторически, социални, религиозни, политически и икономически фактори, които съвкупно водят до Холокоста, учениците осъзнават и колко сложна е темата и как група фактори могат да доведат до разпадането на демократичните ценности. Учениците научават, че отговорност на всеки гражданин във всяко общество е да може да разпознава сигналите за опасност и да знае кога да реагира.

Методологични съображения

Преподаването на историята за Холокоста изисква от преподавателите високо ниво на способност за преценка и добро познаване на комплексния характер на тематиката. При обмислянето на подходи, които биха могли да бъдат ефикасни в преподаването като цяло, следните препоръки са силно приложими при преподаването на историята за Холокоста.

Оформете определение за термина „Холокост”

Холокостът е насърчавано от държавата систематично преследване и избиване на европейските евреи от Нацистка Германия и сътрудниците й в периода 1933 – 1945 г. Евреите са основните жертви — шест милиона от тях са убити; ромите (циганите), лицата с увреждания и поляците също са мишена за унищожение или децимация по расови, етнически или национални причини. Милиони други, сред които хомосексуалисти, Свидетели на Йехова, съветски военнопленници и политически дисиденти, също са подложени на тежки форми на подтисничество и смърт по време на нацистката тирания.

Не преподавайте и не намеквайте, че Холокостът е бил неизбежен

Само защото едно историческо събитие се е случило и е документирано в учебници и филми, не означава, че е трябвало да се случи. Това привидно очевидно понятие често се пропуска както от учениците, така и от учителите. Холокостът е факт, тъй като отделни лица, групи и нации решават да действат или бездействат. Поставянето на фокуса върху тези решения води до прозрения относно историята и човешката природа и може да помогне на учениците да развият критично мислене.

Избягвайте прости отговори на сложни въпроси

Историята на Холокоста поставя трудни въпроси за човешкото поведение и контекста, в който се взимат индивидуални решения. Внимавайте да не опростявате прекалено много. Вместо това се опитайте да представяте различните нюанси на историята. Дайте възможност на учениците да помислят за различните фактори и събития, които са допринесли за Холокоста и заради които често решенията са били трудни и несигурни.

Стремете се към точен изказ

Всяко изучаване на Холокоста е свързано с нюанси на човешкото поведение. Поради сложния характер на историята, съществува изкушението да се правят генерализации, в резултат на което да се изкривяват фактите (например, „всички концентрационни лагери са били центрове за убийства“ или „всички германци са били сътрудници“). Вместо това обаче трябва да се стремите да помогнете на учениците си да изяснят представената информация и да ги насърчите да правят разлика, например, между предразсъдък и дискриминация, сътрудници и наблюдатели, въоръжена и духовна съпротива, преки заповеди и заповеди по подразбиране, концентрационни лагери и центрове за убийства, вина и отговорност. Опитайте се да избягвате стереотипни описания. Въпреки че всички евреи са били мишена за унищожение от страна на нацистите, преживяванията им са били различни. Напомнете на учениците си, че въпреки че членовете на една група може да споделят общи преживявания и вярвания, генерализациите за тях, без използването на модифициращи или квалифициращи термини (например, „понякога,“ „обикновено,“ „в много случай, но не винаги“) създават стереотипно групово поведение и изкривяват историческите факти. На този принцип не всички германци могат да бъдат характеризиране като нацисти, а също така една нация не може да се описва с крайни или едностранчиви понятия.

Опитайте се да постигнете равновесие в перспективата, от която черпите информация за изучаване на Холокоста

Повечето ученици изпитват емпатия за жертвите на масови убийства. Не са редки обаче и случаите, в които учениците допускат, че жертвите са направили нещо, което да оправдава предприетите срещу тях действия, като по този начин хвърлят необоснована вина върху самите жертви. Една полезна техника за ангажиране на учениците в дискусия за Холокоста е да разглеждат участниците като представители на една от следните категории: жертви, извършители, спасители и наблюдатели. Разгледайте действията, мотивите и решенията на всяка група. Представете всички лица, в това число жертвите и извършителите, като човешки същества, способни на морална преценка и независимо взимане на решения. Както при всяка друга тема, учениците трябва внимателно да разграничават източниците на информация. Учениците трябва да бъдат насърчавани да преценяват защо е написан конкретен текст, кой го е написал, коя е целевата аудитория, дали има някакви пристрастия в представената информация, дали има пропуски в дискусията, дали пропуските в определени части са непреднамерени или не и как е използвана информацията, за да се тълкуват различни събития. Тъй като учените често базират изследванията си на различни източници на информация, могат да се появят различни тълкувания на историята. В резултат на това всички трактовки подлежат на аналитична оценка. Силно насърчете учениците си внимателно да проучват произхода и авторството на всички материали, особено на онези в интернет.

Избягвайте да правите сравнение на болката

Изучаването на Холокоста винаги трябва да подчертава различните политики на нацисткия режим спрямо различни групи от хора; тези разлики обаче не бива да се представят като основа за сравнение на степента на страданието на тези групи по време на Холокоста. Не бива да се прави допускането, че ужасът на едно лице, семейство или общност, унищожени от нацистите е по-голям от този, преживян от жертвите на други случаи на геноцид. Избягвайте генерализации, които предполагат изключителни характеристики, като „жертвите на Холокоста преживяват най-големите жестокости, понасяни някога от един народ в историята на човечеството.“

Не придавайте романтичен оттенък на историята

Хората, рискували живота си, за да спасят жертви на нацисткото подтисничество, са полезни, важни и силни ролеви модели за учениците. Имайки предвид, че малка част от неевреите по време на нацистката окупация помагат за спасяването на евреи, прекаленото внимание на героичните истории в един урок за Холокоста може да доведе до неточно и небалансирано представяне на историята. По подобен начин, ако учениците са изложени на най-лошите аспекти от човешката природа, така както те се проявяват в историята за Холокоста, рискувате да насърчите цинизъм у тях. Приоритет трябва да бъде точно представяне на фактите с балансирана представа за историята.

Поставете историята в контекст

Събитията около Холокоста и по-конкретно поведението на отделни лица и организации по това време, трябва да се постави в исторически контекст. Появата на Холокоста трябва да се изучава в контекста на европейската история като цяло, за да придобият учениците представа за предшестващите го събития и за обстоятелствата, които може да са допринесли за него. Освен това изучаването на Холокоста трябва да се разглежда и в контекста на епохата, така че учениците да могат да разберат обстоятелствата, които са насърчили или възпрепятствали конкретни действия или събития. Насърчете учениците си да не поставят групи хора в определени категории само на базата на преживяванията им по време на Холокоста: определянето на контекста е важно, за да не се възприемат жертвите само като жертви. Представяйки на учениците си някои от културните постижения от живота на европейските евреи през последните 2000 години, например, им помагате да балансират възприятието си спрямо евреите като жертви и по-добре да оценят травматичните последици в историята на евреите, причинени от Холокоста.

Преформулирайте статистическите данни в хора

При всяко изучаване на Холокоста броят на жертвите затруднява разбирането. Покажете, че отделни хора – семейства с баби и дядовци, родители и деца – стоят зад статистическите данни и подчертайте, че в рамките на общото представяне на историята се крие разнообразие от човешки истории и преживявания. Именно защото представят хората с различни аспекти от живота им, а не само като жертви, разказите от първо лице и мемоарите в литературата дават възможност на учениците да осмислят общите данни и да добавят отделни гласове към колективните преживявания.

Направете отговорен методологичен избор

Едно от основните притеснения на преподавателите, преподаващи историята на Холокоста, е това как да представят ужасяващи исторически изображения по разумен и подходящ начин. Материали с подробности трябва да се използват внимателно и само за постигане целите на урока. Опитайте се да подберете изображения и текстове, които не злоупотребяват с емоционалната уязвимост на учениците и които няма риск да се разглеждат като неуважителни към самите жертви. Не пропускайте предложените теми за Холокоста, само защото визуалните изображения разкриват прекалено много детайли. Използвайте и други подходи, за да разгледате материала. При изучаването на сложно човешко поведение, много преподаватели разчитат на симулации, чиято цел е да помогне на учениците да „преживеят“ непознати ситуации. Дори и когато много внимателно се подготви часа за подобна дейност, симулациите на преживявания от Холокоста не са разумни от педагогическа гледна точка. Заниманието може да ангажира вниманието на учениците, но често те забравят целта на урока и още по-лошо, остават с впечатление, че вече знаят какво означава да страдаш или дори да преживееш Холокоста. Най-добре използвайте различни първоизточници, разкази на оцелели и се въздържайте от симулации, които могат да доведат до банализиране на темата. Освен това, игрословици, кръстословици, броене на предмети, моделиране и подобни упражнения не могат да насърчат критичното мислене и анализ, а опростяват мисленето и в случая с Холокоста, банализират историята.

Как да премахнете тази реклама?