Лицата на миграцията
Миграцията е много актуален и често използван термин в днешно време. Това е така, защото не само в миналото се е наблюдавал процес на преселване на племена (Великото преселение на народите ), търсещи спасение или по-добър начин на живот. Днес същата ситуация се наблюдава и в Сирия, а нашата държава също е обект на спасение на множество сирийски бежанци.
Днес се срещат много различни мнения относно бежанците прииждащи от Близкия изток. Не всеки приема тези хора по благоприятен начин, не всеки се отнася справедливо с тях. Въпреки това всеки човек има право на собствено мнение и позиция спрямо този проблем.
Преди да съдим тези хора, че идват на наша територия и нарушават по някакъв начин спокойствието ни, трябва да се поставим на тяхно място и да се опитаме да ги разберем. Бежанците са хора, жертви на властта, които в името на оцеляването са принудени да напуснат родината си в търсене на спасение. Може би нуждата от избавление е толкова голяма, че те изоставят всичко скъпо за тях, а именно дом, семейство и родина. Домът вече не е тяхна упора и сигурност, а място, където се водат военни действия и се убиват хора. Преживяното и видяното от тях е изключително тежко, нещо, което те никога няма да забравят. Може би повечето хора не осъзнават, че бежанците всъщност са изключително смели хора, които въпреки болката по загубените си близки и разрушените си домове намират начин да продължат напред и да преодолеят страданието, защото животът е една голяма борба, в която оцеляват само силните.
Бежанците напускат родината си без да знаят къде отиват, а единствено водени от желанието и надеждата да намерят спасение и сигурност, място където да могат да построят живота си отново, да започнат от самото начало. Не е лесно да започнеш да градиш всичко наново върху останките на разбитата си душа, още повече в чужда страна, далеч от всичките си близки. Не е лесно да намериш нов смисъл в живота, нова посока и цел, която да се стремиш да постигнеш. Не е лесно да намериш капчица надежда в този голям океан от разочарование и болка. Но въпреки всичко тези хора успяват, успяват да превъзмогнат себе си и обстоятелствата.
Бежанската вълна не е рояк от хора, от които трябва да се отървем, защото сме преценили, че представляват заплаха за нас. Бежанците са хора като нас, но с разликата, че те са преживели войната и носят много по голям товар, който винаги ще стои на плещите им.
Аз смятам, че не трябва да сме толкова предобедени към емигрантите. Преди да ги съдим, трябва да се поставим на тяхно място и да се опитаме да им помогнем, да бъдем съпричастни към тях, защото никой от нас не е застрахован и не знае какво го чака утрешен ден. Всички хора сме равни и трябва да си помагаме, за да може да се съхраним и да живеем в мир и за напред.
Ина Валентинова Манафова, 9 в клас
СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“, град Разлог
Населено място: Разлог
