Лицата на миграцията
/Есе/
Вълните на миграцията са все по-големи и по-неспокойни, сякаш заливат майката Земя. Човечеството е като море, вълнува се, променя се. Хората бягат, търсят нов подслон, нов живот, ново семейство. Всичко това е породено от войната. Страх от враждебност, страх от преследване, страх от настъпващия ден…
Бежанецът бяга!
Страх от войната, която скоро ще пламне.., страх от терористи…, страх от смъртта…Бяга от бащин дом, от майчина ласка, от родна стряха. Решен е на всичко, за да намери изгубения мир в душата си. Бягат майки с невръстните си деца, мъже без семействата си, загинали без причина, бягат стари и млади. Бягат, търсят спасение, убежище, ново начало на един нов живот, различен от този на бежанци. Живот на хора с мечти за бъдещето. Всеки търси своя бряг. Пътува към него. Броди понякога по дълги и трудни пътища, за да достигне мечтите си…?
Защо се стигна до тук? Кому беше нужна? Нима има някаква основателна причина за войната?
Тежка съдба – само това могат да кажат бежанците…
Лицата на миграцията, на войната; лицата на хилядите хора, страдащи от това. Нима като се избиваме ще постигнем нещо? Светът е изпълнен с различни хора и е нормално да имат различия, но това означава ли, че това ни дава повод за война, може би без край ?
И най-потърпевши са децата; техните измъчени личица ще останат в съзнанието на всеки човек. Тези бледи и изпити от умора личица. Тях бих нарекла лицата на миграцията. Именно те са бъдещето на човечеството и именно в техните ръце е бъдещето на света. Нека всички помислим за бежанците, които всекидневно се изправят пред безброй премеждия, без да имат почти никаква вина. Просто са станали невинни жертви на войната. Нима те не заслужават живот като нашия, нима те нямат право на щастие?
Лицата на миграцията! Защо не ги попитаха как се чувстват, какво наистина искат, защо са избрали да се установят в тази страна? Просто ги прибират в полицейските управления и кой знае какви неща изживяват там…
Нима едно малко дете, тръгнало подир другите, има някаква вина за случилото му се? То просто се скита в очакване на чудо, но уви – чудото не идва; даже по-лошо, надеждата се превръща в кошмар, кошмар за всички бежанци. Нали всички искахте да дойдат в държавите ви? Сега защо ги пъдите като мръсни кучета и всеки ден отчитате с колко е нараснал броят им?
В този измъчен свят никой няма време да помисли какви са истинските лица на миграцията.
Боряна Василева Илиева, 9.б клас, СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“, град Разлог
