Лицата на миграцията
Историята на Европа съдържа много примери за миграция на хората, причинени от различни фактори. Понякога това са природни катаклизми, понякога – войни и други бедствия, предизвикани от хората.
Един от най-известните исторически примери за огромно по мащабите си преселване е така нареченото „Велико преселение на народите”. Сушата и неблагоприятните климатични условия в Азиатския континент принуждават хунските племена да потърсят по-добри условия за живот на запад. Навлизайки в Европа, те насилствено завладяват нови територии. Това варварско нашествие принуждава местните германски племена да отстъпят на хунския натиск и да напуснат земите, в които са живели до тогава. Това от своя страна предизвиква огромни размествания на всички племена, живеещи в Европа. В този период се случват много разрушения, на съществуващи кралства и държави, унищожават се ценни паметници на античната култура. В същото време, това „Велико преселение на народите” води до редица положителни последствия: унищожаване на робовладелческия строй, възникване на свободните земеделци, възприемането на римското право и латинския език като официален език.
Величествен пример за мащабно преселение е и придвижването на част от прабългарските племена към териториите на днешна България. След разпадането на Старата Велика България от нападенията на хазарите, синовете на Хан Кубрат се разделят и поемат в различни посоки по света. Една част от прабългарите, водени от Хан Аспарух, достигат и се заселват на Балканския полуостров и създават Българската държава.
Мигрирането винаги е свързано с трудности, преодоляване на много препятствия и рискове. Особено трудно е, когато това е породено от насилствени събития. Много тежко е човек да изостави родния си дом, да напусне родния край, принуден да бяга, за да спаси живота си и живота на близките си. Бягството е свързано с много несгоди, страдания, дори смърт на голяма част от преселниците. Всички ние сме чели исторически книги, гледали сме филми по тези теми, по този начин сме станали свидетели на събитията и сме се вълнували от човешките страдания.
Жесток пример в това отношение е и бягството на банялии от родното ни село Баня през месец ноември 1878 година, когато е потушено Кресненско – Разложкото въстание от турците. В историята на родния ни край е останала така наречената „Баненска буна”. Това е едно трагично събитие, свързано с битката за село Баня. Победата на турците срещу въстаниците води до нечувани жестокости, сполетели селото. Масово са избивани млади и стари, опожарявани са къщите, оборите, животните. За да се спасят от турската жестокост и отмъщение, банялии тръгват да бягат към Банско и оттам – към свободните български земи през град Горна Джумая (днешния Благоевград). Потресаващи са разказите на хора, преживели тези събития, които са преразказани в книгата, описваща историята на село Баня, написана от Атанас Ячков – „Баня – сърце и огън от България”. Хората са бягали панически, грабвайки децата си и каквото могат от покъщнината си. Всички застигнати от турците са били жестоко избивани. Възрастните, болните и трудно подвижните хора, които не са могли да избягат, са били жестоко изклани или изгорени живи в домовете им, заедно с добитъка. Бягащите от турците са гладували и студували, треперили от страх и несигурност какво да правят и къде да се крият от насилниците. Стигало се до там, че от отчаяние майки са хвърляли и изоставяли малките си дечица, за да спасят своя живот и живота на по-големите деца. Не е имало семейство, което да не е загубило мъж или жена, брат или сестра, майка или баща. Много деца са били избити пред очите на родителите им, други са починали от студ или от глад през време на преминаването им през Балкана. Бежанците банялии са се пръснали във всички посоки на свободна България. Едни от тях остават в Дупница, други заминават за различни градове – София, Радомир, Самоков, Долна баня, Рила, Добрич и къде ли още не… Към всички тези страдания се добавя мъката по изгубения роден край и родното огнище в изпепеления бащин дом, незнанието дали някога отново ще видиш любимите места, където си израсъл и живял. С месеци никой не е посмял да се влезе в изгореното село, само кучета са разнасяли човешки и животински кости, носела се е миризмата на непогребаните трупове. Цяла Европа е била потресена от нечуваните жестокости и трагедии.
За жалост, въпреки многобройните примери за човешкото страдание в процесите на насилствена миграция, тези неща продължават да се случват и до днес. Всички знаем за военните конфликти в Сирия, които се предизвикани от различни икономически, политически, религиозни и други причини. Ежедневно от новините в медиите и интернет научаваме за огромните вълни от имигранти, които търсят спасение за себе си и за семействата си чрез бягство към европейските страни. Страшни са случилите се събития, защото бягайки от насилието на войната, хората поемат огромни рискове. Много от тях намират смъртта си, много семейства се разделят без да узнаят съдбата на близките си, дали все още са живи, къде са, здрави ли са, как се чувстват. Бегълците са изложени на опасности, без подслон, понякога и без храна и вода, несигурни за бъдещето си. Понякога те са посрещани враждебно от хората, живеещи в страните, през които минават, или в които остават да търсят убежище. Затова не бива да приемаме бягащите от войната хора като натрапници, а да бъдем съпричастни. Да им помагаме с каквото можем, да сме по-добри и по-човечни в отношенията си към тях. Ще бъде прекрасно един ден войната да свърши и хората да могат да се завърнат по родните си места. Да се съберат разделените близки и роднини, да възстановят домовете си. И да могат всички отново да живеят спокойно, нормално и щастливо в любимата си Родина.
Не са малко и примерите на миграция, предизвикана от икономически фактори. Безработицата и липсата на поминък карат много хора да търсят работа и по-добро заплащане извън родината си. Всички ние имаме близки и роднини, които са мигрирали в чужбина – в различни държави в Европа, САЩ, Канада и други места. Мъчно ни е за любимите ни хора, че не можем заедно да се радваме на хубавите неща, които ни се случват, да се подкрепяме и споделяме трудните моменти. Някои от имигрантите постигат по-добър живот, чувстват се добре там, където са отишли, други пък търпят несгоди и лишения и трудно се справят. Но всички чувстват носталгията по родните места, липсват им обичаните хора, уюта на родния дом, роднинските отношения, дори традиционната ни храна.
Днес светът, в който живеем, е сложен и многообразен. С всичките си лица и последствия – добри и лоши, миграцията е неизменна и необратима част от съвременния живот на хората.
Елина Георгиева Терзиева , 9.б клас, СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“, град Разлог
