Документалните и игралните филми са много полезни начини за сдобиване на информация за дадена историческа личност или събитие. Чрез тях човек може да придобие някаква представа за това какъв е бил живота на хората в миналото, особено на тези с кралски произход. Основната разлика между двата вида филма е тази, че документалния филм документира действителността, за разлика от игралните филми с измислен сюжет. Ако човек иска да намери по-точна информация за дадено нещо от историята, най-добрият начин е да си послужи с документален филм, тъй като точно, ясно,  хронологично,  с много аргументи и доказателства описва даден момент или човек от историята. Игралните филми имат  целта да забавляват хората, което по никакъв начин не ограничава да бъдат създадени с измислен сюжет. Един игрален исторически филм се фокусира върху конкретна личност или събитие от историята и след това в него са добавени разбъркано (може и хронологично) случки, някои от които са измислени или леко променени. Същото се отнася и с героите от филма. Игралният филм дава представа за миналото, но не както документалния.

Гергана Елчинова

……………………………..

ИСТОРИЯТА, ПРЕДСТАВЕНА В ИГРАЛНИТЕ И ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ

Световната история е богатство, от което всички хора трябва да се възползват. За да стане това възможно, хората трябва да използват някакъв исторически източник, било то книга, енциклопедия или някакъв филм. В днешно време по-голяма част от обществото предпочита да се „улесни”, като просто изгледа един филм – исторически или документален. Но всъщност кой от двата типа предлага по-достоверна информация?

 Историческите игрални филми винаги са били и винаги ще бъдат символ на човешките възможности. Актьорите умеят да влязат в образите на различни персонажи, а компютърните графики да създадат с точност мястото на действието. Игралният филм „Мария Антоанета” е идеален пример за това. Фактът, че е сниман във Версай, е всъщност един голям плюс, защото по този начин успява да покаже истинският разкош на кралската резиденция и високия стандарт на живот. Но дали наистина хората са изглеждали по този начин, дали е било толкова чисто и подредено всичко и дали посрещането на Мария Антоанета наистина е било такова?  Замисляйки се, много от тези средства могат да създадат у хората грешна представа за дадено събитие. Затова, според мен, логичен отговор на поставения по-горе въпрос са документалните филми.

 В документалните филми, използвайки истински кадри от случващото се, се показват истините за събитието. И не само това. Репортерските екипи споделят видяното с очите си и дори успяват да получат нужната информация от други свидетели. В един документален филм, отразяващ тероризма в източните ислямски държави, хората добиват ясна представа за ужасът, който местните изпитват всеки ден, за жестокостта на нападателите и за разпространението на радикалния ислям.

 Документалните филми могат да дадат достоверна информация както за настоящи, така и за минали моменти. Благодарение на компютърни графики и опитни актьори, каквито се използва във филмите на „Нешанъл Джиографик”, се пресъздават важни исторически битки. Но това, което различава игралните от документалните филми, е именно фактът, че в игралните филми винаги нещата се „доукрасяват”, а в някои случаи се променя и хода на действието, за да се спечели интересът на зрителите.

В този ред на мислене, истината може да бъде намерена само в документалните филми.

Елена Джолева

………………………….

В някои от часовете по История ЗИП гледахме различни филми. Един от тях беше игрален, а другият- документален. И двата филма бяха много интересни, но и много различни. Игралният филм беше за живота на Мария Антоанета докато документалният представяше един много нашумял проблем- Ислямска Държава.

В игралните филми всичко е представено от различна гледна точка. Всичко там е представено през погледа на режисьора, а не такова каквато е в действителност. В тях се набляга на хубавата, положителна страна на нещата. Игралните филми ни дават една неясна и неправилна представа за нещата. Хората в тях са просто актьори. Те  не са преживели наистина това което искат да ни предадат като емоция. Някои игрални филми са достоверни, други- малко или много променени. Затова не трябва да им се доверяваме напълно.

От друга страна документалните филми ни представят всичко такова каквото е. Предоставят ни истината в „ целият и блясък“. Нещата показани в този тип филми наистина са били такива, наистина се случили. Героите в тези филми не са просто актьори. В много от случаите те са хора наистина преживели това, наистина усетили емоцията и цялата енергия на събитието. Обикновено документалните филми са пълни и точни, защото съдържат истински факти.

Всени един от двата жанра е интересен и интригуващ. Веки има своите положителни страни и начин да привлече вниманието на гледащия. Ако търсим точна информация е по-добре да се опрем на документалните филми.

Филмите които гледахме по История и цивилизация бяха един по-различен и по-интересен начин да проведем часовете. Лично на мен ми допадна повече филма за Мария Антоанета, защото там се показваше разкоша във Версай.

Елена Петрова

………………………

Моите впечатления и от двата типа филми са добри. Мисля, че е почти невъзможно да посоча някакви отрицателни черти, тъй като всичко опира до вкус и собствено виждане по въпроса. Определено филмите се различават и в зависимост от това с каква цел се гледат, можем да  им дадем оценка. Игралният филм е базиран на истинска история, но я представя по по-театрален и може би малко по-преувеличен начин, с цел да привлече аудиторията на всяка цена. От своя страна документалният филм представя даденото събитие точно, както се е случило, много често дори този тип филми се заснемат наживо. Те нямат за цел на всяка цена да привлекат аудитория, а по-скоро да информират, да представят истинската реалност на хората, изтъквайки нейните полож. или отриц. черти. Що се отнася до исторически събития или някаква актуална и проблемна тема, аз лично предпочитам документалните филми. Чрез тях мога да усетя какви са чувствата на хората, а и  да видя самите хора. Те са напълно реални и в тях няма никаква измама или опит за заблуда над аудиторията. Освен това в игралния филм просто наблюдаваш едно преиграване на вече случило се събитие, докато документалният филм обяснява какво е събитието, прави се оценка на случващото се от квалифицирани лица. По този начин всеки един обикновен човек ще разбере какво всъщност гледа и защо го гледа, тъй като документалните филми не служат за забавление, а представят най-често някакви проблеми, какъвто беше и филма, който гледахме в часа. Мен лично игрален филм почти никога не може да ме разчувства. Знам, че е базиран на действителен случай, но не мога да си представя истинската реалност. Документалния филм е базиран на чувствата на хората, това го прави интересен по естествен начин. Като знаем, че не актьори, а истински хора поставени в най-различни ситуации, се поставяме на тяхно място и чувствата ни започват да се бунтуват. Разбира се, всеки си има свои интереси, затова няма как да се каже, че единият тип филм е по-добър от другия. Те имат сходни черти, но са създадени с различни цели. 

Иван Влахов 
........................

Каква е разликата между възприемането на информация от игрални и документални филми?

Има много разлики между възприемането на информация от игрални и документални филми.

При игралните филми зрителят разбира за какво събитие се говори благодарение на способността на актьорите да се въплъщават в образите на всякакви личности. Човекът добива основно понятие за какво става въпрос, като наблюдава театрално изиграване на действителността. При този тип филми обаче има определена субективност, защото всеки сценарист, който създава даден филм, има своя собствена гледна точка.Човек не трябва да се доверява напълно на игралните филми, защото в повечето случаи те представят действителността по един неточен начин.

При документалните филми обаче зрителят получава изключително подробна информация, засягаща темата, за която се говори. При тях няма субективизъм. Информацията се предава подробно, анализират се целите и причините на дадена ситуация. Хората, които правят документалните филми, са журналистите. Тези хора често пъти рискуват живота си, за да съберат сведения за даден репортаж.

Най-добре би било човек да използва документалните филми като източник на информация. По този начин той няма да бъде подведен от евентуално преувеличаване на фактите, което доста често се среща в игралните филми, и ще разполага с вече доказано знание.

Магдалина Кьосева
………………………..

Разликата когато извличаме информацията от игралните и документалните филми е голяма. В игралните филми информацията или може да бъде спестена или да бъде преувеличена и зрителите не винаги остават с вярна информация. Игралните филми може да са направени по действителен случай, но все пак част от информацията, част от случките/действията или са променени или спестени. До колкото в документалните филми, информацията по принцип би трябвало да бъде достоверна и с никакви или пони минимални промени. В част от документалните филми биват включени репортери, свидетели или участници в дадено събитие. По този начин режисьорите осигуряват по-достоверна и актуална информация на зрителите. Честно казано, аз лично предпочитам игралните филми пред документалните. Игралните филми лично мен ме грабват повече, някак си привличат повече вниманието ми от документалните. Филми в които нещата са представени по по-интересен начин за зрителите, добавени са допълнителни ефекти или пък представени по по-съвременен начин. Разбира се има и моменти в които предпочитам документалните филми просто защото темата за която се отнася ми е интересна или в игралния филм нещата са доста преувеличени, няма никаква информация и т.н. . Но всеки с предпочитанията си.

Мария Лечова

………………….

В рамките на два часа по История ЗИП гледахме два различни филма. Единият беше игрален филм за Мария Антоанета и Френския абсолютизъм, а другият- документален, свързан с групировката „Ислямска държава“. Не мога категорично за заявя кой филм ми беше по- интересен, но забелязах някои основни разлики. Например филмът за Мария Антоанета, като игрален филм, беше по- развлекателен. Той като че ли представяше тогавашната действителност по малко по- различен и субективен начин. Режисьорът е имал свое собствено виждане и го е представил във филма. Въпреки това ние успяхме да добием представа за събитията случили се по времето на Френския абсолютизъм. От друга страна филмът за „Ислямска държава“ беше както интересен, така и малко плашещ. В него действителността беше документирана такава, каквато е.  Този филм се базираше на точни факти и въпреки всичко беше наситен с много емоции. Чрез интервютата със свидетели, ние добихме ясна представа за това, през което са преминали и как са се чувствали. Това прави целия филм по- достоверен. Другото нещо, което ми направи впечатление е журналистът трябва да бъде опитен и умен. Неговият живот може да бъде заплашен и той трябва да знае как да се предпази.

Като цяло тези два урока много ми харесаха и бих искала за в бъдеще да имаме още такива.

Мартина Дръдалова

…………………..

Игралният и документалният филм са два различни жанра. Документалният е толкова стар, колкото и киното. Първият филм в историята е документален. Основната разлика между игралния и документалния филм е че целта на документалния е да представя реални събития, за разлика от игралния, който е базиран на измислен сюжет. Документалният филм работи повече с факти и години, представя причините, довели до някакво събитие, прави изводи и не допуска двусмислици. Целта на режисьора е ясното предаване на случките в тяхната последователност. Филмът ,,Ислямска държава“ е документален – посочени са ясни факти, борави с терминология, включени са интервюта, които подсилват достоверността. До голяма степен създаването на такъв филм крие рискове за журналиста. В случая журналистката трябва да прекара достатъчно време, заедно със сирийците, за да може да формулира точни изводи и да прави ясни факти за живота там. В документалните филми не трябва да се допускат грешки относно дати, събития, места. Направата на един такъв документален филм крие повече рискове не само на журналиста, но и на режисьора. Такъв един филм трябва да представя реалността такава, каквато е, което до известна степен крие  опасности, ако едната страна, засегната във филма ( в случая сирийците) не смята реалността по този начин и не възприема себе си за такава, каквато е представена. Режисьорът трябва да бъде много внимателен.

Игралният филм обаче дава възможност на зрителя сам да интерпретира сюжета. В такъв филм няма толкова факти и години, а се представя живота, средата, в която са живеели хората в даден период от историята. Например във филма „ Мария Антоанета‘‘ се представя живота във Версай, идването на кралицата във Франция, ситуацията, в която се намира Франция по това време. Филмът описва и разказва за обичаите, свързани с живота там, прави психологически преглед на героите, но зрителят сам достига до изводи. Филмът ,,Мария Антоанета‘‘, който е игрален, акцентира на разкоша във Версай, на различния живот за разлика от истинската френска действителност, борбата, която Мария Антоанета води със себе си, стремежите й да бъде безупречна майка и съпруга. Филмът описва ясната картина във Франция заедно с човека – мисленето му, вътрешния свят на човека, борбата му за достоен живот. Главната героиня Мария Антоанета е представена първоначално като млада девойка, стремяща се към забавление и безгрижие. Филмът проследява нейната метаморфоза. Тя се превръща в майка, посвещава живота на децата си, започва да не обръща толкова внимание на великолепните рокли и шапки. Осмисля живота и си дава отговор на много неща. Започва да чете книги- Жан Жак Русо, иска да бъде по-близо до природата. Зрителят е оставен сам да наблюдава детайлите и сам да стига до заключения. Като цяло игралният филм е плод на въображението на режисьора, негова интерпретация.

За мен както игралния, който гледахме ,,Мария Антоанета“, така и документалния – ,, Ислямска държава‘‘ бяха интересни, но може би по-завладявящ за мен беше ,, Мария Антоанета‘‘, а по – стресиращ – ,,Ислямска държава“, защото представя реални факти и събития.

Павлина Джупанова