„Колкото по-често черпиш от кладенеца на вдъхновението, толкова по-пълен става. „
Чарлз де Линт
За отбелязване Деня на народните будители клуб „Памет“ проведе интервю с двама изключително креативни и умни млади хора – Гергана Попова и Ивайло Стоянчев.
Какво ги свързва, какво показват те?
Страстта към красивото, развиване на заложбите им и уменията, и естествено интересът им да бъдат различни при представяне на проекти и задания в училище.
Младият автор Гергана Попова разказва за себе си:
Казвам се Гергана Борисова Попова. Живея в град Добринище и в момента съм в 11 клас в Разложката гимназия СУ ”Братя Петър и Иван Каназиреви”. Имам малко по-различна гледка точка за думата “хоби”. Хобито не е само това, което умееш да правиш добре, то също е и това, което те кара да си щастлив. Аз обичам да карам ски, да спортувам да изпитвам себе си в дадени ситуции, но това са моите умения, а това, правещо ме истински щастлива, е четенето на интересна и смислена книга, времето, прекарано със семейството и с любимите хора. Друго мое много любимо хоби е и писането на есета, съчинения, кратки текстове на различни теми. Никога не съм мислила, че мога да опиша това, което се върти в главата ми.
Един ден обаче се появи конкурс в училище за есе на тема “Чакам те, защото обичам чудесата”, организирано по случай празника на Петричката гимназия “Пейо Яворов”. Реших да се включа тъй като вече имах подготвено есе на подобна тема. Не вярвах, че ще бъде харесано до толкова, че да спечеля. Неочаквано седмица по-късно ми се обадиха да ми кажат, че есето ми печели първо място. Вдъхновението да продължа да пиша получих след като разговарях с директорката на Петричката гимназия. Нейните думи бяха, че такъв талант не трябва да бъде захвърлен на вятъра и трябва да продължа да работя с всички сили над него. Писането за мен е начин да изразя това, което мисля и чувствам. Когато имам някаква идея просто взимам химикалката и записвам всичко,което ми идва на ум, дори да няма смисъл, но за мен то винаги има. Обичам да размишлявам над живота, дори малко да фантазирам и да си измислям, но там, където го правя, няма никой друг освен аз, белият лист и химикалката. Писането ме кара да се чувствам спокойна, да игнорирам всяко заобикалящо ме зло. Когато пиша съм в свои води, тогава съм АЗ.
Творбите на Гергана:
– Той
– Чакам те
Интервю с Ивайло Стоянчев, ученик от 10“а“ клас
Кратко представяне:
Казвам се Ивайло Стоянчев, от с. Бачево, община Разлог. Ученик съм в 10а клас в СУ “Братя Каназиреви”, град Разлог. Ученик съм в Разложката гимназия вече 3 години. Моето хоби са преходите в планината и народните танци.
Участваш ли в различни конкурси, олимпиади, състезания и печелил ли си, имал ли си награди и постижения?
Истина е, че ежедневието на нас учениците е доста натоварено, но се старая да обръщам внимание на конкурсите и състезанията в сферите, които ме вълнуват. Следя, до колкото е възможно, какви са новите неща и се старая да участвам, ако имам възможност. А за награди и постижения…. Имам няколко награди от олимпиади, две първи места на Spelling Bee, но най-любими са ми наградите от Линвистичното кенгуру.
Защо смяташ, че историята е важна?
За мен историята е важна, защото тя е единствената ни пряка връзка с миналото, опита и живота на нашите предци. Клише е да кажа, че народ без история няма, но е така.
Как успяваш да си винаги оригинален и креативен в проектите си? Кое те вдъхновява?
Креативността си отдавам на това че обичам да работя с хартия и да правя оригами и други нейни производни. Оригиналността може би ми е вродена, защото баба ми е била декоратор в продължение на 23 години и за този период няма две еднакви витрини. А вдъхновението… То си идва отвътре. Понякога, когато чуеш дадена тема не ти идва нищо на ум, но друг път идеите идват една след друга или в моя случай – накуп.
Сподели своята формула за успех на съучениците си и по-малките, за да вземат добрия пример.
Колкото и странно да звучи формулата е: ТРУД+ПОСТОЯНСТВО=УСПЕХ
Кратка и проста е, но всеки има право да я интерпретира през своя поглед.
