Месечен архив: януари 2018

Блюма Зайгарник (1901-1988) Курт Левин споделя на Блюма Зайгарник, че е забелязал как сервитьорите помнят повече подробности за поръчки, които все още не са платени, отколкото за вече приключените. Това насочва Зайгарник към въпроса дали незавършените задачи имат специален статут … Има още →

Доналд Хеб (1904-1985) Хеб твърди, че нервните клетки се свързват, когато са едновременно и многократно активирани; синапсите, или връзките, които ги свързват, укрепват. Преживяване, което се повтаря, води до образуване на „клетъчен ансамбъл“ или група от свързани неврони в мозъка … Има още →

Джеръм Брунър (1915) Нуждите и мотивациите повлияват възприятието ни, Брунър стигнал до заключението, че виждаме, каквото имаме нужда да видим. Брунър изследва когнитивното развитие, като премества акцента от конструиране на смисъла към преработка на информацията: начинът, по който се придобиват … Има още →

Леон Фестингър (1919 – 1989) Хората непрестанно се стремят да подредят своя свят, а ключовата част от този ред е последователността. За да постигнат това, те развиват рутина и навици. Когато тази рутина се наруши , хората изпитват безпокойствие. Същото … Има още →

Аарън Бек (1921) Например пациент, на когото са предложили повишение в работата, може да помисли отрицателно: „Ще ми е трудно и няма да се справя“ – едно възприемане на ситуацията, което води до тревожност и нещастие. По-рационалният начин да се … Има още →

Роджър Н. Шепърд (1929) Начините, по които умът използва информацията, събрана от външния свят, винаги е занимавал философите и психолозите. Как се използва информацията, която сетивата ни подават? Шепърд предлага нова теория за начина, по който мозъкът обработва „сензорните данни“. … Има още →

Даниел Канеман (1934) Вземане на решения в състояние на несигурност. Установява се несъстоятелността на всеобщото мнение, че хората вземат решение въз основа на статистически данни за вероятните събития. Оказва се, че ние решаваме проблемите, използвайки специфични примери или малки модели, … Има още →

Гордън Бауър (1932) Бауър отбелязва, че емоцията оказва влияние върху паметта. Той провежда изследвания, в които хора учат думи, когато са в различно настроение и по-късно трябва да си ги припомнят отново във вариращи емоционални състояния. По този начин открива … Има още →

Пол Екман (1934) Лицевото изражение е универсален резултат от човешката еволюция. Екман предлага списък от шест основни емоции – гняв, отвращение, страх, щастие, тъга и изненада – и поради това , че се откриват навсякъде по света, смята, че те … Има още →

Михали Чиксентмихали (1934) Добрият джаз музикант почти преминава в състояние на транс, докато свири. Погълнат от „екстаза“ на потока, той напълно потъва в музиката и своето изпълнение. Това е усещането, докато си зает с нещо, което вършиш добре и ти … Има още →