Леон Фестингър (1919 – 1989)
Хората непрестанно се стремят да подредят своя свят, а ключовата част от този ред е последователността. За да постигнат това, те развиват рутина и навици. Когато тази рутина се наруши , хората изпитват безпокойствие. Същото важи и за обичайните модели на мислене или убеждения. Ако едно силно затвърдено убеждение срещне противоречащи доказателства, това създава некомфортно вътрешно несъответствие. Това се нарича „когнитивен дисонанс“. Единственият начин да се преодолее този дискомфорт е да се постигне съответствие между убеждението и доказателствата.
Прочитайки един репортаж в местен вестник през 1945 г., той вижда възможност да изучи реакцията на точно такъв когнитивен дисонанс. Материалът е за някаква секта, която получава съобщения от извънземни, че ще настъпи потоп на 21 декември и само вярващите ще се спасят. Фестингър и няколко негови колеги се свързали със сектата, взели интервюта преди предопределената апокалиптична дата и после още веднъж – след като предсказаното събитие не се сбъднало.
Изследването на тази група, известно днес като „изследване Оук Парк“, е описано от Фестингър в „Когато пророчеството не се сбъдна“. Изложението описва реакцията на членовете на сектата. Вместо да се откажат от убежденията си след неосъщественото предсказание и последвалия когнитивен дисонанс, сектантите продължили да твърдят, че светът е пощаден благодарение на тяхната сила.
Фестингър очаквал това – приемането на противоречащо доказателство би извикало още по-голям когнитивен дисонанс между миналите убеждения и сегашното отричане. Ефектът се утежнява, ако в първоначалното убеждение е било инвестирано много /репутация, пари, труд/.
Фестингър заключава, че когнитивния дисонанс /или поне избягването му/ още повече намалява вероятността един убеден човек да промени мнението си, ако е изправен пред противоречие. Той не се подава на доказателства и рационални аргументи. Както обяснява Фестингър: „Кажи му, че не си съгласен, и той обръща гръб. Покажи му факти или числа, и той поставя под въпрос твоите източници. Позови се на логиката и той отказва да види твоята гледна точка.“
- Ако имаме твърди убеждения, в които да се разколебаем от доказателства за противното …
- … ние се озоваваме в некомфортно състояние на „кгнитивен дисонанс“.
- Ако приемем противоречието, това води до още по-голяма несъвместимост между нашите минали и настоящи убеждения.
- Вместо това можем да открием начин да комбинираме новите доказателства с нашите убеждения.
- Убеденият човек трудно може да се промени.
