Роджър Н. Шепърд (1929)
Начините, по които умът използва информацията, събрана от външния свят, винаги е занимавал философите и психолозите. Как се използва информацията, която сетивата ни подават? Шепърд предлага нова теория за начина, по който мозъкът обработва „сензорните данни“.
Шепърд твърди, че мозъкът не само обработва сетивните данни, но също така вади от тях заключения, базиращи се на вътрешен модел на физическия свят, в който се визуализират предметите в три измерения. При експеримента, доказващ това, участниците са помолени да отговорят дали две маси – всяка нарисувана от различен ъгъл – са еднакви. Това е доказателство, че имаме способността да извършваме „мислена ротация“, или както казва Шепърд: да завъртим наум една от масите, за да ги сравним. Той използва серия от оптични /и звукови/ илюзии, за да демонстрира, че мозъците интерпретират сензорните данни като използват едновременно знания за външния свят и мислена визуализация. Възприятието е „направлявана отвън халюцинация“ и описва мечтите и халюцинациите като „стимулирано отвътре възприятие“.
