Доналд Хеб (1904-1985)
Хеб твърди, че нервните клетки се свързват, когато са едновременно и многократно активирани; синапсите, или връзките, които ги свързват, укрепват. Преживяване, което се повтаря, води до образуване на „клетъчен ансамбъл“ или група от свързани неврони в мозъка – теория, по-често обобщавана с израза „клетки, които заедно се възпламеняват, се съединяват“. По същия начин отделни клетъчни ансамбли също могат да се свържат и образуват „фазова поредица“, която възприемаме като процес на мислене.
Хеб открива, че този процес на свързване е особено забележим при детското научаване, когато се формират нови клетъчни ансамбли и фазови поредици. Той дава пример с бебе, което чува стъпки и това стимулира определен брой неврони в мозъка му. Ако преживяването се повтаря, се образува клетъчен ансамбъл. В последствие, „когато бебето чуе стъпки … се възбужда ансамбъл. Докато този ансамбъл е още активен, то вижда лице и усеща ръце, които го вдигат и това възбужда други ансамбли – така „ансамбълът на стъпките“ се свързва с „ансамбъла на лицето“ и с „ансамбъла на повдигащите ръце“. След като това се е случило, достатъчно е бебето да чуе само стъпки, за да се възбудят и трите ансамбъла. При възрастните, обаче, научаването по-скоро включва пренареждане на съществуващи клетъчни ансамбли и фазови поредици, не толкова образуване на нови ансамбли.
