– С какво се занимаваш?
– Аз съм уличен продавач.
– Я, колко интересно! И по колко върви една улица напоследък?
– Върви ли търговията, Жак?
– О, да! Имам клиентела, която расте всеки ден…
– А, какво продаваш?
– Дрехи за деца.
Аптекар към малко момиченце:
– Ето лекарството за баща ти. Преди да му го дадеш, го раздрусай добре!
– Не мога, чичко, баща ми тежи сто килограма!
– Госпожо, искам да си купя лекарство, от което да ми поникне коса.
– Нямате никакви проблеми! Какъв цвят коса желаете, господине?
Жена влиза в магазин за месо. Оглежда каймата и пита:
– Добър ден, каймата прясна ли е?
– Е как, сутринта още лаеше…
– Колко искате за това куче?
– Сто.
– А за това, по-малкото?
– Двеста.
– А за онова, най-мъничкото?
– Триста.
– Добре, а ако не искам да купя нищо, колко ще ми струва?
– Два хот-дога, моля. Единият с горчица, другият без.
– Кой от двата да е с горчица?
В бижутерски магазин:
– Колко струва тази огърлица?
– Сто хиляди.
– Ау… кошмар. А онази гривна?
– Два кошмара.
На пазар търговец пита:
– Как вървят прасетата?
– Със зурлата напред. – отговаря селянинът продавач.
Влиза човек в магазина:
– Килограм маслини.
Продавача:
– Да ви ги пакетирам ли?
– Не. Ще си ги търкалям до вкъщи!
