Военни

Старшина минава медицинска комисия. При очния:
– Затворете лявото око. Коя е буквата?
Старшината мълчи.
– Затворете дясното око. Коя е буквата?
Старшината мълчи.
– Какво, съвсем нищо ли не виждате?
– Не, виждам си отлично – просто съм забравил как се казваха…

 

Войник праща от казармата колет на баба си. Вътре има граната и бележка:
– Бабо, ако дръпнеш това кръглото телче дето стърчи, ще получа три дена отпуска.

 

– Редник Иванов, можете ли да плувате?
– Тъй вярно, господин старшина!
– Къде се научихте?
– Във водата, господин старшина!

 

Старшината пита:
– Редник, бръснахте ли се днес?
– Тъй вярно!
– Следващия път стойте по-близо до бръснача!

 

– Господин сержант, редник Петров скочи без парашут!
– Как, пак ли?!

 

Старшината Гърдю съветва войниците:
– Който е тъп и не помни – да си записва като мен!

 

Реклама за професионални войници:
"Влезте в армията!
Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!".

 

– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.

 

Старшина обяснява на новобранците:
– В армията войникът е зает по 25 часа на ден!
– Ама господин старшина, в денононощието има само 24 часа…
– Нищо не разбирате вие. Войникът сутрин става един час преди началото на денонощието!

 

Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев:
– Какво стана докато ме нямаше, редник?
– Нищо, генерале…
– Сигурен ли си?!
– Ами… само едно куче умря…
– Какво куче?
– Дето яде от червата…
– Какви черва?
– Тези на коня…
– Какъв кон?
– Дето умря докато теглеше каруцата…
– Каква каруца?
– Тази с водата…
– Каква вода?
– Тази с която гасихме пожара…
– Къде пожар?
– Ами…полка…
– Какво? Как?
– Ами от фаса на Любо…
– Ама Любо не пуши…?
– Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…