Всичко започна ето така…

В този материал възнамерявам да опиша произхода на вицовете, като ми беше изключително интересно да “рисърчна” и открия данни за развитието им през годините. Има много и различни източници, като информацията се различава в много от тях поради вече споменатата несигурност по отношение точното време и местоположението на тяхното възникване.

Забавни историйки и клиширани фрази хората са си разказвали около 4 хил. години преди Христа, но според историците шегите и смехориите, максимално приближаващи се по структура и цялостен вид до съвременните вицове, са произлезли едва през 1200 год. пр. н. е. в Гърция, като за техен родоначалник се посочва Паламед, който учудващо неочаквано успял да надхитри стратегически превъзхождащия го по брой войни Одисей точно преди Троянската война.

Около 350 година преди Христа е бил формиран първият комедиен клуб, наречен “Трупата на шестдесетте”, която често се събирала в храма на Херакъл и всеки член разказвал новоизмислените/ научени мъдрости, вицове или шеги (по този начин комиците обменяли опит с останалите си колеги, за да обогатят своя собствен) . Интересно ми е как са назовавали вицовете, откъде произлиза думата “joke”, скоро най-вероятно ще потърся точното й значение и съставни част, най вероятно е взета от латински.

10 г. пр. Христа – римският известен драматург Плавт интродуцирал идеята си за бележници/ тетрадки (най-общо казано специално тематизирани книги) , в които хората можели да събират вицове и смешки/ подигравателни закачки и т. н. от различни творци, като въпросните нямали авторство и никой не претендирал за такова съответно, тъй като интересното било самото разпространение на забавните истории, техните автори се радвали на възможността да докажат остроумието си дори чрез анонимното му споделяне. Интересът на хората бил голям, което и всъщност е главната причина за бързото развитие на школите и комедийните групи, а освен това се превърнал в главен стимул и предпоставка за стремежа към този тип творчество независимо от безвъзмезния му в материално отношение характер.

5 век от н. е. – написана била книгата”Филогелос” (“Philogelos”) , което преведено от древногръцки означава “смехолюб” (ударението на думата пада върху втората сричка – “филОгелос”) . Книжката съдържа 264 “вица“, като някои се повтарят леко модифицирани, което и предполага наличието на два тома независимо от липсата на тяхното ясно разграничаване.

6-7-и век от н. е. – прословутата вече книга “Филогелос” неочаквано изчезва и съответно с нея си отива голяма част от хумора на цяла Западна Европа. Въпреки всичко обаче, навикът да се разказват вицове се запазва чрез предаващи се от уста на уста истории между пастири и овчари в Ислямската култура и по-късно съответно тази традиция си проправя път към ожните средиземноморски държави.

1300 г. от н.е. – вицът се преражда и общо взето развитието му започва “на чисто” по време на Ренесанса (възобновяването на традицията става първоначално в Италия, смятаща се и за родината на движението, като впоследствие се разпространява и по другите държави на континента) .

1452 година – италианският хуманист Поджо Брачолини издава впоследствие станала неговата най-известна книга “Liber Facetiarum” или “Facetia” – “Фацетия”. Колекцията от вицове, която книгата съдържа, наброява около 273 хумористични анекдота, вицове, шеги, закачки, подигравателни намеци, игрословици и “bons mots” (не успях да намеря точното значение на последното словосъчетание) – събирани по време на неговите пътешествия из Европа. Това е първата публикувана на континента книга от този тип и съответно интересът към нея е голям, като прави авторът й известен не само в родината си, но и в цяла Европа.