 |
 |
… че и ний сме дали нещо на
|
Европа, земя с древна култура, люлка на много цивилизации, рождена майка на велики умове на човечеството! Тук се намира и нашата земя – България. Когато на пролет всичко се раззелени, тази земя празнува своя най–голям празник – 24 май.
Този ден не е празник на пролетното събуждане на природата, а празник на буквите, на славянската писменост, на българската книга, на народната просвета и култура.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.
В далечната 863 година, само век и половина след създаването на Първата Българска Държава, към Великоморавия тръгват светите братя Кирил и Методий . Те отиват там като пратеници на византийския император, но изпълняват своята мисия като истински славяни. За целта създават славянската азбука и превеждат най-потребните църковни книги. Това е кулминационният момент в живота и дейността на Философа. Заедно с брат си Методий, той заминава във Великоморавия, за да изпълни делото си – разпространението и утвърждаването на славянската писменост. Още в началото на своята дейност братята се сблъскват с политически и религиозни интереси, които не приемат новата славянска писменост. Започва борба срещу противниците на славянската култура. С апостолска жар Кирил и Методий и техните последователи защитават правото на всеки народ да изгражда собствена култура. В спора с триезичниците, Философът се изправя срещу една теория, която слага бариера пред развитието на народите и издига една нова идея за правото на всеки народ да създава култура на свой собствен език. Идеите на Кирил и Методий са светъл лъч за тогавашното време, когато хората са започнали да търсят правото си за свободно развитие.
Езикът на Кирило-Методиевите книги става четвърти културен език в христианския свят. Наред с латинския, гръцкия и еврейския зазвучава и славянският език.
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа от българския цар Борис I.
„ Гребете, братя, към България!” – са последните думи на Методий към учениците. И те отиват и създават първите книжовни центрове: в Плиска, Преслав и Охрид. Трескаво заработва цяла група от писатели: Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и самият български владетел Симеон. Започва „Златният век” на България. Български книги, със златни и сребърни обкови са изпращани към славянските земи. България се превръща в първата европейска държава, приела говоримия език за официален, която дълго време играе ролята на водещ културен и книжовен център за останалите славянски народи. Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи като монголци, казахи, таджики, киргизи – общо над 200 милиона души по света. От 1-ви януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.
24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е празникът, който се чества от най-дълго време в историята ни – вече 164 години.
24 май – най-българският празник!
