Как тревожно е да си Жена…
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Саможертва е да си Жена!
Българите почитат обичая „Баба Марта“, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция – най-вероятно езически. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година. На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
На този ден над изстрадалата ни земя, напоявана столетия с кръвта на хиляди борци, изгря слънчевата ласка на свободата. На този ден човечеството поздрави непокорна България, въззела се от руините на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с първия полъх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятър, с чистата белота на малкото кокиче, със слънчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичите криле.
Пет века под звъна на веригите България носи черна рана. Пет века в хляба черен горчи сълзата на вдовицата, пролята вместо бучка сол в нощвите. Пет века „жените плачат, пищят децата“…, но нещо ново се заражда, „сладко и опасно“.
Всяка година 3-ти март идва с името на един българин, който се издигна над черното бесило и тръгна силен над ранената синева на българското небе през вековете към нас и към нашето време. Идва с песента на един юначен мъж, който посрещна с вдигнато чело куршума на Вола, а гласът му остана да звучи като камбана, разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвърковатата чета на Бенковски. Идва със спомена за Батак, загребал от родната пръст своята сила и станал на една легенда знак.
Всяка година 3-ти март идва с дълбоката ни признателност към доблестните северни воини, дошли да умрат заради България.
Руско-турската война сложи победоносен край на вековната борба на поробения ни народ. В тази борба народът ни прояви чудеса на храброст и героизъм, понесе неизброими страдания и с нейния връх – Априлското въстание заяви, че близо е времето вече – „Българинът не ще бъде роб, а свободен“
За всички поколения българи като чудна легенда ще останат да живеят бойните подвизи извършени по време на великия освободителен поход – от стръмния бряг на Дунав при Свищов, през долината на смъртта при Плевен, та чак до гордите канари на Шипка.
Шипка! Тук всичко е безсмъртие. И пръстта, и тревите, и въздухът…
На 3-ти март ние прелистваме страниците на Руско-турската война, крачим с прославените руски пълководци Гурко, Столетов, Тотлебен по суровите зимни пътища на Балкана. Пред нашия взор са опълченците,които отбиват на Орлово гнездо яростните атаки на многобройните противници, героите като Калитин, които с гърдите си защитават Самарското знаме в лютите боеве при Стара Загора.
До нас достига незаглъхналото ехо от величавите боеве, в които се изкова едно справедливо дело, започнато от легендарните хайдути и завършено от Раковски и Каравелов, Левски и Ботев.
На 3-ти март се свеждат знамената на българската бойна слава.Над стихналите площади прозвучават скъпите имена на Скобелев, Радецки, на 200-те хиляди руски войници и хилядите български опълченци “венчили Бьлгария с лаврови венци” и обагрили с кръвта си земята ни. И цял народ свежда глава в едноминутно мълчание като чува думите на поета: „Българио, за тебе те умряха„.
И всеки българин ще носи в сърцето си винаги скътания спомен за суровите войни и за своите деди, които ни дариха най-скъпото богатство – Свободата.
Да сме свободни в своята Родина, да слушаме как пее стария Балкан и винаги над нас да грее синьо и ясно небето на България!
На 6-ти януари празнуваме един от големите християнски празници – Йордановден. Според религиозните вярвания на този ден Исус Христос е покръстен в река Йордан от Йоан Кръстител. По традиция на Богоявление кръста се хвърля в ледените води на река или друг водоем и младите мъже се втурват да го хванат. Мъжът, който улови кръста ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Според народните предания от незапомнена древност (още преди Христа), българите празнуват на този ден т.н. Водици или Водокръщи. Смята се, че нощта преди Йордановден е магическа и на този ден се прави т.н. „Мълчана вода“ за сбъдване на желанията. Според вярванията в тази „магическа“ нощ водата се свързва с Бог и сбъдва желанията. На 6-ти януари са т.н. Мъжки водици. Мъжете се къпят в ледената вода за здраве и мъжка сила. Ритуала с хвърлянето на кръста е предхристиянски обичай, който символизира връщането на животворното начало на водата. И НЕКА РЕЧЕНОТО ДА БЪДЕ СТОРЕНО – с това пожелание честитим празника на всички именици: Йордан, Йордана, Йорданкa, Данчо, Данче, Данка, Найден, Теодосий, Бистра, Богдан, Богдана, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна.
ЧНГ
Ръководството на Професионална гимназия по икономика и туризъм, гр. Вършец уведомява всички свои ученици, техните родители и персонала на училището, че първият учебен ден на новата 2015/2016 учебна година започва в 9:00 часа на 15 септември (вторник).
И тази година в нашия красив град се провежда празникът на курорта, минералната вода и Балкана. На всички млади хора във Вършец пожелаваме незабравими празнични дни, много настроение, радост, веселие и приятни емоции вдъхновени от летните слънчеви лъчи, чистия планински въздух и животворните води.1 август /събота/
11.00 ч. Пет години „Райски водопад”
място: Местността „Райски водопад” /над „Иванчова поляна”/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Крадци на ядки” (анимация), САЩ, Канада, и др. , 2014 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
2 август /неделя/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Джокер” – научна фантастика, комедия, Индия, 2012 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
3 август /понеделник/
11.00 ч. Откриване на изложба от пленер по живопис „165 години курорт Вършец”
място: Градската художествена галерия
18.00 ч. Турнир по футбол
място: Футболното игрище в парка
21.00 ч. Фолклорна вечер – Концерт на Севдалина и Валентин Спасови и танцов ансамбъл
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
4 август /вторник/
10.00 Турнир по тенис на маса
място: пред сградата на ОДК
17.00 ч. Турнир по волейбол
място: Волейболното игрище в парка
18.00 ч. Турнир по футбол
място: Футболното игрище в парка
20.30 ч. Вечер на комиците и талантите:
– Комедийно скеч шоу „Аламинут” – с актьорите Робин Кафалиев, Йордан Господинов (Дачко) и Атанас Бончев (Наката)
– Концерт на Радо Михов – финалист от шоуто „България търси талант 2015” и рок група „SLAFF”
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
5 август /сряда/
10.00 ч. Състезание за деца по майсторско управление на велосипеди
място: Слънчевата градина
17.00 ч. Турнир по волейбол
място: Волейболното игрище в парка
18.00 ч. Турнир по футбол
място: Футболното игрище в парка
19.00 ч. Театрална постановка „Английски прозорец” от Рей Куни на театрална формация „Медека” – гр. Вършец
място: читалище „Христо Ботев 1900”
20.30 ч. Вечер на класиката – Концерт на трио „Сопрано”, със специалното участие на КСТ „Огоста денс”
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
6 август /четвъртък/
10.00 ч. Рисунка на асфалт
място: Паркинга пред община Вършец
17.00 ч. Турнир по волейбол – финал
място: Волейболното игрище в парка
18.00 ч. Турнир по футбол – полуфинал
място: Футболното игрище в парка
20.30 ч. Вечер на рока – Концерт на рок група „GLOCK”
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
7 август /петък/
10.00 ч. Откриване на изложба „165 години курорт Вършец”
място: Общинска музейна сбирка
20.30 ч. Тържествена церемония по повод Празника на курорта, минералната вода и Балкана Вършец – 2015
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
– Празнична заря
– Концерт на Васил Найденов
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
8 август /събота/
10.00 ч. Детско шоу
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
11.00 ч. Алея на занаятите
място: Алеята с чинарите
18.00 ч. Финал футбол
място: Футболно игрище в парка
20.30 ч. Вечер на сръбската музика – концерт на Неда Украден
място: Естрадата пред читалище „Христо Ботев 1900”
9 август /неделя/
10.00 ч. „Балкана пее” – надпяване на фолклорни състави
място: Местността „Иванчова поляна”
20.30 ч. Нестинари
място: Местността „Иванчова поляна”
14 август /петък/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Епохата на животните” – анимация, Германия, 2010 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
15 август /събота/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Твърде лично 3” – екшън, трилър, криминален, Франция, 2015 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
19 август /сряда/
19.30 ч. Театрална постановка„ Английски прозорец” от Рей Куни на театрална формация „Медека” – гр. Вършец
място: читалище „Христо Ботев 1900”
21 август /петък/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Пчеличката Мая” – анимация, Австралия, Германия, 2014 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
22 август /събота/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Тримата мускетари” – екшън, приключенски, романтичен, САЩ, Германия, 2011 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
25 август /вторник/
19.30 ч. Театрална постановка „Анна Бижуто” от Марк Камолети на театрална формация „Медека” – гр. Вършец
място: читалище „Христо Ботев 1900”
28 август /петък/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Астерикс и имението на боговете” – анимация, Франция, 2014 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
29 август /събота/
21.00 ч. Лятно кино-прожекция на филма: „Step up 4 – революция” – САЩ, 2012 г.
място: Летния амфитеатър в парка (вход свободен)
 |
 |
… че и ний сме дали нещо на
|
Европа, земя с древна култура, люлка на много цивилизации, рождена майка на велики умове на човечеството! Тук се намира и нашата земя – България. Когато на пролет всичко се раззелени, тази земя празнува своя най–голям празник – 24 май.
Този ден не е празник на пролетното събуждане на природата, а празник на буквите, на славянската писменост, на българската книга, на народната просвета и култура.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.
В далечната 863 година, само век и половина след създаването на Първата Българска Държава, към Великоморавия тръгват светите братя Кирил и Методий . Те отиват там като пратеници на византийския император, но изпълняват своята мисия като истински славяни. За целта създават славянската азбука и превеждат най-потребните църковни книги. Това е кулминационният момент в живота и дейността на Философа. Заедно с брат си Методий, той заминава във Великоморавия, за да изпълни делото си – разпространението и утвърждаването на славянската писменост. Още в началото на своята дейност братята се сблъскват с политически и религиозни интереси, които не приемат новата славянска писменост. Започва борба срещу противниците на славянската култура. С апостолска жар Кирил и Методий и техните последователи защитават правото на всеки народ да изгражда собствена култура. В спора с триезичниците, Философът се изправя срещу една теория, която слага бариера пред развитието на народите и издига една нова идея за правото на всеки народ да създава култура на свой собствен език. Идеите на Кирил и Методий са светъл лъч за тогавашното време, когато хората са започнали да търсят правото си за свободно развитие.
Езикът на Кирило-Методиевите книги става четвърти културен език в христианския свят. Наред с латинския, гръцкия и еврейския зазвучава и славянският език.
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа от българския цар Борис I.
„ Гребете, братя, към България!” – са последните думи на Методий към учениците. И те отиват и създават първите книжовни центрове: в Плиска, Преслав и Охрид. Трескаво заработва цяла група от писатели: Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и самият български владетел Симеон. Започва „Златният век” на България. Български книги, със златни и сребърни обкови са изпращани към славянските земи. България се превръща в първата европейска държава, приела говоримия език за официален, която дълго време играе ролята на водещ културен и книжовен център за останалите славянски народи. Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи като монголци, казахи, таджики, киргизи – общо над 200 милиона души по света. От 1-ви януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.
24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е празникът, който се чества от най-дълго време в историята ни – вече 164 години.
24 май – най-българският празник!
