Българите почитат обичая „Баба Марта“, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция – най-вероятно езически. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.

Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година. На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Трети март 1878 година!

На този ден над изстрадалата ни земя, напоявана столетия с кръвта на хиляди борци, изгря слънчевата ласка на свободата. На този ден човечеството поздрави непокорна България, въззела се от руините на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с първия полъх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятър, с чистата белота на малкото кокиче, със слънчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичите криле.
Пет века под звъна на веригите България носи черна рана. Пет века в хляба черен горчи сълзата на вдовицата, пролята вместо бучка сол в нощвите. Пет века „жените плачат, пищят децата“…, но нещо ново се заражда, „сладко и опасно“.
Всяка година 3-ти март идва с името на един българин, който се издигна над черното бесило и тръгна силен над ранената синева на българското небе през вековете към нас и към нашето време. Идва с песента на един юначен мъж,  който посрещна с вдигнато чело куршума на Вола, а гласът му остана да звучи като камбана, разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвърковатата чета на Бенковски. Идва със спомена за Батак, загребал от родната пръст своята сила и станал на една легенда знак.
Всяка година 3-ти март идва с дълбоката ни признателност към доблестните северни воини, дошли да умрат заради България.
Руско-турската война сложи победоносен край на вековната борба на поробения ни народ. В тази борба народът ни прояви чудеса на храброст и героизъм, понесе неизброими страдания и с нейния връх – Априлското въстание  заяви, че близо е времето вече – „Българинът не ще бъде роб, а свободен“  
За всички поколения българи като чудна легенда ще останат да живеят бойните подвизи извършени по време на великия освободителен поход – от стръмния бряг на Дунав при Свищов, през долината на смъртта при Плевен, та чак до  гордите канари на Шипка.
Шипка! Тук всичко е безсмъртие. И пръстта, и тревите, и въздухът…   
На 3-ти март ние прелистваме страниците на Руско-турската война, крачим с прославените руски пълководци Гурко, Столетов, Тотлебен по суровите зимни пътища на Балкана. Пред нашия взор са опълченците,които отбиват на Орлово гнездо яростните атаки на многобройните противници, героите като Калитин, които с гърдите си защитават Самарското знаме в лютите боеве при Стара Загора.
До нас достига незаглъхналото ехо от величавите боеве, в които се изкова едно справедливо дело, започнато от легендарните хайдути и завършено от  Раковски и Каравелов, Левски и Ботев.
На 3-ти март се свеждат знамената на българската бойна слава.Над стихналите площади прозвучават скъпите имена на Скобелев, Радецки, на 200-те хиляди руски войници и хилядите български опълченци  “венчили Бьлгария с лаврови венци” и обагрили с кръвта си земята ни. И цял народ свежда глава в едноминутно мълчание като чува думите на поета: „Българио, за тебе те умряха„. 
И всеки българин ще носи в сърцето си винаги скътания спомен за суровите войни и за своите деди, които ни дариха най-скъпото богатство – Свободата.
Да сме свободни в своята Родина, да слушаме как пее стария Балкан и винаги над нас да грее синьо и ясно небето на България!