Архив на категория: ПРАЗНИЦИ И ЧЕСТВАНИЯ

Гергьовден

Гергьовден – легенди, традиции и обичаи

Гергьовден е денят на християнския светец Георги, който според народните вярвания е покровител на овчарите и стадата, като от III век той е и покровител на войската. Гергьовден като цяло е подчертано земеделски и скотовъден празник. Тогава е и първият път в годината когато се изкарва добитъкът на паша, доят се овцете, приготвя се агнешко месо и се пие овче мляко. Още преди да е изгряло слънцето моми и момци отиват да берат цветя и билки, от които след това правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци.

Гергьовден винаги се чества на 6 май.

Свети Георги е покровител на войската. Според църквата Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Имал е блестящо за времето си образование. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. През 288 година е бил подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан (284-305) заради вярата и убежденията си. Георги се превръща в образец на „идеалния воин -християнин“ и светец-покровител на войната и войската.

Легендата гласи, че близо до мястото, където е погребан свети Георги – град Бейрут, при планината Ливан, от близкото езеро излизал голям и страшен змей. Той унищожавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Страданието на хората било голяно, но не знаели как да се спасят от бедата, в която са изпаднали. Те се обърнали за помощ към св. Георги и храбрият войн възседнал коня си, взел острото си копие и с голямо мъжество сразил змея. Заради тази победа и за показаното мъжество  свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.

Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богатство и щастлив живот. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се обща трапеза. Около трапезата цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче.

6 май – Гергьовден е официален празник в Република България. Той е обявен и за ден на Храбростта на Българската Армия.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление на Министерския съвет.

Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България. На този ден празнуват около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Гена, Генко, Геро, Гита, Григор,  Галин, Галина, Галя, Гичка, ГицаНа именниците – честито!

Цветница

cvetnica_kartichki_animacii.net (1)

Да са живи и здрави всички именници:

Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергана, Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Ивалин, Ивалина, Ивета, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Малина, Маргарита, Невен, Невена, Невян, Ненка, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил,  Трендафила, Цено, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомил, Цветомила, Цветомир, Цветомира, Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина …

Великден

Великден† Христос Воскресе †

Камбанен звън, лек вятър, горящи свещи, хората обикалят храма на най-светлия ден в християнския календар – Възкресение Христово. Настроението е толкова празнично. Чува се великденският тропар, отецът води колоната от малки и големи, решили в святата нощ да изпълнят свещения ритуал. Колко надежди има в погледа на всеки един от тях, празникът носи в душите на хората истинска радост.
В полунощ камбаните възвестяват идването на великия ден. Свещеникът поздравява всички миряни с „Христос Воскресе”. Всеки пали свещта си от Благодатния огън – символ на спасението и възкресението. В този момент няма малки и големи, млади и стари, богати и бедни… всички са равни, защото те просто изпитват онази радост, която носи духът на християнския празник. Дали се разбира посланието на Възкресението? Дали всеки е дорасъл да разбере значимостта на последния ден от Страстната седмица? Дали обикновените хора знаят историята за живота на Иисус, Неговото разпятие, откриването на празната гробница…ХристосНо дори и да и не знаят как Пилат Понтийски демонстративно си „измива ръцете”, как Иисус е предаден именно от един от своите ученици Юда, как след разпването Христос се явява на Мария Магдалена… обикновените християни имат нужда да усетят духа на празника, защото всяко човешко същество има нужда от празници. Трябват му, за да разграничи важните и паметни дни от типичността на делника. Трябват му, за да се внесат топлина и уют в дома му. Трябват му, за да се почувства жив. А християнският календар е сакрализирал много дати, на които почита паметта или рождението на някои от светците, Божията Майка или самия Бог. С немалък патос всяка година отбелязваме денят на Св. Георги Победоносец, покровител на армията. С огромен ентусиазъм приемаме в душите си духа на Коледа, който всяка година внася красота и радост в сивото ни ежедневие. Такива емоции поражда и най-големият християнски празник – Възкресение Христово. То се превръща в емблема на събуждащата се за нов живот природа. Фактът, че Великден е винаги в някой от пролетните месеци /април, май/ не е случаен. Точно тогава всичко се възражда. След тежките изпитания на зимата идва живителната сила на пролетта. Отчаяните от потискащите зимни картини души се обнадеждават от свежестта и прелестта на идващото. В човешките сърца се появява надежда за нещо по-добро. Те с трепет очакват Великден, за да се съберат със семействата си, за да приготвят традиционния козунак, за да видят на кого ще се падне яйцето борец… Празникът одухотворява, носи радост, защото е признак за нещо специално. Възкресение Христово е от дните в годината, които имат особена сила. Христовото Възкресение носи усещане за празничност не само защото сме християни, но и защото сме хора. Защото сред еднообразието и монотонността на ежедневието идва нов момент, който ни вдъхва вяра, който осмисля всичките ни екзистенциални усилия – срещата с живеещите далеч близки, събирането на семейството при изпълняването на традициите в приготвленията за празника /печене на козунаци, боядисване на яйца/. Когато на Великден всеки посети съседите и приятелите си, за да им подари яйца и козунак, които сам е направил, а в отговор получава същото, усещането е невероятно. Хората не само си разменят приготвеното за празничния ден, но и си подаряват усмивки, прегръдки, целувки… ,а нищо друго не ощастливява така. Христовото Възкресение носи радост. В навечерието на празници се забравят всички кавги и пререкания. Търси се хармония със себе си, със семейството, със света.

Вършец
Синтезирайки Великден в наглед дребния и несъществен поздрав „Христос Воскресе”, понякога забравяме за уникалната магия на празника. Забравяме за топлината, щастието и положителните емоции, които носи този ден. Носейки радост на малки и големи, той се превръща в нещо повече от празник в календара – празник в душата. От онези празници, които ни издигат до Бог, свързват ни с неговата витална, възраждаща и възвисяваща сила и придават смисъл на съществуването ни, безценен подарък от Вечността.