† Христос Воскресе †

Камбанен звън, лек вятър, горящи свещи, хората обикалят храма на най-светлия ден в християнския календар – Възкресение Христово. Настроението е толкова празнично. Чува се великденският тропар, отецът води колоната от малки и големи, решили в святата нощ да изпълнят свещения ритуал. Колко надежди има в погледа на всеки един от тях, празникът носи в душите на хората истинска радост.
В полунощ камбаните възвестяват идването на великия ден. Свещеникът поздравява всички миряни с „Христос Воскресе”. Всеки пали свещта си от Благодатния огън – символ на спасението и възкресението. В този момент няма малки и големи, млади и стари, богати и бедни… всички са равни, защото те просто изпитват онази радост, която носи духът на християнския празник. Дали се разбира посланието на Възкресението? Дали всеки е дорасъл да разбере значимостта на последния ден от Страстната седмица? Дали обикновените хора знаят историята за живота на Иисус, Неговото разпятие, откриването на празната гробница…Но дори и да и не знаят как Пилат Понтийски демонстративно си „измива ръцете”, как Иисус е предаден именно от един от своите ученици Юда, как след разпването Христос се явява на Мария Магдалена… обикновените християни имат нужда да усетят духа на празника, защото всяко човешко същество има нужда от празници. Трябват му, за да разграничи важните и паметни дни от типичността на делника. Трябват му, за да се внесат топлина и уют в дома му. Трябват му, за да се почувства жив. А християнският календар е сакрализирал много дати, на които почита паметта или рождението на някои от светците, Божията Майка или самия Бог. С немалък патос всяка година отбелязваме денят на Св. Георги Победоносец, покровител на армията. С огромен ентусиазъм приемаме в душите си духа на Коледа, който всяка година внася красота и радост в сивото ни ежедневие. Такива емоции поражда и най-големият християнски празник – Възкресение Христово. То се превръща в емблема на събуждащата се за нов живот природа. Фактът, че Великден е винаги в някой от пролетните месеци /април, май/ не е случаен. Точно тогава всичко се възражда. След тежките изпитания на зимата идва живителната сила на пролетта. Отчаяните от потискащите зимни картини души се обнадеждават от свежестта и прелестта на идващото. В човешките сърца се появява надежда за нещо по-добро. Те с трепет очакват Великден, за да се съберат със семействата си, за да приготвят традиционния козунак, за да видят на кого ще се падне яйцето борец… Празникът одухотворява, носи радост, защото е признак за нещо специално. Възкресение Христово е от дните в годината, които имат особена сила. Христовото Възкресение носи усещане за празничност не само защото сме християни, но и защото сме хора. Защото сред еднообразието и монотонността на ежедневието идва нов момент, който ни вдъхва вяра, който осмисля всичките ни екзистенциални усилия – срещата с живеещите далеч близки, събирането на семейството при изпълняването на традициите в приготвленията за празника /печене на козунаци, боядисване на яйца/. Когато на Великден всеки посети съседите и приятелите си, за да им подари яйца и козунак, които сам е направил, а в отговор получава същото, усещането е невероятно. Хората не само си разменят приготвеното за празничния ден, но и си подаряват усмивки, прегръдки, целувки… ,а нищо друго не ощастливява така. Христовото Възкресение носи радост. В навечерието на празници се забравят всички кавги и пререкания. Търси се хармония със себе си, със семейството, със света.

Синтезирайки Великден в наглед дребния и несъществен поздрав „Христос Воскресе”, понякога забравяме за уникалната магия на празника. Забравяме за топлината, щастието и положителните емоции, които носи този ден. Носейки радост на малки и големи, той се превръща в нещо повече от празник в календара – празник в душата. От онези празници, които ни издигат до Бог, свързват ни с неговата витална, възраждаща и възвисяваща сила и придават смисъл на съществуването ни, безценен подарък от Вечността.