БЕЛ

Приказният персонаж

проф. дпн Маргарита Терзиева

Приказният персонаж е двигател на сюжета, „маркер” за поведение и стимул за креативно мислене в предучилищна възраст. В статията, която е част от изследванията по международен българо-руски проект, са показани някои идеи за развитие на детските способности в различни направления. Тяхна отправна точка е героят на вълшебната приказка, ситуиран в реално педагогическо времепространство. Идеята е да се откроят новите търсения в руската методическа мисъл, които кореспондират с методиката на езиково-литературното обучение в предучилищна възраст в България.

 

Досегът с всяка приказка е и досег с нейната персонажна система. Приказният герой е носител на определени морални и естетически стойности. Изграден с помощта на творческата фантазия на поколения разказвачи, той не къса с житейската реалност, която е негова първооснова. Битуването му в конкретната форма на приказното повествование води до съществена промяна в трактовката за възприемането му – така например трикстерът (хитрецът) има различни функции в битовите приказки, във вълшебните приказки и приказките за животни – в първите е остроумен и практичен, във вторите е хищник или преследвана жертва според позицията спрямо останалите, в последните разчита на въображението си, за да компенсира някакъв недостиг (например на вълшебни предмети, които са му отнели). В литературната приказка индивидуализацията на персонажа води до редица ярки и многообразни проявления, запознанството с които допринася за обогатяване на методите и похватите за работа с приказна творба в предучилищна възраст.  [5]

В руската методическа литература от последните десетилетия, с която имахме възможност да се запознаем, се очертават следните методически новости със стратегическо значение:

  • обсъждане произведенията на известни художници по приказни сюжети;
  • ситуации-пътешествия – „Днес ще пътешестваме в страната, където всяка дума е с не отпред”;
  • екскурзии – „Тръгваме по пътя, който не водел никъде. Къде ще ни отведе той? ”;
  • салата от приказки – „Какво ще се случи, ако се срещнат малката русалка и грозното патенце?“ [6];
  • състезателни игри с приказни герои:

 

Примерно заглавие Приказни персонажи

и аксесоари

 Правила
„Трудолюбивата

Пепеляшка“

 „пепеляшки”, мащехи; кофи, метли, предмети Отборът на „пепеляшките” е на едната линия – на старт, а срещу него е отборът на мащехите. Пепеляшките трябва да съберат 5 предмета – отпадъци в кофа с помощта на метлата. Подават събраното на мащехата, която отново го разхвърля за следващия участник в отбора на пепеляшките. Победител е отборът, който пръв приключва участие.
„Галантният котарак“ Котаракът в чизми;

два чифта ботуши с по-голям размер

 Децата, разделени на отбори, се надбягват от старта до следващия участник в отбора с ботуши на крака. Те трябва да ги предадат на следващия участник в отбора, като направят три поклона с въображаема шапка.
„Бързият змей“ „змей“; колани, въженца Завързани по трима участници държат за колана по един партньор – изобразяват триглав змей. Краката на средния са завързани за другите двама – три глави, четири крака. Отборът победител пръв изминава определеното разстояние за пробег. [1]

 

Междувременно в отделни методически трудове, студии и статии се очертават цели методически стратегии, реализират се нови идеи, например:

  • Мария Скребцова и Александра Лопатина са автори на методиката с оригинално име „Добрые сказки“; техните авторски и подбрани текстове на руски и чуждестранни автори са насочени към самооценка, позитивно отношение към живота, промяна на взаимоотношенията със семейството и околните чрез педагогиката на сътрудничеството [4];
  • методиката „Приказка“ на Н. Гуткина, при която се проявява и укрепва интересът към приказното чрез самостоятелен избор, който говори за доминиращи познавателни мотиви у детето. В даден момент пред играчка и други разсейващи вниманието му предмети то започва да предпочита приказката, чието изложение са прекъснали в най-интересния момент [3];
  • технологията на Вячеслав Воскобович, която условно може да се нарече „Игра плюс приказка“. Там методическите приказки водят до допълнителна мотивация на децата чрез редица задачи и упражнения. [2]

Гореизброените проективни методики са само част от съвременните търсения на рускоезични педагози и психолози, които могат да намерят адекватно присъствие у нас. Запознанството с тях води до следните изводи:

  • руската методическа школа, ориентирана към ранното родноезиково обучение, в началото на 21 век дава поредно доказателство за своята творческа продуктивност и готовност за активна комуникация с най-новите научни достижения в областта на предучилищната педагогика, лингводидактиката, детската психология;
  • приказният персонаж в народната и литературната приказка е източник на идеи за редица творчески игри и нови сюжети, които водят до развитие на детското въображение и до словесни стимули за собствени художествени изяви;
  • общите приказни сюжети, сходните персонажи и фабулни ходове вероятно ще подпомогнат безпроблемното „вписване“ на някои похвати и технологии в българското образователно пространство, където те могат да придобият нови методически перспективи.