Винаги съм искала да бъда учител. И съдбата ми даде невероятния шанс да бъда учител в Разложката гимназия. Училище като всички останали и все пак неповторимо. Духът му е навсякъде – в класните стаи, просторните кабинети, спортните площадки и улиците на града.

Но най-хубавото нещо са неговите ученици – умни и амбициозни, знаещи и можещи млади хора. Те раздвижват всичко около себе си с ум, мисъл и чувство, в урока и свободното време, в диалога и неизбежните конфликти. Те са радост и грижа.

Да преподаваш наученото от теб и да възпитаваш бъдещето на България – това е достойно занимание, за което се иска ум, сърце и душа. Всеки учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Няма по-хубава професия от учителската! Много даваш, още повече получаваш. Да си учител е призвание. Смятам, че това е и моето. Щастлива съм и съм доволна от професията си, защото имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам  дните си с бъдещето.

Елена Тумбева