Законът на Хъбъл е емпирично установена пропорционална връзка между скоростта на отдалечаване на галактиките и разстоянието им до нас. Той е формулиран през 1929 г. от Едуин Хъбъл, който установил червено отместване в спектрите на наблюдаемите галактики. Според него това червено отместване е Доплеров ефект и той прави извода, че всички галактики се отдалечават. Или с други думи, галактиките, които са най-отдалечени, се отдалечават най-бързо и поради това отдалечаване изглеждат червени. Тоест, колкото повече се отдалечава една галактика, толкова по-червена изглежда тя. Това разбиране се счита за факт и той е ключов в теорията на Големия взрив.
Законът на Хъбъл се изразява с формулата:
,
където v е радиалната скорост (в km/s, измерена чрез червеното отместване), d е разстоянието до галактиката (в Mpc), а H0 е константата на Хъбъл (в km/s/Mpc). Константата на Хъбъл, получена от измерване през 2003 г. с помощта на спътника WMAP, има стойност 71±4 km/s/Mpc. По-нови наблюдения систематично водят към занижаване на това число.
Реципрочната стойност на константата на Хъбъл задава началния момент, в който започва радиалното разбягване на галактиките и в рамките на теорията се приема за възрастта на наблюдаемата Вселена.
Специалната теория на относителността поставя скоростта на светлината с за горна граница на физическите скорости, а изчислените по закона на Хъбъл стойности при d > 4.2Gpc (гигапарсека) надхвърлят това число, но в случая противоречие няма. Обяснението е, че те са резултат от разширяване на самото пространство, а не движение. Разстоянието
се нарича хоризонт на Хъбъл и фактически задава граница, отвъд която разбягващите се галактики стават ненаблюдаеми.