Подробно описание на Големия взрив

  Много хора биха помислили, че нещо е „избухнало“ и така са се появили звездите, планетите, галактиките и изобщо цялата Вселена, но това не е така. Големият взрив не е експлозия. Представлявал е разтегляне на пространството едновременно във всички посоки. Вселената е била изключително малка, като една точица („сингулярността“) в нищото, но бързо е достигнала размерите на футболна топка. Не се е намирала никъде. Пространството се е разширявало само по себе си. Не съществува понятие „извън Вселената“, защото Вселената няма граници. Тя е всичко, което съществува.

  В горещата и плътна среда енергията се е превръщала в малки частици, които са съществували за съвсем кратко време. От „глуони“ са се създавали чифтове „кварки“, които са се унищожавали взаимно, може би отдавайки още глуони, а те са си взаимодействали с други краткотрайни кварки, образувайки нови чифтове кварки и нови глуони. Материята и енергията са били равнозначни не само на теория. Било е толкова горещо, че на практика са представлявали едно и също. Някъде по това време материята е взела превес над антиматерията. Днес живеем в свят, изграден от материя и почти никаква антиматерия. По някакъв начин за всеки един милиард частици антиматерия са се формирали един милиард и една частици материя. Вместо една единствена фундаментална физична сила, във Вселената е имало няколко нейни версии, действащи според различни правила. До този момент Вселената се е „разтегнала“ до един милиард километра в диаметър, което е довело до спад в температурата. Цикълът от превръщане на кварки в енергия и обратно престава. От тук кварките започват да формират нови частици – „хадрони“ като протоните и неутроните. Има много комбинации от кварки, които могат да образуват какви ли не хадрони, но много малко от тях са стабилни и могат да съществуват (Обърнете внимание на факта, че дотук е изминала само една секунда от самото начало). Вселената, чиито размери са вече около 100 млрд. км. , е достатъчно студена, за да позволи на неутроните да се разпаднат в протони и да формират първия водороден атом. Представете си Вселената в този момент като супа, гореща милиарди градуса по Целзий, пълна с безброй частици и енергия. През следващите няколко минути се е охладила и нещата са се поуспокоили. Атомите са се формирали от хадрони и електрони и са създали електронеутрална среда. Някои наричат този период „Тъмните векове“, защото е нямало звезди, а водородният газ не е позволявал на видимата светлина да се разпространява. Но какво значение има тази светлина, щом е нямало нищо живо, което да я види. Когато след милиони години водородните газове са се събрали при високо налягане, под действието на гравитацията е започнало образуването на звезди и галактики. Тяхната радиация е разградила стабилния водороден газ до плазма, която и днес е разпространена във Вселената и позволява движението на светлината.

  А какво се е случило в самото начало, преди процесите на образуване на звезди, планети и галактики? Това не знаем. Тук вече понятието ни за физични закони губи смисъл. За да разберем, ни трябва теория, обединяваща теорията на относителноста и  квантовата механика. Това нещо оставя много въпроси без отговор: имало ли е други вселени преди нашата, това ли е първата и единствена Вселена, какво е причинило Големия взрив или е причинен от някакви физични закони, които още не разбираме? Теорията на Големия остскок  (The Big Bounce Тheory) показва, че може да е имало други вселени преди нашата и всяка от тях да е „отскачала“, създавайки нови. Всички тези неща може и никога да не разберем, защото те може би се обединяват и сформират най-голямата тайна, на която не сме намерили отговор.

Как да премахнете тази реклама?