Някои от основните грешки, които допускаме при възпитанието на децата си:
НА ПЪРВО МЯСТО: ДА НЕ РАЗДВОЯВАМЕ ДЕТЕТО. Тоест да не сме в ролята на доброто и лошото ченге в къщи! Ако единият родител, в момента не е съгласен с методите, начините, действията за наказание или поощрение на детето, той не бива да изказва гласно пред малчугана мнението си. Това задължително се прави при отсъствието му. Тогава родителите могат да изразят аргументите си, да спорят, да разискват и да достигнат до консенсус, до разумното, компромисно решение. Спорът пред детето го раздвоява, обърква и обезпокоява. За него, мама и тати, са най-важните, значими хора на света по равно и то не може да намери баланс кой е прав във възникналият спор, много често кулминирал до скандал! По този начин у детето можем да изградим, за цял живот, комплекса за вина, вярвайки, че заради него мама и татко са се карали, защото то е лошо, необичано, нежелано, заради него те са се разделили в последствие!
НА ВТОРО МЯСТО: „ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЕ ОБИЧАМ”; „Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”. Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете задълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец. По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.
НА ТРЕТО МЯСТО: БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. “Прави, каквото искаш, все ми е едно”. Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва. Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.
НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО: ПРЕКАЛЕНА СТРОГОСТ ДО ДЕСПОТИЗЪМ.
“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”. Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”.
НА ПЕТО МЯСТО: ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕЗИ, А НЕ САМО ДА СЕ БОРИ С ЕЖЕДНЕВНИТЕ ЗАДАЧИ. “Ще направим това вместо него. Не е по силите на нашето детенце”. На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.
НА ШЕСТО МЯСТО: НАТРАПЕНАТА РОЛЯ. “Моето дете – моят най-добър приятел”. Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.
НА СЕДМО МЯСТО: ПАРИТЕ. “Повече пари – по-добро възпитание”. Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.
НА ОСМО МЯСТО: НАПОЛЕОНОВСКИ ПЛАНОВЕ. “Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”. За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това… Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.
НА ДЕВЕТО МЯСТО: НЕДОСТАТЪЧНО, ТВЪРДЕ МАЛКО ЛАСКИ. “Целувки, милувки и прочее глезотии, нежности не са важни за детето”. Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.
НА ДЕСЕТО МЯСТО: ВАШЕТО НАСТРОЕНИЕ. “Може или не? Това зависи от настроението”. Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето “Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо – постарай се да бъдеш снизходителен към мен”.
НА ЕДИНАДЕСЕТО МЯСТО: ДЕФИЦИТ НА ВРЕМЕ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО.Твърде малко време за обгрижване и възпитание на детето. “За съжаление съвсем нямам време за теб”. Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.
НА ДВАНАДЕСЕТО МЯСТО: СТРОГОСТ И ЛЮБОВ. „Един от най-важните уроци при възпитанието е, че всяко дете трябва да изпита едновременно всички форми на любов”. То се нуждае едновременно от зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Детето трябва да почувства нашата любов и строгост заедно. Тези неща не се изключват взаимно. Да бъдеш строг не означава да си по-малко привързан. Нежността ти не намалява строгостта, нито увеличава снизходителността. Липсата на строгост и ограничения насърчават снизходителността, но любовта и привързаността не го правят.
НА ТРИНАДЕСЕТО МЯСТО: НИКОГА ТЕЛЕСНИ НАКАЗАНИЯ. „Категорично не поддържам телесното наказание (пляскане, удряне, извиване на ухото, шамаросване и т.н) като възпитателна мярка при децата”. Ако един родител прибягва до такива действия, по този начин той се разтоварва от напрежението си и признава своята слабост над ситуацията. Особено трудно и неконтролируемо, дори, се проявява в атмосфера на изнервеност, безсъние или ако има една или две баби-защитнички, които ти казват, „Абе, какво му правите на това дете?”.
Спомнете си детството, та нали поведението, страховете, комплексите ни се зараждат именно в детството. Затова, за да оправите отношенията си с децата, е необходимо да подредите нещата вътре в себе си. Ще си заслужава да се научите да сте самостоятелни и независими от мнението на околните.
Често срещаният аргумент “мен така са ме възпитавали” не е уместен! Естествено възрастният човек е склонен да повтаря това, което му е заложено в детството. Това се отнася и до маниерите на поведение, и до стила на общуване. Хубаво би било, ако като дете родителите му са го възпитавали, осланяйки се на обичта, стремежа да го разберат, отчитали са индивидуалните му особености. Но, за съжаление, често вече порасналите деца “предават” на своите деца тревожност, авторитарност, физически наказания, неумение и нежелание да слушат. Но ние сме възрастни хора, способни да се ориентираме във впечатленията от детството си, да простим на родителите си допуснатите грешки и да не ги повтаряме с децата си!
Вместо отрицателни използвайте положителни изрази с децата си!
Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате.
Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието ни от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си. Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: „Не блъскай вратата!“. Как си представяте сценария след тези свои думи „Не блъскай вратата!“ – какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.
Кажете им какво искате от тях, а не какво не искате!
Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. „Отрицателно“ не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има няколко начина. Бихте могли да кажете: „Ако обичаш, затвори вратата внимателно“ или „Моля те, излез тихо!“. Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.
Думите ви трябва да създават положителни мисловни картини!
Думата „недей“ е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.
Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.
Винаги им говорете с правилното сърце и отношение!
Нека децата ви чувстват вашето уважение и доверие особено в трудните моменти, когато грешат. Тези трудни моменти са най-ценни, за да им демонстрирате собствената си зрялост и добро сърце като родители. Постепенно те ще наследят тази зрялост и сърдечност. Така със сигурност, когато пораснат и се сблъскват с грешките на другите, те ще проявят зрялост и сърце вместо незряла негативност, нервност или прибързани критики и оплаквания.
Негативното отношение се предава!
Когато родителите постоянно натякват на детето, „Не праши това“ и „Не прави онова“, можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.
Прекарвайте достатъчно време с децата си.
Да намерите време, което семейството да прекара заедно, може да е трудно. Повечето родители работят, което ограничава времето за контакт с децата. В допълнение – децата ходят на градина, училище, а често участват и в други, извънучебни занимания. Въпреки това е необходимо да се опитате да определите време, когато цялото семейство може да бъде заедно – по време на закуска или вечеря, например. Такъв тип “рутина” е особено полезна за децата. Те се научават да споделят. Всеки от семейството трябва да участва в разговора, а родителите трябва да показват интерес към това, което казват децата.
Освен това децата харесват да имат “запазени” дни за специални събития – например: вторник – с татко на футбол, в петък – с мама на курс.
Добре е също да окуражавате децата да участват в планирането на различни събития за цялото семейство, като да отидете на пикник, на кино или в музей.
Защо е важно да общуваме с децата?
Като обяснявате на децата връзката между нещата, причините и следствията, ще им помогнете да се научат сами да вземат решения в отделни ситуации. Родители, които “мислят на глас” пред децата, ще ги приучат да мислят и да разговарят по подобен начин.
Ако родителите изразяват емоции и чувства, техните деца ще разберат, че може да правят същото. Най-страшното е, когато родителите загубят емоционална връзка с децата си, затова когато вашето дете поиска да говори или да зададе въпрос, поощрете го. Ако го игнорирате и винаги сте прекалено зает, то ще се разочарова и ще престане да споделя мислите и чувствата си.
Ако семейството има проблем, който засяга детето, включете го в разговора. Опитайте се да намерите заедно решение, като същевременно разисквате възможните последствия. Дете, с което се общува открито, ще стане много уверено и ще научи правилата на добрата комуникация.
Детето е наше отражение.
Децата са особено наблюдателни към тези, които обичат. Те виждат в тях образеца, към който трябва да се стремят, правят им впечатление техните жестове, движения, навици и непринудено и бързо им подражават. Известно е, че за всяко дете това, което правят мама и татко, е най-добро. В това се крие и най-голямата мощ на възпитателните въздействия на родителите.
Скъпи родители, не отнемайте свободата на детето си! Оставете го само да опознае света и с хубавите и с лошите му изненади. Нима чара на живота не се крие именно в неизвестното? Така то ще порасне по-самостоятелно, ще се изгради като по-устойчив характер. Тази независимост, която то придобие в по-ранна възраст ще му бъде от голяма полза в един по-късен етап, когато младия човек започне да гради бъдещето си. Не потискайте развитието му, като го ограничавате от нещата, които вие смятате за вредни. Онази любима, но вече доста клиширане реплика: „Послушай ни, ние по този път сме минали вече!“, има едничката цел да предпази детето от грешките на по- възрастните, но пък нима не е актуално и твърдението че „човек се учи от собствените си грешки“? Така че позволете му само да се опари! Може да е болезнено за него за момента, но със сигурност ще има своите позитиви за в бъдеще. Всяко дете е любопитно към нови непознати неща. При всички положения една забрана от ваша страна само още повече ще засили интереса му. Ако възпитанието, което сте му дали го е превърнало в млад отговорен човек, то грешките, които ще допусне няма да са признак на слабост или малодушие, а нещо съвсем естествено, което по-скоро ще допринесе за по нататъшното му осъзнаване.
“Основната цел на възпитателя е да запази смелостта на всички деца,
а ако някое вече я е загубило: да му я върне.” Алфред Адлер
