Енински Апостол

„Енинският апостол“ е най-старият открит кирилски паметник до момента!

Страница от Енинския Апостол

Страница от Енинския Апостол

Това е старобългарски паметник от Х в. – най-старият запазен препис на славянски апостолски текст. Открит е през 1960 г. при реставрация на църквата „Св. Петка Търновска“ в с. Енина близо до Казанлък. Ръкописът е открит в много лошо състояние, пергаментът е силно повреден без да е запазен нито един цялостен лист от паметника.

„… Ръкописът е намерен на 22 декември 1960г, при реставрационни работи в двора на храма „Св.Параскева(Петка)“ в село Енина, община Казанлък.
Работникът Райчо Перфанов заравя варната яма и при разкопаването за пръст в съседство попада на силно увреден скелет и „набъбнало от влагата безформено кълбо от пергаментни листове, облепени с кал, вар и тухлен прах“.
За щастие, въпреки ниското си образование, работникът се оказва достатъчно интелигентен и добросъвестен и през ръцете на местният учител и краевед Стефан Нонов и негова родственица от София ръкописът е предаден и реставриран в „Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“, където се оказва че е открит уникален старобългарски ръкопис от XI век (вероятно в началото на периода на Византийско владичество)….“

Съхранява се в Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ София под № 1144. През 1965 година е издаден от Кирил Мирчев и Христо Кодов.

Според съдържанието на паметника може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26 – 27 тетради, или около 220 листа. От паметника са запазени само 39 листа и части от листове, писани на кирилица като началото и краят липсват. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октовмри – деня на Дионисий Ареопагит. Писмото на паметника е делови устав, с наклонени на дясно букви. Друга особеност на графиката на Енинският апостол е висящото писмо. Подобно писмо има паралели в гръцки ръкописи от втората половина на 9 век и е познато в гръцката палеография като „славянски унциал“.

В ръкописа се срещат и глаголически букви. Всички изследователи отбелязват връзката с глаголическата традиция и значителните прилики с орнаментите на Асеманиевото евангелие. Съдържа две малки винетки и девет заглавки.

Езикът на Енинския апостол съвпада напълно с езика на останалите български ръкописи от този период и въз основа на цялостната му езикова характеристика може де се каже, че в него е отразен говор от източнобългарски тип.

Образци от ръкописа:
eninaap3r eninaap4r eninaap6r

Образци от текста:
eninapo1 eninapo2 eninapo3 eninapo4
Фототипно копие
можете да разгледате от тук : Енински апостол

Съдържание: апостолски четива от синаксарната и месецословната част на изборен апостол (фрагменти) л. 1а-5б – четива за службите от 35 неделя след Петдесетница до Неделя сиропусна; л. 6а-19б – четива за службите от Великия пост до Велика събота; л. 20а-39б – месецослов, с четива за месеците септември и октомври; включени са и съответните антифони, прокимени и алилуарии, придружени с богослужебни указания.
Език и правопис: едноеров (Ъ), двуюсов; изолирана употребна на глаголически букви.