През 1814 г., в Енина e открито първото местно възрожденско училище. Основателят е Богдан (Бончо) поп Иванов Минков от същото село. Годината на раждането му е неизвестна. Баща му поп Иван Минков е учил в килийно училище в Трявна.
Богдан открива училището в бащината си къща. По неговите спомени:
“…се отвори и согради посредством и трудом нашего отца поп Ивана едно общо училище, у което ся предаваше славенска граматика и плащаше ся на учителите от обща школска каса… “
В него преподава самият Богдан поп Иванов. Основните предмети са: славянска граматика и краснопис. Първоначално в училището се обучават 40 ученика в т.ч. 4 от Стара Загора, 4 от Казанлък, 2 от село Етъра, Габровско и други.
1816 г. – Богдан поп Иванов напуска Енина и заминава за Хилендарския манастир в Света Гора Атонска, където се замонашва под името Онуфрий Попович Хилендарски.
След 1821 г. – Онуфрий напуска Света Гора поради разорение на манастира и постъпва като духовник в Сърбия при княз Милош, а впоследствие заминава за Русия като таксидиот на Хилендарския манастир.
1829 г. – пристига от Русия в Букурещ; при среща с нарочно пристигналия негов баща предава общо 40 хиляди гроша за продължаване учебното дело в Енина.
1830 г. – Онуфрий посещава родната Енина и проповядва в местните храмове в Енина и в Казанлък на български език. Подтиква своите съселяни да построят специална училищна сграда. Изгонен е от района от търновския гръцки владика.
1833 г. – с общи усилия сградата е построена и открита в двора на сегашния храм ,,Свети Георги” село Енина.
1850-1855 год. По-късно това първо обществено заведение в Енина се доразвива и усъвършенства като в него се обособяват девическо и класно училище.
Постепенно Онуфрий Хилендарски се оформя като възрожденски деец от национален мащаб. Онуфрий владее напълно чужди езици – руски, сръбски, гръцки, османотурски и други.
1847 г. – След началото на църковната борба срещу Гръцката Патриаршия, Онуфрий се установява
в Цариград при ръководителите ѝ: Иларион Макариополски и Неофит Бозвели-Хилендарски и се сближава с тях. Помага за изграждането на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
1849 г. – Онуфрий става пръв свещеник в новооткритата цариградска българска църква ”Свети Стефан”. През същата година прави чудесен превод от руски език и издава книгата “Духовний зрак”.
Страница от книгата “Духовний зрак”
Онуфрий се изявява и като поет. През същата 1850 г. публикува в ,,Цариградски вестник” две свои патриотични стихотворения: ,,Стихове на баба Българка” и ,,Песен на Българската църква в Цариград”.
Онуфрий е автор също и на мемоари – оставя писани спомени за своя жизнен път, за делото на главните ръководители на църковната борба – Иларион Макариополски и Неофит Бозвели.
Онуфрий Хилендарски прекарва последните години от живота си в Хилендарския манастир. Там в 1862 год., по-повод 100 – годишнината на “История Славяноболгарская“ прави неин юбилеен препис – един от най-хубавите известни такива. В манастира той завършва земния си път тихо и скромно.
Приживе, в едно свое произведение той казва:
,,Историята трябва да се пише судително и мудро, за да може да послужи след време на историци”.
Името и делото му са достойни за уважение и гордост.
ПОКЛОН ПРЕД ТЯХ!
Използвана литература:
1.Недьо Пюскюлев – “100 – годишнината на църквата “ Свети В.М. Георги“. Енина, 1937 год.
2.Енциклопедия България, том 4, страница 714.
3.Сборник “ Миналото на Казанлък “, том 1 , страници 51 – 74.
Там:
,, Автобиография на Онуфрий ”, публикувана от Васил Златарски.
