Енина е едно от най-големите селища в Казанлъшката котловина.
То е с
няколковековна история. Според наличната информация се е оформило през 13в. И носи името на своята легендарна основателка-козарката Яна.
Енина е много старо духовно и просветно средище. В западната и в източната му част има основи на два манастира, съществували преди и след османското завоевание. В тъй наречената Черковска махала са запазени основите на християнски храм от 7в., а двете и до днес действащи църкви са също с продължителна история – „Света Параскева“ от 13в. и „Св. Георги“ от началото на 19 в.
Селището е старо книжовно средище, в което векове наред се създава, съхранява и ползва българската книжнина. В него неколкократно са намирани старинни книжовни паметници от 11, 15, 16 и 17в. Тук е открита и най-старата книга на старобългарски език в България – Енинският изборен апостол от 11в.
Естествено е просветното дело в Енина също да е с доста стари традиции. То не е прекъсвало повече от 6 века, в това число и през вековете на османско-турското владичество. До началото на 19в. обучението се е провеждало в традиционните килийни училища към местните християнски храмове и манастири. В тях са се ограмотявали деца не само от Енина.
В том втори на сборника „Казанлък в миналото и днес“ (издаден през 1923г., на стр. 64), казанлъшкият изследовател и учител Матей Георгиев пише: „Мнозина страци твърдят, че училището в село Енина е много по-старо от Казанлъшкото… Знае се, че първите казанлъшки учители са добили образованието си в Енина…“
За училището
Под влиянието на Европейското Просвещение енинци изоставят средновековнат акилия и създават нови възрожденски училища. Преди 200 години, през 1814г. в Енина е открито първото в Казанлъшкия регион възрожденско училище, чиито правоприемник понастоящем е ОУ „Христо Ботев“.
Основателят му е местен младеж – Богдан Попиванов Минков, който открива в бащината си къща училище. В своите спомени същият пише: „… у дома в една по-голяма одая се заведи училище, подади ся път, та се отворои и согради посредством трудом нашего отца Ивана едно общо училище, у което ся предаваше славянска граматика и плащаше ся на учителите от обща школска каса…“
Пръв учител в това ново за времето си училище е самият Богдан. Наред с църковните предмети той преподава славянска граматика и краснопис. Първоначално в това училище се обучават около 40 ученици, като четирима от тях са от Стара Загора, четирима от Казанлък, двама от с. Етъра, Габровско и т.н. През 1816г. Богдан Попиванов напуска Енина, като оставя свои ученици да продължат делото му. Заминава за Хилендарския манастир, където се замонашава под името Онуфрий Попович Хилендарски. Постепенно се оформя като просветен, църковен и културен възрожденски деец от национален мащаб, истински народен будител. От Енциклопедия България (том 4, 1984г, стр. 714) научаваме, че той е пръв свещеник в българския храм „Свети Стефан“ в Цариград, преводач, поет, калиграф, активен участник в църковните борби на българите, съратник на Иларион Макариополски, на Неофит Бозвели, на Георги Раковски. Но същевременно не забравя Енина и започнатото там учебно дело. Успява да събере дарение на стойност 40 хиляди гроша, които чрез баща си предоставя на съселяните си за построяването на специална обществена училищна сграда. През 1833г. същата вече е факт.
През следващите десетилетия до националното ни освобождение това училище се доразвива и усъвършенства. През 1839г учителят Неофит Георгиев от Лясковец въвежда взаимните таблици и така само 4 години след габровци енинци също разполагат с взаимно училище.
През 1850г. с финансовото съдействие на цариградския българин от Ст. Загора Александър Екзарх в Енина, в същата тази сграда е обособено девическо училище. За времето си това е истинска морална революция. Пет години по-късно през 1855г., учителят Стоян Добрев отделя по-напредналите ученици в класно, тоест прогимназиално училище.
Сградата вече е твърде тясна за три вида училища и затова енинци построяват на мястото на едноетажната – двуетажна училищна сграда (1869г.)
По всеобщо признание „Енина през Възраждането е водещият духовен и просветен център в Казанлъшкия регион.“ И досега в района се помни изразът: „Ако искаш да учиш – иди в Енина.“
Разцветът на това учебно дело настъпва в първите десетилетия след националното ни освобождение, когато в горепосочените училища всяка година образователната си основа получават няколкотостотин ученици!
През юбилейната 1914г. градивният устрем на енинската общественост ражда нова, модерна за времето си училищна сграда на хълба „Бърдо“, сътворена от строителния предприемач с родови корени от с.Дъбово – Христо Караиванов. За патрон на училището е избран гениалният поет и революционер Христо Ботев.
През 2008г. по случай 160-годишнината от рождението му, неговият родственик Боян Ботйов откри в училището паметна плоча на националния герой. Въпреки политическите превратности на времето в България, ОУ „Христо Ботев“ в Едина се оказва достоен правоприемник и продължител на Онуфриевото възрожденско учебно дело, утвърждава се като ковачница на знаещи и можещи кадри, осъществили достойна реализация в живота.
Вещо, с желание да се съхраняват възрожденския училищен дух и традиции.
Под умелото ръководство на поредица способни и всеотдайни училищни директори като Недьп Пискюлев, Стефан Нонов, Христо Диманов и др., училището просперира осезателно.
– През 50-те и 80-те години на 20в. е усъвършенствана материално-техническата база (физкултурен салон, работилница, столова за хранене, парно отопление)
– 1975 – открито е разширение на училището и се преминава на едносменно обучение
– 1989 – се създава почти единствената научно издържана училищна музейна сбирка, която съществува вече 25 години.
– 1964 и 1989 – са отбелязани много тържествено съответно 150 и 175 годишнината на училището. Същото е вече двукратен носител на орден „Кирил и Методий“, а има излъчени и трима учители – орденоносци. Вече повече от 50г. училището има свой училищен марш.
– Промените след 1989г. подложиха на огромно изпитание вековните просветни традиции в Енина, но тежката морална и материална криза и до днес не успява да унищожи из корен добрите постижения на учениците и учителите.
