Ейбрахам Маслоу (1908-1970)
За да постигне най-високо ниво на съзнанието и да реализира в най-голяма степен своя потенциал, индивидът трябва да открие истинската цел в живота си и да я преследва. Това е най-висше състояние на съществуване – себеактуализация. Маслоу създава строго структуриран план, за да обясни пътя на човешката мотивация, определяйки стъпките, които хората трябва да следват в движението към себеактуализация. Неговата известна йерархия на нуждите, често изобразявана като пирамида, поставя най-първичните нужди в основата, а към върха – останалите важни условия за удовлетворение в живота.
Йерархията на Маслоу е разделена на две части: в началото са четири стадия, които изграждат „нуждите, породени от недостиг“. Те трябва да бъдат задоволени, преди човекът да посегне към по-високо интелектуално удовлетворение на „нуждите на растежа“. Потребностите, породени от недостиг, са прости и първични: те включват физиологичните нужди /храна, вода, сън/, необходимостта от сигурност /да се чувстваме в безопасност/, нуждата от любов и принадлежност /да сме близки с другите и приемани от тях/1 и от увереност /да постигаме цели и признание/. На по-високо ниво нуждите на растежа са когнитивни /нужда да знаем и разбираме/ естетически /желание за ред и красота/, и накрая, две условия, които определят целта на живота ни и водят до интензивно духовно и психическо удовлетворение: себеактуализация и надрастване на себе си. Себеактуализацията е желание за себеосъществяване, а надрастването над себе си – нужда да превъзмогнем самите нас и да се свържем с нещо по-висше, например Бог, или да помогнем на другите да реализират своя потенциал. Маслоу изказва убеждението, че всеки от нас има индивидуална цел, за която е идеално пригоден, и част от пътя към осъществяването ни е да идентифицираме и преследваме тази цел. Ако човек не върши това, за което е идеално пригоден в живота, няма значение дали всичките му нужди са задоволени – той ще бъде вечно неспокоен и недоволен. Всеки от нас трябва да открие своя потенциал и да търси преживявания, които ще му позволят да го реализира. „Човекът трябва да е такъв, какъвто може да е“, заявява Маслоу.
