Виктор Франкъл (1905-1997)
Човешката психика разполага с две сили, които позволяват на хората да превъзмогнат болезнени и дори опустошителни събития и да продължат напред: способността да вземат решения и свободата на мисленето. Той обяснява, че не сме зависими от нашата среда или събитията, защото ние определяме тяхното въздействие около нас. Дори страданието може да се възприеме по различен начин в зависимост от интерпретацията на случващото се.
Франкъл цитира случай с един свой пациент, който страдал от загубата на съпругата си. Психологът го попитал какво би било, ако пациентът е починал пръв, и той отговорил, че съпругата му би изживяла много тежко тази трагедия. Франкъл изтъкнал, че пациентът й е спестил тази скръб, но сега трябва самия той да я изстрада. Като придаваме смисъл на страданието, то става поносимо: „страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл“.
Според Франкъл ние „не измисляме, а по-скоро откриваме“ смисъла за себе си. Ние го разпознаваме чрез живота и най-вече чрез любовта, като създаваме преживявания и избираме начина, по който да го възприемем.
