Дороти Роу (1930)
Депресиите драстично ще намалеят, ако хората престанат поне за миг да се самообвиняват за неуспехите си. Животът е справедлив и рационално устроен и ни очакват само добрини, ако сме добри. Какво обаче да мислим за себе си, ако полагаме старания, но обстоятелствата са срещу нас? Заради убеждението, че „светът е справедлив“ и добрите биват награждавани, а лошите – наказвани, ние се самообвиняваме заради неуспехите си.
Когато постъпят зле с нас или ни наранят, ние се питаме: „Защо ми се случи всичко това?“ Хората търсят в миналото си обяснение за настоящата ситуация, дори в случай на природно бедствие.
Самообвинението, вината, безпомощността и срамът изникват ирационално, щом се случи беда, а такова поведение предизвиква депресията.
Роу обяснява, че ние създаваме и избираме убежденията си. В мига, в който разберем това, можем да се отървем от идеята за справедливия свят и да мислим по-рационално за отрицателните преживявания. Може да страдаме от лоши родители, загуба на работа или дори унищожително торнадо, но тези неща не ни сполетяват, защото сме обречени на нещастие, нито защото сме заслужили да се отнасят с нас зле. За да се освободим от тези поражения, трябва да престанем да персонализираме събитията, да ги изведем извън нас и да разберем, че понякога просто се случват лоши неща.
„За да превърнете естествената тъга в депресия, достатъчно е да се обвините за нещастието, което ви е сполетяло.“
