Борис Цирюлник (1937)
Когато трагедията връхлети някои хора, те се чувстват опустошени. Неспособни да мобилизират своите механизми за преодоляване на бедата и изпадат в дълбока депресия или униние, понякога изгубват надежда или дори желание да продължат. Възможно е да бъдат изцяло обсебени от нещастието и да сънуват кошмари, да се връщат назад и да получат пристъпи на тревожност. Други хора обаче реагират по различен начин. Те надмогват не само нормалните възходи и падения в живота, но също така загубите и травмите, които са потенциално унищожителни. Вместо да отстъпят пред депресията и и неспособността да се справят, те някак успяват да превъзмогнат болезнените обстоятелства и да продължат напред.
Това различие в реакциите интригува Борис Цирюлник. За да открие защо някои хора са дълбоко така засегнати, докато други са очевидно способни да се съвземат, той посвещава кариерата си на изучаване на психическата резилиентност.
Резилиентността /устойчивост на стрес и нещастия/ не е вродено качество, а се изгражда естествено. Само детето не притежава резилиентност, тя е взаимодействие, взаимоотношение. Развиваме резилиентност, като развиваме взаимоотношения. Ние просто „изплитаме“ от хората и ситуациите, с които се сблъскваме, чрез думите, които разменяме и чувствата, които пробуждаме. Възможно е да имаме усещането, че ако изпуснем само една „бримка“, животът ни ще се разпадне. Всъщност, „ако дори една бримка се държи, можем да започнем всичко отначало“.
Позитивните емоции и хуморът укрепват резилиентност. Цирюлник посочва, че хората, които успешно преодоляват житейските трудности и травми, придават смисъл на страданието като полезно и поучително преживяване и дори намират сили да се смеят. Резилиентните хора никога не губят надежда, че в бъдеще ситуацията ще се подобри, дори ако настоящето е болезнено.
По-рано хората, показващи по-висока резилиентност, били смятани за по-неемоционални. Тяхната болка не е по-слаба, отколкото чуждата – въпросът е как е избират да я преживеят. Страданието може да продължи цял живот, но тези хора решават да приемат предизвикателството да надмогнат нещастието, да станат по-силни след преживяното и да продължат непокорно напред. С правилната подкрепа децата показват изключителна способност за пълно възстановяване на травма. Човешкият мозък е гъвкав и ако му се позволи, може да се възстанови. При мозъка на дете, което е преживяло травма, наблюдаваме свиване на вентрикулите и кората. Когато обаче малкият пациент е обичан и подкрепян след травмата, ядрено магнитния резонанс показва връщане до нормалното състояние в рамките на една година.
Много е важно да не слагаме етикети на децата, преживели травма; да не ги отписваме от играта и обричаме на очевидно безнадеждно бъдеще. Травмата се състои от два компонента: нараняването и представянето от това нараняване. Често най-болезненото посттравматично преживяване на децата е унижението от начина, по който възрастните представят инцидента. Етикетите, може да са по-вредни и ужасни от самото преживяване.
- Инциденти се случват.
- Можеш да се чувстваш съкрушен и неадекватен …
- … и да продължиш да страдаш.
- Може да приемеш предизвикателството …
- … и да продължиш напред с живота си.
