Волфганг Кьолер (1887-1967)
Когато са изправени пред проблем – например достигане на храна, поставена на недостъпно място, шимпанзетата се объркват при първоначалните си опити, но след това спират и очевидно обмислят ситуацията, преди да пробват някакво решение. Това често включва използване на инструмент – пръчка или щайга, хвърлена наблизо, за да стигнат до храната. Впоследствие, когато се изправят пред същия проблем, те незабавно прилагат същото решение. Кьолер заключава, че поведението на шимпанзетата демонстрира по-скоро когнитивен процес от типа проба – грешка, отколкото действителен такъв; те първо решават проблема в умовете си, но едва след прозрението /моментът „Аха!“/ изпробват решението си.
Моделът е научаване чрез прозрение – неуспех, пауза, обмисляне, прозрение и опит. Това, което наричаме инстинкт, привидно автоматичният отговор в решаването на проблеми, е повлиян от този процес на научаване чрез прозрение и самият той е активен, динамичен модел.
- Ако едно шимпанзе се опитва да реши проблем чрез проба и грешка, но не успее …
- … то спира и обмисля проблема, вземайки предвид всичко около него …
- … докато стигне до прозрение, което води до решение.
- След това то прилага това решение към подобни проблеми в бъдеще.
- Този модел на научаване чрез прозрение е активен, не пасивен.
- Инстинктът е динамичен модел.
